Ако беше факт исканата процедура за отзоваване на депутати, кметове и общински съветници, на протестиращите варненци щеше да им отнеме не повече от 45 дни, за да свалят от поста градоначалника си. Това пресметна в интервю за Дарик Борислав Цеков, един от членовете на Движение „Модерна България". Движението стартира подписка за провеждането на национален референдум по темата и за по-малко от месец са събрани 40 хиляди подписа.
Тъй като срокът за събиране на нужните 500 хиляди подписа за този референдум е 11 май, той не би могъл да се проведе заедно с предсрочните избори. Така съдбата на допитването ще бъде в ръцете на следващо Народно събрание и то трябва да реши дали референдумът за отзоваване на депутати да стане заедно с първите поред следващи избори или например през есента.
За по-малко от месец сте събрали 40 000 подписа за провеждането на национален референдум във връзка с процедурата за отзоваване на депутати - тя да стане факт в родното законодателство. Протестите на улицата ли ускориха събирането на подписи?
Движение „Модерна България" взе решение да организира тази подписка още на 16 декември миналата година и старателно се подготвихме и тествахме и социологически подкрепата за тази идея - отзоваване по гражданска инициатива на депутати, общински съветници и кметове, както и за втория въпрос в подписката - за правото на всеки гражданин да сезира Конституционния съд срещу закони, които нарушават гражданските права и трябва да ви кажа, че резултатите, които получихме през първата половина на януари, бяха, че повече от 70 на сто от гражданите подкрепят тези идеи. Затова самата подписка, след като стартира официално в началото на февруари, доста преди да започнат тези протести, вървеше добре. Но хубавото е, че сега тези идеи, понеже когато ги обявихме в нашия граждански манифест за смяна на системата при създаването на движението на 20 септември миналата година, тогава тази идея като че ли звучеше екзотично, а днес чуваме, че се скандира буквално от хората и това я прави още по-актуална. Несъмнено протестите и тази нагласа благоприятстват създаването на тази подписка.
Ще успеете ли да съберете нужните подписи, за да може референдумът да се проведе заедно с предстоящите предсрочни избори?
Когато миналата година взехме решението за организиране на тази подписка, все още никой не знаеше, че ще има предсрочни избори и така бяха подредени стъпките при събирането й, че да се насрочи референдумът заедно с редовните избори. Срокът за събирането на тези 500 000 подписа е 11 май. До тогава убеден съм, че ще ги съберем. Но това означава, че референдумът по тези въпроси вече е въпрос на решение на следващия парламент - дали да го насрочи с първите следващи избори или пък през есента.
Ако днес беше реална възможността законодателно, ние сме коментирали вече с промяна в кои закони може да стане това, но беше реална тази възможност да се отзовават депутати и кметове, колко време би отнело на варненци по демократичен път да отзоват своя кмет, срещу когото недоволстват?
По тази процедура, която Движение „Модерна България" на базата на много широка експертна разработка предлага, би отнело не повече от 45 дни, защото процедурата конкретно за кметовете, казана в резюме, е следната: по инициатива на пет процента от гласувалите на последните избори, ако вземем за пример Варна, това означава около 6000 души могат с подписка да поискат насрочване на пряко гласуване за отзоваване на съответния кмет, в случая Кирил Йорданов и в едномесечен срок от внасянето й трябва да бъде насрочен този вот, след което вече по волята на гражданите да се реши затвърждава ли поста си или бива отзован и се правят предсрочни кметски избори.
Припомнете ми поне във вашите планове като проект, каква част от варненци трябва да кажат, че не желаят Кирил Йорданов да бъде техен кмет примерно, за да бъде свалено доверието от него и той да бъде отзован? Висок ли трябва да бъде прагът според законодателствата, на чиято база вие стъпвате?
В случая, ако получи по-малко гласове в своя подкрепа от тези, които е получил, когато е бил избран, то това означава отзоваване. Защото процедурата предвижда позитивен вот, тоест да се потвърди постът. В конкретния случай на последните избори Кирил Йорданов е избран с 69 000 гласа. Ако сега се яви на вот за отзоваване, той трябва да получи отново толкова, което силно ме съмнява и това би означавало отзоваване.
Как определяте вие лично посоката, в която се движи протестът на недоволните българи? Вчера се чу, че ще се наема и зала „Арена Армеец" за голямо събиране на протестиращите. Не е ясно все още кой и с какви пари би организирал един подобен форум. Но имате ли съмнения на база на тези информации, че някой ще яхне задкулисно енергията на недоволните българи?
Представители на Движение „Модерна България" от самото начало участват в подобни срещи, доколкото има участие на тези протести, но наистина нямаме информация и ние следим с известно бих казал даже притеснение как изведнъж се появяват подобни инициативи, кой ще плати тази зала, други неща, очевидно се намесват и доста конкретни политически интереси. Това не че не е нормално, но въпросът е да не се стигне до партийно изкористяване. Аз мисля обаче, че хората имат в момента доста висока бариера на резистентност срещу различни партийни внушения или опити. В крайна сметка дори някой да се опита като партия да използва недоволството за предизборни цели, това ще бъде доста изолирано, а и в крайна сметка няма да получи тази подкрепа, която мнозина днес си мислят, че с тези стотици хиляди хора в цялата страна, които излизат да протестират, в никакъв случай не се превръщат в гласове на изборите, ако утре се създаде някаква партия на базата на организаторите на протеста.
Например партия „Орлов мост".
Трябва да се каже много ясно, че недоволството и начинът, по който са организирани гражданските протести, няма пряка връзка с вота на избори, защото и самите организатори, които и да са те, на един граждански протест, когато протестират срещу статукво или срещу конкретни социални или икономически проблеми, са в една благоприятна позиция - тогава те не търсят властта, а сметка от властта. Но когато изведнъж станат претенденти за властта - това са познати неща и в социологията, и в политическата практика - те стават част от статуквото и голяма част от подкрепата за тези протести не се превръща в електорална подкрепа и гласове за изборите. И обикновено подобни много бързи, взривообразно създаващи се партии на базата на някакъв социален протест и когато толкова бързо са изборите, не съумяват дори да влязат в парламента. Защото явяването на избори не е работа за аматьори, а изисква много сериозна организационна, експертна, политическа подготовка и въобще в такава сложна дейност, каквото е успешното явяване на избори, се изисква много сериозен професионализъм. Това не са първите години на прехода, когато всеки можеше да създаде партия и да разчита на някаква подкрепа. Нещата са вече доста по-канализирани. И аз съм силно скептичен към онези, които биха се опитали да яхнат протеста със своя партия. Но в крайна сметка всеки има право да прави каквото пожелае и в този смисъл няма нищо лошо да има и такива намерения. В крайна сметка изборите пък са реален измерител.
Казахте, че не сме в първите години на демокрацията, но се подготвя палатков лагер пред НС в опит за натиск към парламента, за да приемел той всичко, което не е свършил през последните три години. Това очевидно няма как да стане, след като очакваме, поне по анонсите, служебно правителство.
Очевидно е, че няма воля. Неслучайно, че и партиите в парламента се разбързаха за тези предсрочни избори. Те пък са водени от обратния интерес - колкото се може по-бързо да се възпроизведат в следващия парламент, за да се блокира тази гражданска енергия, която избухна в последните седмици. Така че със сигурност те ще упражняват съпротива до последно и няма да има успех този натиск. Макар че аз силно желая това да се случи, защото Движение „Модерна България" още в своя манифест от миналата година предложихме и у нас както в много други държави - Германия, Словения, Полша, Италия, да се даде възможност в Изборния кодекс за издигане на граждански листи с подписка от граждани, които да са равнопоставени на партийните. Защото партиите са важни, те са фундамент, за тях гласуват милиони граждани. Но и самите партии трябва да признаят, че има гражданска енергия отвъд тях, има хора, които искат политическо представителство, но не желаят да минават през партиите, партийни лидери и така нататък. И има един общоевропейски процес да се отварят изборите именно към гражданското общество. Това рано или късно и у нас ще се случи. Хубаво беше да се случи още сега, тъй като такива са исканията на хората, повече или по-малко осъзнати. Но очевидно няма да се случи, като гледам какво става в парламента. Затова и ние от движение „Модерна България" понеже отдавна сме се отказали да разчитаме, че просто чрез натиск може да се промени нещо от страна на партиите в парламента сме пристъпили към това директно гражданско действие, което ни позволява законът за прякото участие - да съберем подписка, която да задължи парламента да насрочи референдум и да се въведе механизъм на отзоваване на политици и жалби срещу лоши закони. Пък сме решили при следващите избори, когато приключим тази подписка успешно, да започнем друга, с която да искаме и граждански листи и други теми, които са свързани с нашите искания за граждански контрол и смяната на системата.
Виждате ли умишлено протакане на казуса със служебния кабинет с това даване и връщане на мандати? Какво се цели?
Очевидно има задкулисие. Очевидно президентът не е независим в тези си действия. Ние виждаме най-малкото доста познати лица, олигарси, свързани с една финансово-икономическа групировка, с която се свързваше и името на президента преди време, които присъстват около него невидимо. И това забавяне, първо, показва доста неловкото положение, в което сам се постави президентът Плевнелиев, като правеше някакви заявки за конкретни дати и така нататък, без обаче да е извършил необходимата политическа подготовка, за да се случват нещата. И кризисното положение се задълбочава, защото вместо да играе стабилизираща роля, каквато е и конституционната роля на държавния глава в подобна ситуация, президентът все повече се превръща в дестабилизиращ фактор с този вакуум и неспособността му да спазва сроковете, които сам си е поставил, които са в рамките на конституционните срокове и да състави едно авторитетно служебно правителство.
