Направихме каквото можахме и колкото можахме, сега можем да чакаме съда на историята, с тези скромни слова смелият Петко Каравелов описва дните на 1885 г. Препотвърждаваме с признателност година след година тук в Пловдив героизма на всички българи. На седмата година от свободата българите проявиха зрялост и национална отговорност. Еманципираха се и показаха, че няма да чакат Великите сили да се съберат, за да решават съдбата им, извършиха смел исторически скок. Това каза в словото си по повод 134-ата годишнина от Съединението президентът Румен Радев.
Нашите предци от Княжество България и Източна Румелия продължаваха да живеят с идеала за сплотена и независима България. С тази мечта живееха всички без оглед на вяра и етнос, пол и възраст, занаят и политически пристрастия. В онзи миг политиците ни съумяха да бъдат на висотата на народа и на неговите въжделения, добави президентът. Мобилизираните и доброволците от Мизия, Тракия и Македония, завърналите се от чужбина подпечатаха с кръвта си Съединението. Днес търсим гордост в миналото и често загърбваме своя дълг пред настоящето и бъдещето, отбеляза Радев.
Той подчерта в словото си, че отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а Съединението остава повече на думи. Според президента, все повече се призовава за ново съединение, но се пропуска, че то минава през разделение. „Епохата иска от нас да се разделим с всичко, което тежи и спира движението на нацията ни напред. Трябва да се разделим с беззаконието, с арогантността, да отхвърлим нихилизма. Да осъзнаем, че докато позволяваме на несправедливостта да царува, не можем да сме истински единни“, заяви Радев.
Истинската оценка за делата ни ще дадат онези, които идват след нас, но съдбата на нацията се кове тук и сега. Наш дълг е заедно да съградим достоен и справедлив живот в свободна, демократична и просперираща държава. Да живее Съединението, да живее България, завърши словото си президентът.
