Омбудсманът Мая Манолова ще атакува в Конституционния съд текст от Кодекса на труда, който дава право на работодателите да изплащат само 60 процента от заплатата на работника, а разликата до пълния размер да се запазва изискуема. Веднага след конституирането на новия парламент Манолова ще внесе за разглеждане и промени в четири закона, които ограничават некоректните практики на работодателите и разширяват възможностите на работниците да получат дължимите им заплати и обезщетения. Това стана ясно по време на дискусия за правата на работниците, в която се включиха представители на държавата, бизнеса и синдикатите.
Готвачи и камериерки сред най-търсените на пазара на труда
През декември миналата година работодателят на обувния завод в село Ветрен пуска всички 120 работници в платен отпуск, в края на месеца ги освобождава поради временно прекратяване на производството. Разказът е на Райна, една от освободените:
"До ден днешен нито са ми изплатили отпуски, нито заплати, нито обезщетения. В същото време фирмата беше препродадена на жена от малцинството в Плевен, която ние не можем да намерим".
Оказва се, че фирмата продължава да работи с цеховете си в Пещера и Драгиново, но за Ветрен не може да се издължи на освободените работници. В тази връзка омбудсманът предлага следните промени - в Кодекса на труда да се въведе задължение работодателят да изплаща дължимите обезщетения в 3-месечен срок, а в Търговския закон да се забрани прехвърлянето на фирми или части от тях, ако не плащат заплати.
Бизнесът пак подхвана темата за минималната заплата у нас
Другата промяна е свързана с вземанията на работниците при несъстоятелност на фирма, посочи Мая Манолова.
"Поставяне на вземанията на работниците за трудови възнаграждения в привилегирован ред. Преместване от четвърти в първи ред", каза Манолова.
Останалите предложения за промени предвиждат недопускане на фирма до участие в обществена поръчка, ако дължи заплати на свои работници, и удължаване на периода между прекратяването на трудовия договор и вписването на иска за обявяване на несъстоятелност на фирмата, което ще увеличи възможностите на освободените работници да получат обезщетения от фонда за гарантиране на вземанията при несъстоятелност.
Нужни са промени в законодателството, които да се борят с неизплащането на заплати, заяви по време на дискусията вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов:
"Никой в България няма точна информация колко работодатели, колко не плащат, кога плащат и как. Проверките на главната инспекция по труда са планови или инциденти и те представляват само една извадка от ситуацията", каза Христов.
Бизнесът дава на съд минималната работна заплата
Цветан Симеонов от търговско-промишлената палата предлага некоректните работодатели да се засичат през базите с данни на всички държавни ведомства, а установените такива да бъдат обявявани публично.
"Тази публичност да включва освен наименованието на фирмата, още две категории - собственици и мениджъри", каза Симеонов.
По информация на КНСБ във фонда за гарантиране на вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя има събрани около 200 милиона лева, на фона на неразплатените заплати на стотици работници, а вноската на работодателите беше занулена по време на кризата и остава на нулата и през тази година.
Готвачи и камериерки сред най-търсените на пазара на труда
През декември миналата година работодателят на обувния завод в село Ветрен пуска всички 120 работници в платен отпуск, в края на месеца ги освобождава поради временно прекратяване на производството. Разказът е на Райна, една от освободените:
"До ден днешен нито са ми изплатили отпуски, нито заплати, нито обезщетения. В същото време фирмата беше препродадена на жена от малцинството в Плевен, която ние не можем да намерим".
Оказва се, че фирмата продължава да работи с цеховете си в Пещера и Драгиново, но за Ветрен не може да се издължи на освободените работници. В тази връзка омбудсманът предлага следните промени - в Кодекса на труда да се въведе задължение работодателят да изплаща дължимите обезщетения в 3-месечен срок, а в Търговския закон да се забрани прехвърлянето на фирми или части от тях, ако не плащат заплати.
Бизнесът пак подхвана темата за минималната заплата у нас
Другата промяна е свързана с вземанията на работниците при несъстоятелност на фирма, посочи Мая Манолова.
"Поставяне на вземанията на работниците за трудови възнаграждения в привилегирован ред. Преместване от четвърти в първи ред", каза Манолова.
Останалите предложения за промени предвиждат недопускане на фирма до участие в обществена поръчка, ако дължи заплати на свои работници, и удължаване на периода между прекратяването на трудовия договор и вписването на иска за обявяване на несъстоятелност на фирмата, което ще увеличи възможностите на освободените работници да получат обезщетения от фонда за гарантиране на вземанията при несъстоятелност.
Нужни са промени в законодателството, които да се борят с неизплащането на заплати, заяви по време на дискусията вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов:
"Никой в България няма точна информация колко работодатели, колко не плащат, кога плащат и как. Проверките на главната инспекция по труда са планови или инциденти и те представляват само една извадка от ситуацията", каза Христов.
Бизнесът дава на съд минималната работна заплата
Цветан Симеонов от търговско-промишлената палата предлага некоректните работодатели да се засичат през базите с данни на всички държавни ведомства, а установените такива да бъдат обявявани публично.
"Тази публичност да включва освен наименованието на фирмата, още две категории - собственици и мениджъри", каза Симеонов.
По информация на КНСБ във фонда за гарантиране на вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя има събрани около 200 милиона лева, на фона на неразплатените заплати на стотици работници, а вноската на работодателите беше занулена по време на кризата и остава на нулата и през тази година.
