Листата на чакащи пациенти е нормална практика в Европа, у нас делът им би бил малък
Листата на чакащи пациенти е нормална практика в Европа, у нас делът им би бил малък / снимка: БГНЕС, архив

При настоящия бюджет за здраве процентът на чакащите за лечение пациенти у нас ще е повече от малък. В това е категоричен председателят на лекарското съсловие д-р Цветан Райчинов, според когото ако една болница използва оптимално своя капацитет, няма да задлъжнее.

Преди седмица от КНСБ се обявиха срещу новите правила за финансиране на лечебните заведения. Тогава от синдиката заявиха, че рестрикциите ще формират голям лист на чакащи пациенти, тъй като ще поставят болниците в недостиг на средства. За да не се стига дотам, от лекарския съюз посочиха, че ще настояват тази година лечебните заведения да получат не по-малко от 95% от средствата, които им са били платени през 2014-а година.

За съсловната организация най-важното е разпределението да е не по-малко от 95 на сто спрямо изпълнението от миналата година. Това са възможностите на бюджета на касата към момента, категоричен е председателят на БЛС.

„Няма страна в Европа без листи за чакащи и това е нормална практика и поведение в медицината, защото действително има случаи, които не налагат спешно и незабавно настъпване в болница, лечение или преглед при специалист, дори и при семеен лекар", каза Райчинов. По думите му в повечето страни в Европа, за да се види човек със семейния лекар, чака между седмица и две и то след предварително записване. Нормално е листите с чакащи да ги има, а болниците да се съсредоточат върху тежките, спешни и неотложни случаи, каза Цветан Райчинов.

По думите му, пациент, който не иска да чака, може да плати за услугата и да я получи по най-бързия възможен начин, в рамките на часове или дни според възможностите и капацитета на болницата и няма да има нужда да дава на някого нещо на ръка.

Според него у нас при такъв бюджет и разпределение на средствата процентът на чакащите ще е повече от малък. След като са лекувани 95 на сто от нуждаещите се, това означава, че при разполагаемия финансов ресурс не повече от пет на сто от хората ще отидат в такива листи, пресметна председателят на БЛС.