18-годишен младеж живее на улицата, след като преди два месеца навършва пълнолетие и се налага да напусне Центъра за настаняване от семеен тип в Плевен. За случая разказа пред "Дарик" председателят на Съюза на сираците в България Слави Михайлов. Според директорката на дома Албена Димитрова всичко, което е следвало да се направи по процедура за младежа, е направено. По думите й обаче младежът няма реалистична представа за връзките между хората и не умее да различи какво се крие зад дадена постъпка.
По закон, деца, лишени от родителски грижи или такива, които не разполагат с подходяща семейна среда, могат да пребивават в центровете за настаняване от семеен тип до навършване на пълнолетие. Формално младежите влизат в следващата възрастова категория, но на практика малко от тях са готови за живота, извън дома. Такъв е случаят и с 18-годишния Диан Митев.
Момчето е от ромски произход, израснал без родителска грижа, на улицата, в кризисни центрове или при роднини, които нямат възможност да се грижат за него. След като преди 2 месеца навършва пълнолетие и се налага да напусне дома, той отказва да живее където и да е другаде и търси подслон и храна от възпитаниците на институцията. Това разказа за Дарик Слави Михайлов от Съюза на сираците в България:
„През месец март е изгонен от центъра, тъй като навършва пълнолетие, но той е с умствена изостаналост, освидетелстван е от ТЕЛК, брат му е също така, майката живее с друг човек. Това е и било причината социалните да настанят преди година това момче в такъв социален център. Истината е, обаче, че през тази година, освен че се е хранило момчето, никой по никакъв начин не му е обърнал внимание, за да работят с него. Той не може почти нищо. Аз на 1 юни го видях да проси от свои връстници, с които е израснал в центъра. Той беше брадясал, с мръсни дрехи. Момчето е спало под стъпалата на центъра“.
Според кмета на Плевен Георг Спартански общината е свършила необходимото и проблемът излиза извън правомощията на общинската власт:
„Не може да остане повече в центъра за настаняване на непълнолетни. Осигурено му е къде да спи, кой да се грижи за него, защото майка му не му знае името, не иска да чува за него. Вероятно и тя е толкова интелектуално развита като него. Той стои 2 седмици при леля си и казва, че не иска да бъде повече там. Взима си шапката и се маха. След това бивш служител на центъра му намира работа и подслон в едно плевенско село, в една кравеферма. Стои там, но казва, че са му малко парите и пак си тръгва“, каза Спартански.
Директорката на Центъра за настаняване от семеен тип Албена Димитрова обясни за Дарик, че е направено всичко възможно за адаптацията на младежа след излизането му от институцията. Той самият обаче не съдействал:
„Той има избран личен лекар, контактувал е с него, работил е и с психолог, педагог. Когато беше настанен при нас в центъра, беше в крайна занемарен вид. Не беше ходил нито на училище, нито на детска градина. Не проявява желание и интерес да отиде. Демонстрираше липса на интерес, намира претекст да отклонява насрочени консултации. Познава цифрите от 0 до 20 и може да извършва с тях елементарни операции. Направихме една мултидисциплинарна среща, преди да приключи случая с него, на която бяхме всички обгрижващи младежа, включително поканихме и лелята. Към настоящия момент имаше свободно място в една социална услуга, казахме, че може да отиде там. Той обаче каза, че иска да е при леля си. Тя каза, че ще го гледа и ще се грижи за него“, посочи Димитрова.
На въпрос защо продължава да се движи около центъра въпреки всичко, тя обясни, че има и други деца, които правят така:
„Има и други, които периодично идват, за да се срещат с тези деца, с които са били в контакт дълго време. Той няма реалистична представа за връзките и взаимоотношенията между хората - както между близки приятели, така и междуполово общуване, склонен е да се привързва към хора, които непосредствено задоволяват неговите битови потребности и да им се доверява напълно. Дори върши необмислени неща“, допълни тя.
Към момента Диан Митев живее в общинския хотел на разноски на хора от града, които доброволно са събрали пари, за да покрият временно разноските му. Какво ще се случи от тук нататък с младежа обаче остава неясно. Неясно остава и съдбата на още момчета, които предстои да напуснат дома съвсем скоро, тъй като навършват 18 години.
По закон, деца, лишени от родителски грижи или такива, които не разполагат с подходяща семейна среда, могат да пребивават в центровете за настаняване от семеен тип до навършване на пълнолетие. Формално младежите влизат в следващата възрастова категория, но на практика малко от тях са готови за живота, извън дома. Такъв е случаят и с 18-годишния Диан Митев.
Момчето е от ромски произход, израснал без родителска грижа, на улицата, в кризисни центрове или при роднини, които нямат възможност да се грижат за него. След като преди 2 месеца навършва пълнолетие и се налага да напусне дома, той отказва да живее където и да е другаде и търси подслон и храна от възпитаниците на институцията. Това разказа за Дарик Слави Михайлов от Съюза на сираците в България:
„През месец март е изгонен от центъра, тъй като навършва пълнолетие, но той е с умствена изостаналост, освидетелстван е от ТЕЛК, брат му е също така, майката живее с друг човек. Това е и било причината социалните да настанят преди година това момче в такъв социален център. Истината е, обаче, че през тази година, освен че се е хранило момчето, никой по никакъв начин не му е обърнал внимание, за да работят с него. Той не може почти нищо. Аз на 1 юни го видях да проси от свои връстници, с които е израснал в центъра. Той беше брадясал, с мръсни дрехи. Момчето е спало под стъпалата на центъра“.
Според кмета на Плевен Георг Спартански общината е свършила необходимото и проблемът излиза извън правомощията на общинската власт:
„Не може да остане повече в центъра за настаняване на непълнолетни. Осигурено му е къде да спи, кой да се грижи за него, защото майка му не му знае името, не иска да чува за него. Вероятно и тя е толкова интелектуално развита като него. Той стои 2 седмици при леля си и казва, че не иска да бъде повече там. Взима си шапката и се маха. След това бивш служител на центъра му намира работа и подслон в едно плевенско село, в една кравеферма. Стои там, но казва, че са му малко парите и пак си тръгва“, каза Спартански.
Директорката на Центъра за настаняване от семеен тип Албена Димитрова обясни за Дарик, че е направено всичко възможно за адаптацията на младежа след излизането му от институцията. Той самият обаче не съдействал:
„Той има избран личен лекар, контактувал е с него, работил е и с психолог, педагог. Когато беше настанен при нас в центъра, беше в крайна занемарен вид. Не беше ходил нито на училище, нито на детска градина. Не проявява желание и интерес да отиде. Демонстрираше липса на интерес, намира претекст да отклонява насрочени консултации. Познава цифрите от 0 до 20 и може да извършва с тях елементарни операции. Направихме една мултидисциплинарна среща, преди да приключи случая с него, на която бяхме всички обгрижващи младежа, включително поканихме и лелята. Към настоящия момент имаше свободно място в една социална услуга, казахме, че може да отиде там. Той обаче каза, че иска да е при леля си. Тя каза, че ще го гледа и ще се грижи за него“, посочи Димитрова.
На въпрос защо продължава да се движи около центъра въпреки всичко, тя обясни, че има и други деца, които правят така:
„Има и други, които периодично идват, за да се срещат с тези деца, с които са били в контакт дълго време. Той няма реалистична представа за връзките и взаимоотношенията между хората - както между близки приятели, така и междуполово общуване, склонен е да се привързва към хора, които непосредствено задоволяват неговите битови потребности и да им се доверява напълно. Дори върши необмислени неща“, допълни тя.
Към момента Диан Митев живее в общинския хотел на разноски на хора от града, които доброволно са събрали пари, за да покрият временно разноските му. Какво ще се случи от тук нататък с младежа обаче остава неясно. Неясно остава и съдбата на още момчета, които предстои да напуснат дома съвсем скоро, тъй като навършват 18 години.
