Дянков: Отговарях добре за хазната
Дянков: Отговарях добре за хазната / снимка: Sofia Photo Agency, архив

„Намирахме се в много тежка ситуация в Европа, и ако си бяхме позволили популизъм бързо щяхме да стигнем до сриване на българския лев. Точно за това тогава се решихме на доста по-агресивна финансова политика".

Това каза пред БНТ бившият финансов министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков.

Той обясни, че причина за оставката му са били близо 800 милиона лева за земеделците.

Според него в този момент тези пари не е трябвало да бъдат давани, защото учителите били в по-тежко положение, но не е имало как да бъдат удовлетворени всички искания.

Дянков отхвърли твърденията, че кабинетът на ГЕРБ е паднал заради него.

"Финансовият министър отговаря за хазната да е силна, аз отговарях за това добре", смята той.

Симеон Дянков каза, че продължава да се чува по телефона с Бойко Борисов и с други министри от кабинета, но не служебно, а като приятели.

Бившият вицепремиер представи снощи в Брюксел книгата си "Кризата в еврозоната отвътре".

В книгата Дянков коментира впечатленията си от поста, който е заемал. Той споделя с читателите, че макар рядко да се заблуждава какво може да очаква, е бил изненадан от отношението на българските медии.

Отнело му година, докато разбере как да дава интервюта, макар в Световната банка, където работел по-рано, да преминал курсове за поведение пред медиите.

„В България бе различно, всяка моя дума беше от значение", пише той.

Затова Дянков стигнал до извода, че не е добър подход да бъде прям, защото иначе реформите биха спрели, преди да бъдат предприети. Той дава пример с пенсионната реформа, в която се предвиждаше възрастта за пенсиониране да бъде повишена на 65
години.

В отговор заглавията били "Дянков: Работа до гроб".

Хрумването му за инвестиране на част от пенсионните фондове в капиталовите пазари получило отговор "Дянков дава пари на олигарсите".

„Постепенно започнах да давам все по-малко интервюта и този подход предадох като единствен съвет на моя наследник", добавя бившият вицепремиер.

Той споделя, че е бил напълно неподготвен за личните нападки в медиите, които според него са били вдъхновени от негови политически съперници, включително в правителството, както и от противници на реформите.

Някои от злословните публикации той обяснява с измислици на жълтата преса, насърчавани от спадащия му заради реформите рейтинг.

„Според тези статии бях купил множество имоти в чужбина, имах много любовници, работех за няколко разузнавателни централи, възнамерявах да завзема властта в правителството, бях основал няколко опозиционни партии. Всъщност нещата бяха доста по-обикновени", коментира Дянков.

Бившият вицепремиер признава провала на някои от предприетите реформи, особено в областта на здравеопазването.

Той отбелязва, че трима министри в сектора са напуснали постовете си безславно и унизени, тъй като в случая са били засегнати широки интереси, включително икономически, предвид това, че бюджетът за здравеопазване в нашата страна е вторият по големина след средствата за пенсии.

„Губехме битката всеки път и бивахме очерняни в медиите", обобщава той, цитиран от БТА.

Дянков днес намира за свой пропуск това, че не е увеличил ударно заплатите на учителите с 30-50 процента, за да повиши качеството на образованието и интереса към професията.

Симеон Дянков разказва, че в началото на 2013 г. правителството е имало намерение да изтегли голям заем, за да повиши покупателната способност чрез увеличаване на пенсиите и заплатите на служителите в обществения сектор в навечерието на предстоящите избори. Когато попитал кой ще плаща заема, получил отговор "следващото правителство".

Дянков признава, че след напускането на правителството се е почувствал вцепенен, макар да е продължил да общува с повечето си бивши колеги министри. Отнело му няколко месеца, за да се пренастрои от тежкия график към моментите на тишина и
спокойствие, като част от възстановителния период използвал да напише своята книга.

В анализите си той търси отговори на въпросите дали кризата в еврозоната е намерила най-добрите политически и експертни решения, какво е довело до нейното овладяване, как подобни сътресения биха могли да бъдат избегнати занапред.

Според Дянков, кризата не е била изненада за икономистите и е можело да се предвиди още в началото на века.

Сред причините за това в представянето той открои твърде сложния механизъм за взимане на решения в ЕС.

Като ползва примера с Гърция, Дянков посочи, че са били предприети множество грешни стъпки.

Той препоръча държавите, чиито икономики са слаби и зависят от малко на брой приходни пера, да се ориентират към увеличаване на производството и износа там, където са най-силни. Това няма нищо общо с иновациите, коментира Дянков.

Според него САЩ са се справили за месеци, а не за години с кризата, както ЕС, защото имат централизирана система за взимане и налагане на решения.

По повод стъпките за изход от кризата той критикува резултата от срещата на германския канцлер Ангела Меркел с тогавашния френски президент Никола Саркози в Довил през 2010 г., довела до задълбочаване на проблемите.

Дянков коментира, че най-добрата стъпка към изхода е било изказването на председателя на Европейската централна банка Марио Драги от 2012 г., когато заявил, че ще бъде направено всичко за спасяването на еврозоната.

Доброто здраве на еврото е в основата на здравия политически съюз в ЕС, посочва Дянков. Той "предписва" на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Хърватия бързо отправяне към ЕРМ-2, т. нар. "чакалня" на еврозоната.

Отново по повод на гръцката криза Дянков изразява мнение, че първият спасителен пакет е бил недостатъчен и зле замислен. Той определя подхода за утвърждаването на Европейския механизъм за стабилност като провал и като аматьорски.

Според Дянков Кипър е можело да избегне срива, но много европейски политици са
взели държавата за жертва от вътрешнополитически подбуди, което оценява като "незряло". По негово мнение Европа има нужда от фискална отговорност и отбелязва, че по-големите обществени разходи са свързани с повече корупция.

Днес Симеон Дянков е ректор на Новата руска икономическа школа в Москва и гост-лектор по обществена политика в САЩ, в управленската школа "Джон Кенеди" към Харвардския университет.