В края на миналата седмица България получи разрешение от Европейската комисия да използва руски газ в своя проект за изграждане на хъб "Балкан". Какво обаче стои зад това разрешение, какви са опциите пред проекта и доколко той може да се осъществи?
България в момента не разполага с достатъчно пари, за да изпълни заложените от самата нея инвестиционни намерения за разширяване на газовата инфраструктура, категорични са експертите, съобщава БНТ. В същото време обаче страната ни няма голям избор заради намеренията на Русия да спре транзита на синьо гориво през Украйна, което означава, че България ще загуби милионите, които получава за пренос.
"Ако престанат доставките през Украйна, единственият ни шанс е втората тръба на Турски поток и количества, които могат да постъпят по празните вече транзитни тръби от Турция", коментира проф. Атанас Тасев.
"Кой ще надделее в геополитическата обстановка е въпрос, който трябва да се зададе на правителството, защото обявените според мен намерения досега са крайно смущаващи", разяснява енергийният експерт Христо Казанджиев.
През юли обявяват поръчката за проучване за газов хъб "Балкан"
Един от спасителните варианти, който се лансира от правителството, е изграждането на газов хъб. Самият хъб представлява място, на което се изгражда платформа за електронно търгуване на газ. Преди това обаче трябва да имаме и инфраструктура, по която да се пренася газът, а такава засега липсва.
България разполага с две отделни мрежи за пренос на природен газ, на които има изградени девет компресорни станции за нагнетяване на горивото. В момента България използва почти изцяло вносен газ от Русия. Оттам страната си набавя 98% от използваните у нас количества.
Използваното в страната синьо гориво възлиза на 3 млрд. куб.м. Това е половината от общия капацитет на вътрешната мрежа, с който страната разполага. Отделно през България минават още 14 млрд. куб.м транзит към Турция, Гърция и Македония. Вероятността да бъдат открити нови по-големи находища на гориво в акваторията на Черно море се изчисляват на едва 25%, показва последния доклад на "Булгартрансгаз".
Заложените нови инвестиционни проекти, които трябва да бъдат изпълнени в България до 2026 г., възлизат на над 4 млрд. евро. От тази сума "Булгартрансгаз" ще трябва да плати 3,8 млрд. - най-голямата инвестиция е изграждането на газовия хъб "Балкан". От "Булгартрансгаз" са сметнали, че той ще струва близо 2,5 млрд. евро.
Според разчетите на държавата са необходими три стъпки за изграждането на хъба. Първо да бъдат изградени 844 км тръби от Провадия до Оряхово. Второ да бъде модернизирана съществуващата мрежа за транзитен пренос от Провадия до село Рупча и трето да бъде модернизирана газопреносната мрежа от Компресорна станция Вълчи дол до Нови Искър.
Но и тук експертите не са на едно мнение.
"Ние нямаме други ходове, аз вече нееднократно съм казвал, че когато говорим за газовия хъб "Балкан", ние просто минимизираме загубите от спирането на транзита през България", твърди проф. Атанас Тасев.
"Шансовете са повече от скромни, не казвам, че не съществува възможност, но вероятността, това да се случи е твърде малка. Преди всичко поради липсата на необходимите предпоставки за наличие на газ, второто, което е липсват предпоставки за преминаване на различни потоци от различни източници през България, не само един. Проектът е мотивиран по-скоро политически, а не икономически", е мнението на Христо Казанджиев.
Единственият възможен ход, който виждат експертите е да продадем част от собствената си инфраструктура в името на новия хъб. Преди обаче да говорим за хъба, два са ключовите проекти, които са по-спешни, според експертите. Първо да бъде изградена газовата връзка с Гърция и второ да участваме като акционери в газовия терминал в "Александруполис". На трето място е изграждането на газова тръба със Сърбия, което може да ни осигури път до западния пазар.
България в момента не разполага с достатъчно пари, за да изпълни заложените от самата нея инвестиционни намерения за разширяване на газовата инфраструктура, категорични са експертите, съобщава БНТ. В същото време обаче страната ни няма голям избор заради намеренията на Русия да спре транзита на синьо гориво през Украйна, което означава, че България ще загуби милионите, които получава за пренос.
"Ако престанат доставките през Украйна, единственият ни шанс е втората тръба на Турски поток и количества, които могат да постъпят по празните вече транзитни тръби от Турция", коментира проф. Атанас Тасев.
"Кой ще надделее в геополитическата обстановка е въпрос, който трябва да се зададе на правителството, защото обявените според мен намерения досега са крайно смущаващи", разяснява енергийният експерт Христо Казанджиев.
През юли обявяват поръчката за проучване за газов хъб "Балкан"
Един от спасителните варианти, който се лансира от правителството, е изграждането на газов хъб. Самият хъб представлява място, на което се изгражда платформа за електронно търгуване на газ. Преди това обаче трябва да имаме и инфраструктура, по която да се пренася газът, а такава засега липсва.
България разполага с две отделни мрежи за пренос на природен газ, на които има изградени девет компресорни станции за нагнетяване на горивото. В момента България използва почти изцяло вносен газ от Русия. Оттам страната си набавя 98% от използваните у нас количества.
Използваното в страната синьо гориво възлиза на 3 млрд. куб.м. Това е половината от общия капацитет на вътрешната мрежа, с който страната разполага. Отделно през България минават още 14 млрд. куб.м транзит към Турция, Гърция и Македония. Вероятността да бъдат открити нови по-големи находища на гориво в акваторията на Черно море се изчисляват на едва 25%, показва последния доклад на "Булгартрансгаз".
Заложените нови инвестиционни проекти, които трябва да бъдат изпълнени в България до 2026 г., възлизат на над 4 млрд. евро. От тази сума "Булгартрансгаз" ще трябва да плати 3,8 млрд. - най-голямата инвестиция е изграждането на газовия хъб "Балкан". От "Булгартрансгаз" са сметнали, че той ще струва близо 2,5 млрд. евро.
Според разчетите на държавата са необходими три стъпки за изграждането на хъба. Първо да бъдат изградени 844 км тръби от Провадия до Оряхово. Второ да бъде модернизирана съществуващата мрежа за транзитен пренос от Провадия до село Рупча и трето да бъде модернизирана газопреносната мрежа от Компресорна станция Вълчи дол до Нови Искър.
Но и тук експертите не са на едно мнение.
"Ние нямаме други ходове, аз вече нееднократно съм казвал, че когато говорим за газовия хъб "Балкан", ние просто минимизираме загубите от спирането на транзита през България", твърди проф. Атанас Тасев.
"Шансовете са повече от скромни, не казвам, че не съществува възможност, но вероятността, това да се случи е твърде малка. Преди всичко поради липсата на необходимите предпоставки за наличие на газ, второто, което е липсват предпоставки за преминаване на различни потоци от различни източници през България, не само един. Проектът е мотивиран по-скоро политически, а не икономически", е мнението на Христо Казанджиев.
Единственият възможен ход, който виждат експертите е да продадем част от собствената си инфраструктура в името на новия хъб. Преди обаче да говорим за хъба, два са ключовите проекти, които са по-спешни, според експертите. Първо да бъде изградена газовата връзка с Гърция и второ да участваме като акционери в газовия терминал в "Александруполис". На трето място е изграждането на газова тръба със Сърбия, което може да ни осигури път до западния пазар.
