Поне три пъти през последните години различни състави на Висшия съдебен съвет се занимаваха с казуса редно ли е магистрати да са членове на управителните органи на Българския футболен съюз и на други спортни съюзи. Последният път, през май миналата година, ВСС препоръча на магистратите да напуснат всички такива организации. Някои действително подадоха оставки от там. Въпреки трикратното обсъждане в ръководния орган на съдебната власт обаче, магистрати на високи позиции в съдебната система продължават да бъдат в БФС.
За последен път казусът бе поставен на вниманието на ВСС преди десет месеца от бившия футболен президент и подсъдим по няколко дела Ивайло Дражев. Той сезира съвета за конфликт на интереси заради членството на председателя на Пето отделение във Върховния административен съд Андрей Икономов и на висшия прокурор Камен Михов в Изпълкома на Българския футболен съюз. Като основен мотив беше посочено, че по време на заседанията на най-висшия орган в българския футбол, двамата магистрати стоят рамо до рамо с „добре облечени родни бизнесмени". Тогава специална комисия на ВСС извърши проверка и излезе с мнение, че конфликт на интереси няма, тъй като БФС било сдружение с нестопанска цел и двамата магистрати не получавали пари, а работили за благото на футбола безвъзмездно. Когато обаче въпросът влезе като точка в дневния ред на заседанието на съвета, там след продължителна дискусия членовете на съдебния съвет отказаха да подкрепят мнението на колегите си от комисията.
Пръв председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев обяви, че ще гласува против, ако се вземе решение, че няма конфликт на интереси. По думите му чл. 5 от Закона за конфликта на интереси ясно препраща по този въпрос към Закона за съдебната власт, а в него е записано, че съдиите и прокурорите нямат право да членуват в управителните съвети на юридически лица с нестопанска цел. Точно такава е и съдебната регистрация на БФС. Пенчев категорично заяви, че има несъвместимост между позицията на действащ магистрат и член на подобен орган и че има ясна опасност от търговия с влияние.
Обратната позиция зае бившият председател на Софийския районен съд, сега член на Висшия съдебен съвет - Иван Колев, който към май миналата година беше председател на правната комисия в БФС. Той се опита да защити участието на Икономов и Михов в Изпълкома на футболния съюз. Подсмихване у колегите му предизвика фактът, че той дори цитира Маркс за превръщането на парите в стоки, за да поясни, че БФС не е реализирал печалба с дейността си. След това колегите му коментираха, че той е пропуснал да отбележи, че футболният съюз продава билетите за мачовете на националните отбори, което си е вид търговска дейност, а освен това през спонсорските договори БФС дава право на рекламна дейност със символите на представителните отбори. А колегата му Иван Димов пък, който доста по-късно бе принуден да подаде оставка и да напусне ВСС, тъй като бе уличен в контакти с Красьо Черния от Плевен, тогава бе член на друга неправителствена организация - Алианс за правно взаимодействие.
Константин Пенчев контрира, че не може ВСС да издава тълкувателни решения върху закона и добави, че членството на магистрати в Изпълкома заедно с подобни бизнесмени може да се разглежда и като уронване на престижа на съдебната власт. А това като текст от Етичния кодекс на магистрата вече е причина за образуване на дисциплинарно производство срещу магистратите, които не са послушали ВСС и не са излезли от този род организации. Така ВСС се занима със случая точно в момента, когато евроексперти бяха в България и проверяваха точно за конфликт на интереси за поредния мониторингов доклад. „Имаме информация, че 7-8 колеги съдии и прокурори, които са заемали подобни длъжности, са се оттеглили от тях", заяви председателят на Комисията за професионална етика и борба с корупцията във ВСС Цони Цонев и посочи, че магистратите Иван Димов и Емил Марков са подали молби за напускане на Алианса за правна помощ.
Всъщност точно този казус и то точно по повод на същия съдия - Андрей Икономов от Върховния административен съд, се обсъждаше и от предишния състав на Висшия съдебен съвет 4 години по-рано - през октомври 2005 г. Тогава членовете на съвета пак бяха решили веднъж и завинаги да приключат с въпроса дали е морално магистрати да участват в управите на спортни федерации и клубове. Повод тогава бе избирането на съдията Андрей Икономов за член на изпълкома на Българския футболен съюз. Въпросът беше поставен всъщност от самия Икономов, който помоли колегите му от съдебния съвет да решат дали той нарушава закона с ангажирането си в БФС.
Според Закона за съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не могат да участват във фирми или в надзорни или управителни съвети на фондации и сдружения, които осъществяват стопанска дейност. Икономов обясни, че според устава на футболния съюз той може да извършва сделки, но спечеленото от тях задължително се влага за развитието на спорта. Заместник-председателят на Върховния административен съд Венета Марковска, тогава член на Висшия съдебен съвет, му направи забележка, че е трябвало да постави въпроса за обсъждане преди да влезе в БФС, а не след това. Тогава пак се обсъждаше, че освен Икономов в БФС са ангажирани още няколко прокурори и съдии като членове на различни комисии - прокурорът Камен Михов и председателят на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев, съответно членове на апелативната и арбитражната комисия. От друга страна, Андрей Икономов се явява член на ръководство, в което присъстват и хора като Николай Цветин от "ВАИ холдинг", обсъждаха тогава магистратите. Тогава пак председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев настояваше въпросът с участието на магистрати в спортни организации да се реши генерално, тъй като е много сериозен. При обсъждането във ВСС се припомни и че докато беше конституционен съдия, Георги Марков беше и член на надзорния съвет на "Левски" и вицепрезидент на БФС.
По принцип ролята на съдиите, прокурорите и останалите юристи в комисиите на Българския футболен съюз е да обслужват вътрешното правораздаване на футбола: налагането на наказания на футболисти, решаване на спорове относно размери на заплащания, състезателни права и т.н. На практика обаче се получава така, че магистратите влизат в сферата на сектор с изключително съмнителна репутация, какъвто е българският футбол. През последните десет години футболът стана обект на слухове за пране на пари, корупция, подкупи и уреждане на резултати в мачовете с цел да се източват печалби от тотализатора, проверки на НАП и др. Преди време дори сегашният премиер Бойко Борисов направи публично изявление, че една част от шефовете на организираната престъпност в България са сред хората, които управляват клубовете от "А" група. Въпреки това в постоянните комисии на БФС освен магистрати присъстват дори и настоящи и бивши служители на МВР.
Първото обсъждане на този казус беше всъщност две години и половина преди това - през 2003 г. Тогава дебатът беше около тогавашния апелативен прокурор на София Иван Петров, уволнен дисциплинарно наскоро за контакти с тайния кадровик на съдебната система Красьо Черния. Иван Петров тогава бе изваден от апелативната комисия на БФС. Той възнамеряваше да съди футболния съюз и дори обвини конституционния съдия Георги Марков като подстрекател на изгонването му. И типично в стил „двама се карат - третият печели", в този момент комисията бе оглавена от съдията от Върховния касационен съд Христо Странджански. Тогава медиите припомниха едни още по-ранни времена, когато футболисти и съдии бяха возени в багажници от хора от силовите групировки, присъстващи във футбола, а в същото време в ръководството и комисиите на БФС участваха десетки магистрати и дори хора от Главна и Военна прокуратура. Личен съветник на Иван Славков и член на изпълкома в продължителен период от време беше бившият шеф на Софийския окръжен съд Трендафил Данаилов, а освен него в ръководството участваха и хора като Ангел Ганев, тогавашен шеф на отдел "Следствен" в Главна прокуратура по времето на главния прокурор Иван Татарчев.
Така през май миналата година, когато дебатът около казуса се състоя за последен път във ВСС, в крайна сметка членовете на съвета приеха решение, с което препоръчват на прокурори, съдии, следователи да прекратят участието си в управителни съвети на сдружения с нестопанска цел. Такава изрична забрана е разписана в закон, затова и ВСС реши просто да напомни на магистратите за този текст от законодателството. Цони Цонев обаче предупреди, че ако магистратите не прекратят участието си в сдружения с нестопанска цел, спортни федерации и арбитражни съдилища, срещу тях ще бъдат образувани дисциплинарни производства. Тогава заместник главният прокурор Камен Ситнилски, членовете на ВСС Петър Стоянов и Иван Колев, съдията от ВАС Панайот Генков, когото проверяваха преди две седмици дали е вечерял на една маса в ресторант с Ангел Христов - Брат Галев, и бившият член на ВСС Иван Димов декларираха, че ще прекратят участието си. Още тогава - през май 2009 г., обаче при в Арбитражния съд към БФС сред утвърдените за членове са Петьо Петров, бивш заместник-директор на Столичната следствена служба, Ясен Тодоров - инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и бивш следовател, Атанас Атанасов - съдия в наказателна колегия на Софийския градски съд.
На фона на трикратния дебат по темата и решението на ВСС, че участието на магистрати в такива организации представлява нарушение на Закона за съдебната власт, проверката показва, че и днес магистрати продължават да участват в такива организации и съюзи и комисиите им. Каква е картината в момента?
Съдията във Върховния административен съд и шеф на пето отделение на съда Андрей Икономов, и прокурорът във Върховната касационна прокуратура Камен Михов, шеф на международния отдел, от които всъщност тръгна дебатът по тази тема, и в момента фигурират в списъка като членове на Изпълкома на БФС, редом с бившия шеф на НОИ Йордан Христосков, президентите на „Литекс" Гриша Ганчев и на „Локомотив" (Сф) Николай Гигов, Марин Митев - един от собствениците на групировката ТИМ и бившия кмет на Несебър Николай Димитров. На практика двамата обясняват, че след решението на ВСС са подали оставки и са замразили членството си, така че оттогава не участват в заседания. По Устава на БФС обаче от членството в Изпълкома може да ги освободи само нов конгрес, а такъв оттогава не имало.
Апелативният прокурор на София Вичо Вичев също фигурира и в момента като член на Комисията за етика и феърплей на БФС. В тази комисия той стои редом с бившия директор на Националната полиция ген. Васил Василев, сега експерт към вътрешната комисия в Народното събрание, и Минко Брайков, бивш заместник главен секретар на МВР по времето на Михаил Миков, и с директора на жандармерията Георги Златков. Вичо Вичев също обяснява, че е подал писмена оставка от комисията още миналата година и оттогава не участва в заседанията й. Той допълва, че е ходил само на едно-две заседания, на които са обсъждани случаи на хулиганство по време на футболни срещи.
Тъй като в решението на ВСС не се посочва изрично членството в различни комисии, и може би поради възраженията тогава, че комисиите не са управителни органи, четирима действащи магистрати продължават да участват в такива комисии.
Петко Петков, директор на Столичната следствена служба, е председател на Дисциплинарната комисия на БФС и дори бе цитиран миналата седмица от всички спортни журналисти, тъй като неговата комисия взе решението за наказанията за инцидента по време на мача в Мездра.
Иван Колев, член на ВСС, продължава да е председател на Правната комисия на БФС, където член е и прокурорът Нестор Несторов, бивш градски прокурор на София и бивш член и на закритото Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, сега прокурор във Върховната административна прокуратура.
В Арбитражния съд към Българския футболен съюз пък сред списъка на арбитрите и до днес продължават да стоят и имената на Петьо Петров, бивш заместник-директор на Столичната следствена служба, сега командирован в Националната следствена служба, Ясен Тодоров - инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и бивш следовател, както и бившият заместник министър на правосъдието Маргарит Ганев.
