Министър Ковачева очаква, че ще бъде намерен добър кандидат за КС
Министър Ковачева очаква, че ще бъде намерен добър кандидат за КС / Sofia Photo Agency, архив
Министър Диана Ковачева в „Седмицата” – 01.12.2012
59240
Министър Диана Ковачева в „Седмицата” – 01.12.2012
  • Министър Диана Ковачева в „Седмицата” – 01.12.2012

Интервю с министъра на правосъдието Диана Ковачева в „Седмицата” по Дарик:

Защо управляващите не номинираха кандидат за член на Конституционния съд?

Както виждате, в момента вече има кандидатури, които се обсъждат. Предполагам, че такова е решението.

Вие смятате ли, че това е правилно, когато конституцията предвижда, че една институция, в която очевидно някоя партия има мнозинство и управлява, тази партия да бяга от отговорностите си и да търси през други механизми други да номинират, те да подкрепят? Това ли е духът според вас на конституцията на България? Иначе щеше да се каже, че независимите, примерно, управляват.

Вие знаете, че специално в случая с избора на конституционни съдии на практика депутатите са тези, които номинират. И в този смисъл никъде не е казано, че трябва да са управляващите или опозицията. Според мен е много важно човекът, който ще стане конституционен съдия, да бъде добър професионалист, да бъде почтен и в края на краищата да отговаря на изискванията в конституцията. Високи професионални и нравствени качества.

Такава ли е Галя Гугушева?

Не я познавам и не мога да я коментирам. Тя не е била сред моите преподаватели в Софийския университет и не мога да ви кажа нищо за нея.

Да, и аз не я познавам.

Аз не я познавам просто.

Те не я познават и тези, които я номинираха. Наричаха я Гогошева, Кокошева, името и не можеха да кажат. Смятате ли, че в Конституционния, в който е бил например проф. Живко Сталев, който никой няма да каже, че не го е познавал, трябва да влизат хора, независимо дали имат добри качества или не, които никой не знае?

Може пък Конституционният...

Включително министърът на правосъдието не знае.

... съд да им даде възможност да се проявят колко добри юристи са, защото всъщност конституцията не изисква това да са известни личности. Разбира се, това трябва да бъдат най-достойните юристи и това е смисълът на разпоредбата на конституцията - най-достойните министри.

Е, достоен юрист ли е някой, когото министърът на правосъдието дори не го е чувал никога в живота си?

Възможно е пропускът да е мой. Но наистина не познавам колегата.

А как гледате на появата на нови сигнали вече срещу нея? За това, че имала през последните шест години заеми за 450 000 лв. от еднолично дружество. Всъщност то в това няма нищо лошо, но очевидно става епидемия. Всеки явно в живота си взима заеми, купува неща и в момента срещу всяка номинация се вадят тези истории.

Ами, ето тук аз ще поставя темата за смисъла на процедурите. Много са важни процедурите в случаите, когато избираме и когато са избирани такива важни личности. Защото на практика именно изслушването, което е публично и на практика се случва пред очите на всички, дава възможност да бъдат зададени всички въпроси, които излизат като съмнения по отношение на всеки един от кандидатите. В рамките на това изслушване може да стане ясно дали това е наистина един достоен юрист, както ние в момента се чудим и не знам. Ето, в рамките на едно изслушване могат да бъдат преценени от всички професионалните качества на един колега. В рамките на същото това изслушване могат да бъдат изчистени съмненията тогава, когато има конкретни сигнали, защото всъщност никой не знае дали те са факт или не са.

Как да се проверяват тези сигнали? Ето, в случая с Венета Марковска то всъщност не стана ясно дали е вярно всичко, което се говореше за нея. Останаха съмнения. Тя, логиката беше проста - имало имоти някакви, нечии, те дали не са свързани с някакви дела - това беше подтекстът на всичко, което се говореше. Но как се проверява това?

Тук ще кажа две неща. На първо място, ако сте наблюдавали в други държави, винаги когато се стигне до подобни съмнения и скандали, хората се оттеглят. Това е логичното, нормално поведение в подобни случаи. А що се отнася до самата проверка това е, отново казвам, смисълът на изслушването, защото на практика, когато са предварително информирани за въпросите, които ще им бъдат поставени, всеки един от кандидатите може да се подготви. Лесно може да се установи от кого си взел заем или не си взел заем. Т.е. самите кандидати трябва да се подготвят така, че да докажат дали е вярно или не е вярно това, което се говори за тях. Разбира се, всеки може да говори всичко. И наистина ние не трябва да тръгваме по плоскостта на разследването на всеки сигнал. Когато обаче говорим за изслушвания на кандидатите за Конституционния съд, на кандидатите за главен прокурор също така, защото там също има процедура по изслушване, аз си мисля, че е много важно да не говорим за това дали има анонимни или неанонимни сигнали. Тогава, когато един депутат в пленарна зала зададе въпрос към който и да е изслушваният човек, на практика това не е анонимен сигнал, това е въпрос от депутат. И смятам, че всеки кандидат е длъжен да отговори, и ако не може в момента да отговори, да поиска да му бъде дадено време, за да се подготви и да отговори.

Така.

Това е смисълът на тези процедури и затова, когато говорим за такива процедури, ние очакваме те да осигурят прозрачност и яснота по отношение на това кои са кандидатите. Не е задължително един юрист да е предварително известен и прочут в обществото, възможно е да е наистина един добър и качествен юрист, но просто да не е известен. Нека през изслушването да стане ясно кой е този човек. Той да докаже, да защити своите професионални качества и след това да се доказва в рамките на институцията, в която ще работи.

Всъщност това ще направим сега в „Седмицата”. От 11.00 нататък ще участват тримата кандидати. Аз направих това, което вие предлагате. Те знаят предварително 33 въпроса, за да не казват, че им липсва някаква информация...

Ами, не е смисълът да ги изненадваме, а по-скоро да чуем какво ще кажат.

Да, няма да се изненадваме... Те са еднакви въпроси и изискват ясен отговор - да, не, аргументи или, когато въпросът е по-отворен, ясна теза пак с аргументи. И ще можем да сравним тези трима кандидати кой какво мисли по ключови въпроси или какво отговаря например по въпроса, тъй като за един от тях имаше съмнение, по въпроса за как да бъдат наказвани хора, които в нотариалния си акт не пишат истинската сума, на която правят сделките, за да си спестят данък например.

Например е много важно, както и вие казвате, да бъдат преценявани както професионалните качества, така и личните качества на кандидатите. И според мен в рамките на едно изслушване, дори и то да трае час и половина или два часа за кандидат, не винаги докрай може да стане ясно кой е този човек. Именно за това е наистина много добре в рамките на тези три седмици, в които те ще представят своите концепции, ще им бъдат задавани въпроси, те самите да бъдат активни и в публичното пространство да се чува повече за техните, така, тяхната настройка, за това те какво планират да направят като главен прокурор. Защото не случайно фигурата и позицията на главния прокурор е натоварена с много сериозни очаквания. На практика този човек ще бъде, от него ще се очаква да направи реформа в прокуратурата.

Ще стигнем до главния прокурор, само според вас...

Да, но това е всъщност тяхна, тяхна работа да кажат как точно си представят тази реформа, не е работа на министъра на правосъдието.

Според вас, разбирам, не трябва нова процедура за номиниране на конституционни съдии, след като парламентът се оказа в положение да има състезание с един кон.

Ами, аз доколкото виждам, тя процедурата продължава и продължава. Надявам се да бъде намерен наистина един добър кандидат, който да бъде консенсусен и да бъде подкрепен. Мисля си, че ако се оказва, че кандидатите, които са издигани, не са удачни... най-добре е процедурата, така, да продължи до момента, в който не бъде намерен наистина добър човек. Не, не, от една страна, разбира се, е ясно, че трябва да бъде попълнено празното място в Конституционния съд, от друга страна обаче, нека не става на всяка цена.

А Валентина Попова познавате ли я, която е...

Ами, проф. Валентина Попова не я познавам лично също, но съм чувала за нея, като име я познавам.

Имаше едно... „Възражението за прихващaне” - това й беше основният труд, чели сте го този учебник.

Като име я познавам, да, да, нея я познавам като име..., иначе не мога нищо, не бих си позволила да коментирам.

Трябва ли правилата за избор на член на Конституционния съд да се вкарат в закон? Понеже вестник „Сега” пише, че от ГЕРБ го обмисляли.

Ами, знаете ли, този въпрос ние го обмисляхме и тогава, когато предстояха изборите за членове на новия Висш съдебен съвет. На практика смисълът на закона не е да разписва детайлно процедурите. Смисълът на закона е да зададе рамката. Ето, виждате, Законът за съдебната власт зададе рамката за начина, по който да протече изборът и изслушването на членовете на Висшия съдебен съвет. Аз мисля, че беше предимство, че законът не предвиди детайлно процедурите, защото на практика, ако си спомняте, това даде възможност на съдиите и прокурорите, когато избираха кандидатите от своята квота, самите те да изберат как точно да протечат, какви да бъдат правилата, как точно да се гласува, бюлетините дали да бъдат нарязани, маркирани и така нататък, имаше много сериозни спорове. И аз мисля, че това е смисълът на процедурите. Органът, който избира, или тези, които избират, да определят какви точно да бъдат процедурите, по които да бъдат избирани кандидатите. Същото е и тук. Законът не може да влиза в такъв детайл, да каже точно как да протече процедурата, защото на практика това си е правомощие на правната комисия, в която се провежда процедурата, която е водеща в този случай, и на практика все пак ролята е на парламента.

Подкрепяте ли промяната за присъствието на клетвата, която промяна е предложение на независимите? За да не се случвало това, което се случи с Венета Марковска и напускането на президента, те предлагат присъствието да не е задължително условие за полагане на тази клетва. То е доста спорно дали и в момента е задължително, но...

Точно така и затова изобщо не подкрепям подобна промяна.

Кой носи отговорност за кризата в Конституционния съд?

Според мен така трудно може да се търси конкретно някой да носи отговорност, но аз си мисля, че в края на краищата задължението в този случай е на парламента.

Да, ама примерно какво зависи от БСП или какво зависи от независимите даже, или от СДС?

Ами, изборът например, изборът.

Да, но всички те заедно да се съберат, не могат да изберат. Всъщност единствените, от които зависи изборът, са управляващите.

Не е точно така, защото, спомнете си, когато избираха членовете на Висшия съдебен съвет, отново ще се върна там, аз присъствах на разговори между представители на различните политически партии, представители на Европейската комисия. И там например депутати казаха, че някои от тях ще гласуват и за такива кандидати за ВСС, които на практика са издигнати от други партии, тоест от депутати от други партии, тоест те се обединяват около личности. Та аз си мисля, че ако личността е безспорна, доколкото, разбира се, човек може да бъде безспорен, може би трябва да намерим един студент, който да няма минало зад гърба си, за да е изцяло чисто неговото минало, но така или иначе, да са хора, които все пак наистина да запазят достойнството на институцията, аз мисля, че тогава няма да има съмнение дали да бъде подкрепен един такъв човек или не.

За да завършим с тази тема, трябва ли Висшият съдебен съвет да провери Върховния административен съд и прокуратурата заради случая Марковска, както иска Съюзът на съдиите в писмо до съда?

Тази тема Висшият съдебен съвет обсъжда между другото и решиха, че няма да правят такава проверка.

Вие подкрепяте ли това решение?

Ами, аз си мисля, че няма нищо лошо тогава, когато има някакво съмнение, да бъде направен проверка, но това е мое мнение.

А лошо ли е да не бъде направена, защото сега така, както го казахте... лошо ли е решението на Висшия съдебен съвет да не направи проверка по случая Марковска?

Въпросът е доколко самият Висш съдебен съвет може да направи тази проверка. Ако може да направи такава проверка, нека да бъде направена.

И може ли, аз не знам, вие го председателствате, може или не може?

Ами аз смятам, че биха могли да направят проверка.

Т.е. може...

Тук ставаше въпрос по-скоро за системата за случайно разпределение на делата, която да бъде проверявана, доколкото си спомням, в рамките на дебата, който се разви. Всъщност той течеше по тази плоскост. И в този смисъл, разбира се, самите членове...

Искаше се проверка в прокуратурата как така две години по-късно и след като вече е избрана Венета Марковска...

Е, това вече е работа на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Да, но той може да го натовари, и според вас трябва да го натовари.

Мислим го да го натовари наистина, не знам защо взеха такова решение. Те дълго обсъждаха, между другото...

Много интересно, уклончиво отговаряте. В смисъл дайте да е ясно, вие смятате, че Висшият съдебен съвет трябва да провери и може да провери.

Както чухте, аз смятам, че биха могли... трябва да направят такава проверка. Смятам, че могат. Ако те смятат, че не могат, разбира се, те са компетентни да преценят.

Ще бъдат ли променени правилата за избор на главен прокурор?

Моето мнение е, че в частта, която се отнася до поредността на избора, би следвало да бъдат променени.

Как го казваше премиерът Борисов, буквичките да не играят. Жребий, бъркат в буркана и който го извадят, за него първо гласуват.

Да, това е един от вариантите. Между другото, аз, така, наблюдавах начина, по който се развиваше изобщо процедурата и приемането на тези правила. Тя бе... приемането на правилата беше възложено на Правната комисия, те изработиха проект на правила за избор. Тези правила бяха обсъждани около четири часа от членовете на Висшия съдебен съвет. Аз дадох възможност наистина всички мнения да бъдат чути, имаше много сериозна дискусия и в края на краищата бяха приети тези правила, които и все още са действащи. Мисля си, че единият от кандидатите, който написа писмо до мен и до членовете на Висшия съдебен...

Имате предвид Сотир Цацаров, след половин час той ще е в това студио. Той каза, че не иска да е по реда на постъпване на кандидатурите...

... да, и до Висшия съдебен съвет. Предложи, да, да има промяна в правилата. Аз си мисля, че това...

... защото той беше пръв.

... да, аз си мисля, че това е един елегантен начин, по който... Висшият съдебен съвет би могъл все пак да използва това писмо като основание и да преразгледа правилата, които вече са приети. Мисля си, че няма нищо неудобно в това да си кажеш, че може би това не е било най-удачното решение. В края на краищата Висшият съдебен съвет започна своята работа преди колко, два месеца. За всички тях това е нова работа най-малкото, още повече, че те самите все още се ориентират и за тях е нужно да имат и малко опит, за да направят една добра процедура.

Честно да ви кажа, аз лично не разбрах гласуването като тайно ли ще го разглеждат или като явно по този електронен начин, по който ще стане?

Гласуването... когато е електронно, гласуването е тайно.

То минава за тайно.

В какъв смисъл минава?

Ами в смисъл имаше някакви съмнения, че може пък да се проследи как се гласува.

Аз първо... най-напред ще кажа, че според мен... имам и „за”, и „против” и за гласуването по електронен път, и за гласуването с бюлетини. Тук наистина думата има Висшият съдебен съвет за начина, по който ще се проведе гласуването. Ако говорим за електронното гласуване обаче, трябва да кажа, че то наистина е тайно. Системата, която и аз виждам всеки четвъртък на откритите заседания, на практика дава възможност да се гласува, след което излиза резултатът, той се изпринтва. В него няма имена и на практика в момента, в който се изпринти резултатът от гласуването, колко „за”, колко „против” и колко „въздържали се”, системата изтрива самото гласуване. Т.е. то не остава в паметта на гласуването.

Няма IP адреси, няма...

Не, не, не.

Защото МВР всичко знае, с IP адресите може да стигне до всичко, кой как е гласувал.

Няма такова нещо, защото това е всъщност механично гласуване. Натиска се копче, излиза резултатът и след това системата го изтрива. Аз, разбира се, не мога да вляза в детайли за това как точно тази система е била направена, но така или иначе тя е била използвана многократно за избори.

Не е ли по-разумно като има някакви съмнения, сега пък точно в тоя момент и точно с Висшия съдебен съвет България ще стане много модерна на това гласуване, да си напишат едни бюлетини с трите имена, да сложат чавка пред името, който иска, както се е правило толкова време, вместо да се създава едно безсмислено напрежение, зад което може би няма нищо, както вие описвате, но със сигурност загубилите ще казват, че е имало нещо.

Аз не виждам пречка това да се случи, наистина зависи от самия Висш съдебен съвет. Може би трябва те също да влязат в тази дискусия, защото ми се струва, че като че ли самите членове на Висшия съдебен съвет, от чийто глас зависи, и те гласуват, не участват достатъчно активно в тази дискусия. Но мисълта ми е, че няма пречка да се гласува било с бюлетини, било по електронен път. На практика тази система, електронната, съществува от 2001 г. Тя е била използвана многократно, тя не се тества за първи път този път.

Съгласна ли сте, че летвата не е достатъчно висока? Това е позицията на вицепрезидента, ваш предшественик като министър на правосъдието, Маргарита Попова. Тя даде знак, че смята, че тримата кандидати не са достатъчно високо.

Ами това е вашето тълкуване. Аз, тъй като това е изречението, което излезе в публичното пространство, аз не мога да преценя какво е имала предвид вицепрезидентът. Доколкото президентът не е казал нещо подобно, все пак той е главата на тази институция, аз лично ще се въздържа от коментар.

А трябва ли президентът да има право на второ вето върху кандидата, определен от Висшия съдебен съвет?

Ами това е дискусия, която би могла да започне, да се обсъжда. Така или иначе конституцията е ясна в това отношение, на практика, включително и когато се отнася за закони, президентът може да върне само веднъж.

Трябва ли да се съкрати мандатът на главния прокурор?

Ето това е нещо, което може да се помисли. Според мен, да.

Колко години да бъде, според вас?

Да речем, пет.

То всъщност в съдебната система май мандатите бяха по пет години, нали?

Така е, да. Аз, ако си спомняте, преди време казвах и продължавам да смятам, че и мандатът на Висшия съдебен съвет е доста дълъг. Може би техният мандат пък трябва да бъде три години, или пък да има някаква ротация, както в Конституционния съд.

Новият наказателен кодекс. Всъщност от съобщенията, които чета, излиза, че новият Наказателен кодекс няма да бъде приет от това Народно събрание, тъй като вие планирате през март да започне обществена дискусия по проекта. Очевидно няма да има време за толкова, най-малкото обемен...

За огромно съжаление в България от много години, почти от 20 години, се говори за приемането на нов Наказателен кодекс. Знаете, сега действащият е от 1968 г., т.е. средата на миналия век, доста остарял, доста променян, кърпен. В последните 10 години струва ми се това е третият, може би вече нашият ще бъде и четвъртият проект на Наказателен кодекс, който се работи и който така и не стига до обсъждане в Народното събрание. А тъжното е, че в рамките на две години, между 2009 и 2011 г., дори началото на 2012 г., в Министерство на правосъдието работна група е разработвала проект на Наказателен кодекс. Тя обаче е работила, така, доста затворено и за огромно съжаление продуктът, който ние получихме, вече като нов екип на Министерство на правосъдието през месец март, беше оценен недостатъчно добре от магистратите, от действащите юристи и от гражданките организации.

Това е тази комисия начело с проф. Александър Стойков.

Точно така, да. Уважаваният от мен и мой преподавател...

Той е наш преподавател, но вбеси...

... наш преподавател Александър Стойнов.

... неправителствени организации с интервю, което даде в „Труд”, и каза, че според него куршумът е по-евтин от затвора и не трябва да има доживотна в затвора...

Да, и те изпратиха до мен...

... а да си се върне смъртното наказание...

... едно предложение, с което...

Да го смените, и вие го сменихте?

... да го сменя. Ами, тя всъщност работната група беше приключила своята работа, така че естествено.

Сега кой е председател на новата работна група...

А сега в момента председател на новата работна група е заместник-министърът на правосъдието г-н Пламен Георгиев и съпредседателства заедно с другия ми заместник-министър Деница Вълкова, прокурор и съдия на практика...

А участва ли вътре пак проф. Стойнов?

Наш преподавател. Проф. Стойнов е канен, беше поканен отново, но не участва активно в тази работна група, участва друг представител, който на практика дава връзката между работата на предишната група и настоящата. Много е важно да уточня, че сегашната група е наистина съставена от колеги магистрали, от представители на граждански организации и те на практика в момента преработват това, което беше направено от предишната работна група. Защо? Първата причина е, че първата работна група е работила без концепция. На практика сега този месец април беше разработена концепция на базата, на която да стартира работата си новата работна група. Проектът беше изпратен за обсъждане до всички заинтересовани институции, граждански организации, те дадоха своите становища, до университетите също така, и в момента работната група на практика ги обработва тези становища и ги взема предвид. Много важно е да кажа, че тъй като Наказателният кодекс, макар да е вътрешно правен акт, той все пак е свързан с присъединяването на България към много голям брой конвенции в тази област - международни и европейски, а за мен беше много важно да бъде преценено и оценено какво е нивото на съответствие на разпоредбите в този проект с европейските и световните стандарти в областта. И затова помолих и... така, получих съдействие от Съвета на Европа, експерти на Съвета на Европа дадоха такава оценка и също така шест магистрати от държави-членки на Европейския съюз, които ми бяха, така, препоръчани и определени от съответните министри на правосъдието на тези държави - Германия, Франция, Холандия, Италия, Испания.

Подкрепяте ли премахването на доживотния затвор без право на замяна, предложение от тази седмица на вицепрезидента.

Ето това е въпрос, на който смятам, че още е рано да се даде отговор и ще ви кажа защо. Все още, първо, не е приключила работата.

Не, то не е въпросът общо...

Ами защото не е еднозначно.

Вие лично.

Не може да се каже да или не все още, защото на практика, от една страна, имаме да, формалния критерий, при който няма друга държава в Европа, която да има две наказания доживотен затвор - едното със, а другото без право на замяна. От друга страна обаче, в България обществената дискусия все още не се е състояла докрай по отношение на това дали наистина това наказание да бъде премахнато. От една страна, колегите юристи казват - да, това наказание до голяма степен не е хуманно, има такива решения и на Съда в Страсбург, защото то на практика не дава никаква перспектива пред осъдените лица, не допринася за тяхното поправяне и превенция, което наистина е част от смисъла на налагането на наказания. От друга страна обаче, стоят жертвите на такива престъпления, тежки, за които се налага подобно наказание, и те, разбира се, търсят очаквана справедливост и не могат да си представят как някой, който например е отнел човешки живот, след 20 години ще излезе от затвора и ще продължи да живее до някаква степен нормален живот...

И вие до коя от двете сте по-близо...

Ами аз бих искала да чуя повече мнения по въпроса, между другото и точно затова казах, че ако успеем през март месец да приключим с работата основно по проекта, аз ще се постарая да направя максимално широка дискусия, освен с експерти и с магистрати, и с представители на гражданското общество, и с хора, които наистина се чувстват засегнати и могат да дадат различните гледни точки. Нека да вземаме решения едва след като сме изслушали всички.

Повече или по-малко ще са действията или бездействията, които ще са престъпления в проекта за Наказателен кодекс?

Все още...

Понеже тази седмица дава пример как след общото говорене как престъпленията ще намаляват и усложненията, свързани с различните състави в Наказателния кодекс, ще намаляват, ново престъпление се появява, нов нюанс на престъпления, срещу лекарите, ще се наказва по-тежко, т.е. едно се говори, но друго се прави.

Ами то всъщност точно това се говореше - да бъдат инкриминирани...

Да, но общото говорене е, че...

... да бъде инкриминирано насилието срещу лекари и, както виждате, започва.

... системата на престъпления ще е по-проста, с по-кратък списък на престъпления.

Това е идеята. В момента между другото работната група е приключила с общата част. Сега започва специалната част. Сега, в момента вече получихме и анализите от Съвета на Европа. Ще стане ясно през месец март. Нека да изчакаме работната група да довърши работата си и след това да коментираме.

Та говорим и кое е престъпление и кое не, понеже тази седмица...

Няма да правим деление на престъпление и простъпки, ако това е въпросът?

Няма да правите?

Не, защото това е една доста остаряла концепция. В момента в Министерство на правосъдието се разработва и проект за Административно-наказателен кодекс, който върви паралелно с разработването на Наказателния кодекс. Категорично всички експерти, поне тези, които са въвлечени в тази работна група, смятат, че простъпките на практика нямат място в Наказателния кодекс, по-скоро говорим за административни нарушения. Но трябва да бъде много ясно разграничението между престъпленията и административните нарушения.

НАП била погнала нотариуси заради практиката при колите да не се декларира и съответно да не се плащат действителните данъци, за прехвърлянето на коли. Впрочем вие какво мислите за това, престъпление ли трябва да бъде избягването на данъци при прехвърлянето на имущество?

По принцип, както знаете, изобщо неплащането на данъци е сериозно престъпление и в други държави някои престъпници са били залавяни именно по линия на това.

Понеже има и тезата, ами 90% от българския народ, всъщност за да не плати местен данък и такса в действителния размер, освен ако после не стане нещо и не почне да търси начини, ако е бил излъган, да си поправи нещата...

Ами то лошото е, че обикновено става нещо и нещата излизат наяве.

Да, на едно на хиляда става, но в другите 999 случаи не става и хората не плащат данъка, който би се дължал, като пишат в нотариалния акт данъчната оценка вместо действителната стойност на сделката. Който прави така, трябва ли да лежи в затвора?

Едва ли трябва да лежи в затвора, защото...

Защото..., ами така излиза, ако четем внимателно Наказателния кодекс.

Знаете ли, ако... аз все пак като министър на правосъдието имам, така, добър поглед върху темата за затворите и бих казала, че ако...

Че нямате място.

Да, нямаме място. И че в никакъв случай не можем да пълним затворите с извършители на такива престъпления.

И какво да бъде наказанието, когато това е в големи размери?

Има различни и различни видове наказания, включително и пробация.

Но според вас не трябва...

Има много тежки глоби, които могат да бъдат налагани...

... не трябва да се облекчи...

Защо да не бъде с тежки глоби?

Защото с балконите, какво... С балконите какво се направи? Всъщност народът си остъкли незаконно балконите и тъй като толкова...

Едва ли това е много тежко престъпление...

... и тъй като толкова народ го направи... Ами то и да не си платиш сега 2000 лв. данък, какво пък е толкова тежко, като с балкона...

Така е, но тогава, когато става въпрос за много големи суми, според мен могат да се плащат и много тежки глоби. Глобите също имат доста сериозен превантивен ефект. Не е нужно някой да лежи в затвора, за да има превантивен ефект. Достатъчно е да се...

А вместо да карате хората да лъжат, защо не предложите промяна, сделките да се изповядват и данъците, и таксите да се плащат върху данъчната оценка по принцип, а хората да могат да си пишат истинските стойности? След като всички правят така, значи очевидно и вие давате също пример, че няма да се гонят да влизат в затвора тези, които лъжат, и затова 90% лъжат, защо не обсъдите с Министерство на финансите това?

Ето, това е дискусия, която може да започне. Бихме могли да започнем такава дискусия, разбира се, да.

И да се приключи с, как го наричаха...

Съвременните тенденции са на хората... да не лежат в затвора за по-дребни деяния, престъпни, по-скоро, които биха могли да бъдат определени като административни нарушения. В тези случаи смятам, че и държавата има полза да бъдат събирани много сериозни глоби.

Трябва ли да бъде престъпление задържането под стража... впрочем осъдените с невлязла в сила осъдителна присъда? Тази седмица, не тази, но...

Миналата.

... тези дни, миналата седмица Наказателната колегия на ВКС на практика върна във вашето поле, на изпълнителната власт, топката, като каза, режимът в България си е наред. Съдът всеки път трябва да преценява дали един осъден с още невлязла в сила и подлежаща на обжалване присъда човек трябва да бъде задържан под стража, а отговорност за това тези хора да не напускат страната носи Гранична позиция и МВР трябва да ги намира.

Ние, когато задавахме този въпрос към ВКС, на практика смятахме, че задаваме един риторичен въпрос, защото... И бяхме изненадани от решението, тълкувателното решение. Въпреки че е редно да се каже, че това тълкувателно решение в него има девет особени мнения, т.е. една трета от съдиите са на особено мнение. В това отношение бих казала, че не можем да говорим за промяна в закона, тъй като още през 2006 г. е решен въпросът за това, че абсолютно основание за задържане не може да има, защото то нарушава Европейската конвенция за правата на човека. Въпреки това обаче остава до някаква степен поне за дискусия отворен случаят, как се случва така, какво се прави в случаите, когато едно лице на първа инстанция е оправдано, има... една относително лека мярка за неотклонение му е наложена и на втора инстанция вече се получава... осъдителна присъда се постановява от съда, и в този случай нашият въпрос беше дали наистина, обсъждайки мярката и произнасяйки се по мярката за неотклонение, защото съдът е длъжен да направи това, дали в този случай самата осъдителна присъда би могла да бъде основание за промяна в по-тежка мярка за неотклонение. В този случай на този въпрос ВКС отговори, че ако деецът е имал перфектно процесуално поведение, т.е. посочил е адрес, явявал се е, подписвал се е, ако е подписка, на практика това не може да бъде основание да му бъде променена мярката за неотклонение. Между другото, за да зададем този въпрос, ние направихме едно много сериозно изследване на практиката на съдилищата в България и се оказа, че около две трети от съдилищата в България на практика променят, т.е. утежняват мярката за неотклонение на лицето в случаите, когато на въззивна инстанция бъде постановена осъдителна присъда. Така или иначе обаче решението на ВКС е факт, то е такова и е задължително за всички съдилища.

Ще осигури ли България най-сетне възможност на гражданите да се защитават от подслушванията? Тази седмица също дава повод за този въпрос. Поредно решение на Страсбургския съд, обявено под главата на в. „Сега”, за това, че Съдът в Страсбург настоява, че българите трябва да имат механизми да разбират кога са били подслушвани, да бъде проверявано спазвани ли са всички процедури за подслушване и да бъдат сигурни, че материалите, събрани с това подслушване, наистина ще бъдат унищожени и няма да бъдат използвани за други цели освен за наказателния процес.

Решението на съда в Страсбург би могло, разбира се, да се използва и като формален повод за обсъждане на предложенията.

Но нали това го обсъждате... Аз си спомням още Маргарита Попова беше казала, че въпросът е решен и ясен, покрай поредните тогава скандали с подслушвания тя каза, че се готви проект и трябва... вие след това, си спомням, като станахте министър също казахте...

Аз казах, че също смятам, да, че смятам, че наистина гражданите имат право да знаят. Само че този...

Ама, хубаво де, всички смятате, но това не става.

Само, че този, тази промяна не е в ресора на Министерство на правосъдието и не зная защо Маргарита Попова се е ангажирала с тази тема.

Защото явно, явно въпрос на...

Ние всички очевидно сме на мнение, че наистина трябва да има яснота за гражданите кога са били подслушвани и наистина да имат информация, тоест това е въпрос все пак на прозрачност. От там нататък каква да бъде точно промяната в закона не е в ресора на Министерство на правосъдието.

В кой ресор е?

В ресора на МВР.

То това е като вица за гробищата. Никой от МВР никога няма да иска да направи регламент, по който да разкрива по какъв начин са подслушвани хората.

Така е, но ние не можем да внесем такава промяна. Все пак имаме устройствен правилник, нашите ресори са различни. Разбира се, вие може да питате и мен, може да питате и колегите кандидати за главен...

И тоест това никога няма да стане, и съдът в Страсбург... ще излиза с такива решения.

Напротив, защо, смисълът на решенията на съда в Страсбург, е именно те да довеждат до привеждане на националното законодателство в съответствие с европейските стандарти.

Кога ще бъде променен закона за, да го кажем накратко, гражданската конфискация така, че да може да се прилага, защото в момента...

Надяваме се в най-скоро време.

... в момента не е ясно...

Да.

... колко години назад ще се проверява. Макар че е ясно от решението на Конституционния съд, че не може да бъде 15 и трябва да е десет, заради това, че толкова време се пазят доста основни документи в държавата.

Да, така е. Надявам се в най-скоро време.

А това няма да мине през правителство, а през депутати?

Не, това е, да, ангажимент на парламента, както и самият закон за конфискацията беше предложен от депутати.

Агенцията по вписванията. Всички случаи на раздаване на бонуси ли трябва да се приравнят на присвояване? Понеже от съобщенията от вчера за образуване на, повдигане на обвинение срещу бившата ръководителка на Агенцията по вписванията заради раздадени и самораздадени бонуси не става много ясно има ли право един ръководител да раздаде бонуси, включително и на себе си да определи бонус.

Всъщност тук не става въпрос за раздаване на бонуси на служители. Случаят с г-жа Николова на практика беше доста фрапантен, тъй като освен че декември месец, когато нашият екип пое Министерство на правосъдието, завари една доста зле работеща Агенция по вписванията, за съжаление установи ситуация, при която изпълнителният директор си е позволил да раздаде на себе си бонуси в размер над 50 000 лева. Този случай...

Нали 48 бяха на себе си е дал без санкция на министъра...

Ами, аз, доколкото си спомням съвсем грубо...

... но министър Попова била дала санкция 25 000.

... да, имаше, така...

Общо били 73.

Максимум до 73 достигаше сумата. Но така или иначе ние, разбира се, предприехме конкретни действия. Г-жа Николова беше отстранена и подадохме сигнал до прокуратурата, защото имахме съмнение. Между другото преди да, така, да предприемем тези мерки ние се консултирахме с колеги специалисти по трудово право и всъщност тяхното мнение категорично беше, че човек не може на себе си, особено тогава, когато заема държавна длъжност, държавна позиция, да си раздава сам и да се разпорежда сам за себе си...

Не, понеже те тази седмица...

Нали, става въпрос, вижте, бонусът е оценка за работа, нали, ти няма как сам да оцениш собствената си работа и да прецениш.

И Комисията за...

Не е коректно.

... защита от дискриминация тази седмица стана ясно, че са направили нещо подобно. Те тази комисия си е събрала и си се харесали много и са си дали на себе си бонуси, които сега щели да ги върнат. Ама то там малко принципът е, ако те хванат. Нали, ако не бяха разбрали вестниците...

Ами, точно ето това е превантивният ефект в такива случаи. Дано случаят в Агенцията по вписванията...

Ама излиза, че и тази комисия трябва сега да...

... послужи като урок за всички, които смятат, че могат да раздават на себе си пари от държавния бюджет.

Т.е., ако бъдем последователни, сега Комисията за защита от дискриминацията, нейните членове също трябва да бъдат дадени на прокурор и да се мине по същата процедура за присвояване. Независимо върнали или невърнали. Връщането беше облекчаващо всъщност.

Нека да видим какъв ще бъде резултатът. Както виждате, до тук започва фактически процедурата да се развива по отношение на бившия директор на Агенция по вписванията.

Ще се дават ли през 2013-а отново отчети от всички фирми в търговския регистър?

Смятам, че ще успеем все пак да облекчим този режим. Няколко мерки са предприети. На първо място вече приключиха обществените поръчки, с които се обновява софтуера на Агенция по вписванията, тоест самата агенция ще работи много по-бързо, защото има много по-нов и добър софтуер. Софтуерът от 2008 г. не е бил променян. Също така ще бъде сменен и хардуерът, т.е. и апаратурата ще бъде обновена, остаряла е и това води до забавяне.

Не, вие, начинът, по който почвате отговора означава, че това, което звучеше разумно през пролетта, че ще махнете тази глупост хората да трябва да си носят отчетите на сто места...

А ще ми дадете ли възможност да си довърша изречението все пак...

Да, да, кажете, хайде, ще го махнете ли, защото почнахте със софтуера...

Да. Това, което ние сме... Ами почвам със софтуер, защото това е една от причините за забавянията. А иначе, що с се отнася до идеята за единната входна точка, ние сме водили разговори с Министерство на финансите и те са съгласни, и общо взето идеята е отчетите да се подават в НАП, където, само на едно място, където на практика служители на Агенцията по вписванията в тези най-натоварени месеци около май и юни ще бъдат командировани и ще могат да помагат на служителите от НАП, за да могат да получават тези отчети...

Това ще стане ли догодина?

Т.е. единна входна точка. Надяваме се. На практика в момента тече процедура по промяна на Закона за счетоводството, който също не е в нашия ресор и ние не можем да инициираме промени там, но ние сме предложили един конкретен текст, с който да бъде въведена тази единна входна точка.

И искате от следващата година да стане, и отговорност ще носи Министерството на финансите, ако хората чакат на опашки, защото няма да са придвижили това, което вие предлагате.

Надяваме се, че хората няма да чакат на опашки, защото имаме разбиране от страна на министъра на финансите, че наистина единната входна точка трябва да бъде направена. Това е добрата идея, да.

Т.е. за да стане, вие имате един месец, като броим и Коледа. Вие, ако не го приемете това до края на годината в парламента...

Подали сме текста към Министерство на финансите. Да, той е изчистен, договорен е. Надявам се да се случи.

Ще бъде ли пак удължаван срокът за ограничаване на свободния достъп до търговския регистър заради злоупотребите?

Надявам се, че няма да бъде удължаван този срок в...

Идеята беше да няма достъп до всички документи без по-сложна процедура, която да... не е както сега да влезеш по интернет и да извадиш всичко на една фирма, включително вътрешните й договори, договора например с управителя й и да видиш какви заплати взима управителят и при какви условия му се прекратява договорът, и т.н., а да минаваш през по-сложна процедура с искания, да е ясно кой иска.

Винаги трябва да бъде ясно кой иска. Все пак става въпрос за достъп до информация на фирми. В края на краищата съвсем анонимно...

В момента не става.

... не може да бъде. Още повече, че се опитваме наистина да повишим сигурността по отношение на фирмите, на техните досиета и затова от следващата седмица стартира една услуга, която е съвсем нова, смятам доста ефективна...

А есемесите ще стане ли от 5 декември? Ей това беше лош въпрос, който бях приготвил, как...

Да от 5 декември, да. Защо лош, това е много добър въпрос. Значи...

Не, смятах, че няма да спазите тоя срок, а сега приятно ме изненадахте. Понеже премиерът беше казал, че на 5 декември всеки ще получава есемес...

Да, на 5 декември премиерът няма да е в България, затова може би в рамките на другата седмица ще отложим самото публично представяне. Но самата услуга тръгва, да.

А вие това одобрявате ли го? Сега що да не тръгне услугата, като премиерът не е тук?

Ама тръгва, тръгва от сряда. Да, просто самото представяне на начина, по който работи, може би няма да го направим в сряда, а ще видим кой точно ден.

Трябва ли да бъде премиерът задължително тук? Нещата могат да се случват и без премиера. Не, казахте, че ще се отложи заради премиера.

Те ще се случат, те се случват. На 5 декември стартира, да, стартира процедурата.

Но ще чакате и той да дойде да го представите.

Ами не знам дали ще чакаме да дойде, аз смятам, че наистина ще бъде интересно да се покаже как точно се случва това на живо, да.

Т.е. логиката ще бъде: ако някой вкара...

Логиката е следната. Когато някой подаде заявление за промяна в досието на една фирма, собственикът на фирмата, ако е поискал, разбира се, това, ще получи смс за това, че някой входира документ, който е свързан с неговата фирма.

По неговата фирма.

Да. В момента, в който той получи смс, три дни има за реакция, моментално дори може да реагира, за това да уведоми Агенция по вписванията, че има нередност и да бъде спряно вписването. В този смисъл наистина, както когато хората теглят пари от банкомат, ще получават смс и ще могат да реагират незабавно.

Да или като плащаш с кредитна карта някъде.

Да. В смисъл това е една много лесна, много евтина услуга. Между другото, един смс струва 1 стотинка.

За целта обаче... Толкова ще струва...

Толкова ще струва смс-ът, да.

То и хората ще плащат 1 стотинка, за да го получат.

Една стотинка за смс, да.

Така, а ще трябва да се регистрираш обаче.

Трябва да поискаш по-скоро, както в банките.

Това как ще става, през интернет ли ще става или...

Би могло през интернет, би могло и на място.

С електронен подпис, обаче ще трябва да е ясно кой иска, нали?

Абсолютно, разбира се, само оторизираните лица ще получават смс, да.

И ще трябва да отидеш на място и да посочиш...

И на практика това е краят на кражбите на фирми.

Колко са откраднати, имате ли статистика?

Не, нямам, но има доста оплаквания през годините, да кажем. Общо взето, по този начин... Защото знаете ли, другият подход, при който се очакваше от длъжностните лица да проверяват дали са истински или фалшиви пълномощните и т.н. ...

Това няма как.

... това е абсурдно. Няма как едно лице на гишето да разбере дали един заверен от нотариус документ наистина е истински.

А това смс известяване ще работи ли от 5 декември и за имотния регистър, каквото също обещание дава премиерът?

Не, все още се... Не, става въпрос за фирмите. За имотния регистър все още се работи, тъй като малко по-сложна е ситуацията там, тъй като Агенция по вписванията, знаете, има по места представителства и на практика те всички трябва да бъдат обединени в една централизирана система, за да може да се подава информация от нея. Все още няма такава, тя трябва да бъде разработена.

Това кога ще стане?

Не мога да ви кажа във времето, но вече се работи по тази идея. Става въпрос отново за разработването на софтуер, връзването на всичките поделения на практика на Агенция по вписвания в такава единна мрежа и след това ще стане много лесно.

Подкрепяте ли 20 години давност за придобиване на имот, предложение да се удължи давността? Тя е била някога в България 20 години, сега е 10, за недобросъвестно владеене.

Би могло, да, разбира се, и „за”, и „против” има със сигурност. Защо не.

Всички нужни промени ли са направени за заличаването на непререгистрираните фирми?

Да, абсолютно. Между другото, вчера беше приет на второ четене Законът за търговския регистър. Радвам се, че депутатите взеха предвид едно предложение на Министерство на правосъдието, а именно да бъдат спестени 4,5 милиона от бюджета и да не бъдат дадени за абсурдната идея да се правят отрицателни списъци с непререгистрираните търговци. Разбира се, че всеки, който не фигурира в списъка на регистрираните, е непререгистриран, и няма смисъл да се натоварват съдилищата с абсолютно несвойствена и странна задача да подават информация към Агенцията по вписванията за това кой не се е пререгистрирал. Радвам се, че успяхме да спестим 4,5 милиона на бюджета.

Вчера и днес има национално съвещание на, както ви наричат, съдилищата модели. Всъщност основния дебат там е как да се направи електронно правосъдието.

Точно така, да. Аз много се радвам за този форум, защото аз вчера присъствах на него. През месец май присъствах в Трявна. Темата за електронното правосъдие е на дневен ред. Миналата седмица правителството прие предложената от нас концепция за електронно правосъдие. Съобразно тази концепция до три години от съдебната система ще изчезне хартията по гражданските и административни дела, т.е. минаваме към безхартиена съдебна система. Тук е много важно да се уточни, че става въпрос за възможност, за право, а не за задължение за гражданите, т.е. всеки един гражданин може да прецени дали да започне едно производство, използвайки електронния си подпис и по електронен път, подавайки исковата молба, или да отиде лично или неговият адвокат лично да отиде и да подаде молбата. Аз смятам, че тук адвокатите също ще бъдат облекчени, защото те ще могат да подават искови молби по електронен път. На практика в резултат на тази реформа ще стане много по-бърз процесът. След три години всички съдилища ще бъдат част от единен портал. Сайтовете на всички съдилища ще изглеждат по един и същи начин, а не както сега да има различни системи и всеки да има собствена идея как се достъпва делото в интернет за тези от тях, които е възможно, разбира се, защото не всеки съд дава такава възможност. След три години ще има електронен централизиран портал, през който всички оторизирани лица - гражданите или техните упълномощени представители - ще могат да достъпват делото, да следят неговото движение, електронно призоваване. Изобщо делото ще върви много по-бързо, ще бъде ясен ходът му. По естествен път ще става ясно също така и каква е натовареността на магистратите, ще има за първи път наистина ясна съдебна статистика. Ще бъде ясно каква е натовареността не само по съдебни органи, а и на всеки един магистрат. И това са неща, които ще направят много по-предсказуеми действията на съдебната система, ще бъдат много по-достъпни за гражданите, ще настъпи краят на кражбите на дела например, на кражбите на документи, на изчезването на документи от делата. Ето това са неща, които наистина ще облекчат живота на хората и живота на съдиите и прокурорите между другото.

Трябват ли промени в Изборния кодекс заради референдума?

Не мога да ви кажа. Нека да бъде обсъдено от депутатите. Аз мисля, че този дебат тече в момента.

Министерството няма да бъде ангажирано по тая тема.

Няма отношение, да, тъй като това не е наша тема. Ние имаме достатъчно други теми, по които работим.

Съгласна ли сте с това, че правосъдието няма да е приоритет в бюджета за 2013 г., тъй като при представянето на бюджета навсякъде представителите на Министерство на финансите говорят, че приоритетите са три - здравеопазване, социални дейности, пенсии - и парите ще се вземат от другите бюджетни организации, включително и вашата?

От Министерство на правосъдието няма да се вземат пари. Напротив, за нас се отпускат допълнително 20 млн. за следващата година, а Висшият съдебен съвет, който също, така, има собствен бюджет, разбира се, активно защитава своя бюджет и се опитва да получи повече пари. Надявам се да успее в рамките на дебата за бюджета в парламента.

Кога военното НДК ще стане съд?

През пролетта, юни месец най-късно се надяваме да се нанесат.

Агенцията по вписванията ще отиде ли там?

Не. Агенцията по вписванията си има сграда.

Защото държавата 2010 г. обяви, че ще иде там...

Да, това беше старият проект, но на практика всъщност в момента концепцията е изцяло променена. Районният съд отива в две сгради. Районният съд, който се намира в момента на Римската стена, и наистина прелива, ще отиде...

Едната е ГУСВ..., където е брачното.

ще бъде настанен в двете сгради. Да... ГУСВ, да, където беше брачното. В момента тече ремонт. А другата сграда е във военното НДК, така наречено, а фактически само...

А тухлената сграда на Римската стена става?

Предстои да бъде ремонтирана. Тя ще си остане съд и предполагам, че там е най-добре да бъдат преместени и магистрати от Съдебната палата, която също е доста претоварена. Например Софийският окръжен съд...

Там ще иде Окръжният съд.

... Окръжна прокуратура, което, разбира се, е въпрос на дебат. Моя идея е, че те биха могли да се преместят там.

Подготвя ли се договор за правна помощ с Малайзия по повод осъдените на смърт българи там?

Текат преговори. Така или иначе, знаете, преговорите за договори за правна помощ са доста трудни и тежки, защото трябва и двете страни да имат съгласие.

А по каква система избирате с кои държави да има такива договори?

По принцип в годините, защото това не започва днес, преговорите за правна помощ, за договори за правна помощ, през годините България се стреми с възможно по-голям брой държави да има такива договори за правна помощ, но не всички се съгласяват. Имат значение, разбира се, и международните конвенции в тази област. Случаите, когато двете страни са страни по такава конвенция, на практика не е нужно да има и договор за правна помощ, но случаят с Малайзия не е такъв.

Намерихте ли вече нов календар за догодина с лика на Бойко Борисов, оня календар, който по ARD, немската телевизия, беше централен? Впрочем репортажът беше във ваша полза, че сте борец за корупцията, с много добър образ в България. Но това, което в България беше пък преведено от този репортаж, е този календар, който се мъдри пред вас с Бойко Борисов на него. Това стана повод за по-голяма дискусия. В общината решиха, че кметът ще помоли да си махнат чиновниците календара с Борисов, защото това напомняло на Маркс, Енгелс, Ленин, Живков. На вас напомня ли ви?

Ами, това е единственият календар.

Догодина ще си сложите ли пак календар?

Ами, това е единственият календар, който аз имам в моя кабинет и наистина го ползвам като календар, защото, ако погледнахте от моята страна, всъщност е календарът, да.

Вие не гледате Бойко Борисов, обаче, който дойде при вас, той гледа строго в него.

Ами, моето бюро се намира в самото дъно на кабинета ми и повечето хора не стигат чак до там, така че общо взето аз си го ползвам.

Търсите ли специално с Борисов календар?

Ами нека да ми подарят и някакви други календари. Ще мога да си избера. Засега имам само този.

Ама и за догодина издадоха такъв, пак?

Не зная, не мога да ви кажа.

А, не сте си още избрали за догодина?

Не знам. Не, те не се правят в Министерство на правосъдието.

Добре, сега започваме с прокурорите. Слушайте, за да...

Пожелавам ви успех и на вас, и на тях. Аз единственото, което ще кажа по тази тема, е, че много се радвам, че има трима кандидати. Също така много се радвам, че всички те са действащи магистрати, т.е. колеги, които добре познават съдебната система отвътре. Защото ако по отношение на други позиции може да се спори дали трябва да е действащ магистрат или не човекът, който да я заеме, по отношение на позицията главен прокурор, председател на Върховен касационен съд, председател на Върховен административен съд за мен няма съмнение, че това трябва да са магистрати.

Т.е. имате някакви съмнения, че Борис Велчев е бил правилен главен прокурор?

Борис Велчев да не забравяме, че беше преподавател по наказателно право и е професор по наказателно право.

Да, не е действащ бил магистрат, нали?

Не е действащ магистрат, но така или иначе...

Разширяваме кръга, може да е и професор.

Разбира се, че по отношение на всяка една позиция, вие знаете, хората с академично минало и академични професии са, разбира се, включени, но най-добре е наистина, когато е действащ магистрат.