Д-р Соломон Паси е депутат от НДСВ и председател на комисията по външни работи, министър на външните работи (2001-2005), Почетен президент на Атлантическия клуб в България, д-р по математическа логика и компютърни науки.
Гергана Грънчарова е министър по Европейските въпроси, и екс-депутат от НДСВ, председател на ПанЕвропейското движение в България и заместник-председател на Международния паневропейски съюз, магистър по право.
Потребителите на GSM познават инфарктната ситуация, когато в най-неподходящ момент ни пада батерията, а наоколо има зарядни само за други марки телефони. Вероятно мнозина от GSM-потребителите са забелязали също и спадащото качество, както и често сменящите се стандарти на аксесоарите за мобилни телефони – слушалки (hands-free), зарядни устройства (а те са три вида) и кабели за прехвърляне на данни. Краткосрочният интерес на производителите е ясен, но неустойчив: лошото качество увеличава продажбите, а те от своя страна - печалбите. За сметка на конкурентността и на потребителите! (Почти като във филма на Чарли Чаплин "Хлапето", което троши прозорците в махалата, за да отвори пазар за стъкларя.)
- Ще обединим пазарите на аксесоари за всички марки GSM, ползвани в ЕС, което видимо ще свали цената им и ще повиши качеството им.
- Унифицираното зарядно устройство – както за телефона, така и за безжичните слушалки, ще бъде монтирано (подобно на интернет извод) във всяка стая в дома, в колата, на обществените места – кафенета, хотели, магазини, влакове, самолети, което ще ни спести потребителския стрес „да ни падне батерията”
- Тези облекчения ще повишат търсенето на мобилната услуга, което намалява цената. - Ще улесним потребителите да си разменят периферия. - Спестяваме електронни отпадъци, енергия, материали и ресурси, с което противодействаме на глобалното затопляне - деклариран приоритет на ЕС. USB-стандартът е едно от възможните решения, но ако ЕС въведе принципа за стандартизация, експертите ще ни предложат конкретно изпълнение, което да отчита и очаквания бъдещ технически прогрес. Унифицираните аксесоари са естественото продължение на мобилната преносимост (тя ни позволява да си сменяме оператора, като си запазваме номера). Време е да си сменяме апарата като си запазваме периферията. Обратно, да си представим какъв кошмар щеше да е у дома ни, ако всеки производител на бяла или черна техника ползваше различни контакти, а всеки доставчик на интернет или кабелна ТВ си има свой извод. Тогава трябваше да надупчим стените си като холандско сирене, за да угодим на монополиста. В тази област можем да почерпим челен опит от Китай, който от юни 2007 е разпоредил всички нови мобилни телефони да се произвеждат с еднакъв стандартизиран USB вход (и за слушалки, и за зарядно, и за кабел). Очакваните годишни икономии са над 300 000 000 долара. След мобилната периферия ще е добре ЕС да стандартизира и безграничното разнообразие от батерии за GSM (по примера на автомобилните акумулатори или батериите по 1.5 волта), докато стигнем до GSM-менютата, в които хаосът сега триумфира. А да не забравяме после и стандартизация за дистанционните управления за аудио/видео-техниката или автомобилите, както и още десетки уреди, услуги и възможни стандарти в името на удобството на своите граждани. (Помислете само колко време губят хората по света в търсене на дистанционните си управления в дома или в офиса!). И наистина - ЕС е колкото Европейски съюз, толкова и Европейски стандарт. Стандартите носят пари. Липсата им води до колосални разхищения. Ето един прост, но зашеметяващ пример: Хората, които са попадали в САЩ, са могли да забележат, че почти всички асансьорни панели (с бутоните за етажите) са напълно еднакви. Като че ли американците нямат артистизъм в дизайна на асансьорните си клавиатури. Преди месец, когато привършвахме работата по тази статия, в един от асансьорите на Народното събрание, поради неясно разположени копчета, единият от нас отиде до погрешен етаж, което загуби на него и 3-та му спътници в асансьора по около 30 секунди (общо 2 минути). Тогава се сетихме за скучните американски асансьорни панели. И проверихме, че американските асансьори извозват средно по 2 милиарда пътника на ден. Ако всеки от тях загуби дори само по 1 секунда дневно, това са 555 555 човеко-часа = 69 444 работни човекодни = 277 работни човекогодини загубено време само за 1 ден в американските асансьори. При средна годишна американска заплата от 40 000 долара виждаме, че 1-та човекоден-секунда, загубена в асансьора, лишава САЩ от 2.8 милиарда долара всяка година. А ако американецът губи по 30 секунди на ден в асансьора (както стана в оня ден в парламента), ударът по американските финанси би бил около 84 милиарда долара годишно. (За сравнение, българският бюджет за 2008 е около 13 милиарда). Без да броим прахосания ток, изгорели крушки, излишна енергия и всичко друго, подклаждащо глобалното затопляне. Изводът: скучно-еднаквите копчета в американските асансьори пестят по няколко десетки, ако не и стотици милиарда годишно. Някой ще каже: американците са богати и могат да си позволят да си сменят асансьорните копчета, но ние в ЕС сме още назад с материала. Грешен отговор: американците са богати именно защото стандартизираха и глобализираха, а на нас в ЕС никой не ни пречи да ги изпреварим, ако поискаме. Затова, след няколкомесечни проучвания и дискусии се обърнахме към Европейската комисия с апел да вземе присърце стандартизацията на GSM-телефоните и да я придвижи. Както ЕК има право да ни предлага добри неща, така и ние на нея. Този въпрос засега не е сред законодателните приоритети на ЕК, но вярваме, че засилен обществен интерес може бъде окуражаващ за комисията. Всички усещаме, че ЕС придобива все по-голяма практическа приложимост за подобряване на ежедневието на обикновения европеец, в частност и на обикновения българин. Един от най-практичните скорошни приноси на ЕС в това отношение беше поевтиняването на GSM-роуминга. Тази статия възникна още през 2007, в спор между авторите: докъде може да се простре положителното влияние на Евросъюза върху живота на гражданите? Отговорът, до който достигнахме, е: това влияние може да е безгранично. Стига да искаме и да не се плашим да искаме. НДСВ – като проевропейска партия по рождение – прегръща идеята и предлага на правителството да убеди Европейската комисия в тази справедлива общоевропейска и даже световна кауза.Като логично продължение на този сюжет, предлагаме на най-широката ни общественост, чрез нашите медии, да предложи на българските институции конкретни идеи за повишаване качеството на живота ни, които България да предложи на ЕС да осъществи.
******
Дарик радио, 24 часа, БНТ и евроминистърът ви питат: Как да улесним живота си чрез Европа?
На втората година от членството ни в ЕС, освен за кървави писма и предпазни клаузи, трябва да мислим и с какво Брюксел може да улесни живота ни. Лисабонският договор дава много права на гражданите.
Стартираме дискусия – пишете ни на ekip@darik.net и кажете конкретни идеи какво още трябва да искаме от Брюксел.