Народното събрание окончателно прие пълна забрана за реклама на хазартни игри в медиите. Въвеждат се и много други ограничения, които засягат игралните зали и рекламата на билбордовете.
Ограничаването на рекламата мина с пълно единодушие в пленарната зала. Текстът беше подкрепен от всички 198 гласували депутати. Дебат в зала нямаше. Мотивът, с който се въвежда мярката - защита на хората и борба с хазартната зависимост. Забраната обаче няма да важи за държавния спортен тотализатор, защото парите от него задължително отивали за спорт и култура.
Ударните поправки първо минаха през Комисията по бюджет и финанси, като там някои от мерките бяха засилени. Казина вече може да има само в градове с над 10 000 души население, а не над 5 000, както беше в предложението до момента. Действащите игрални зали в малките градове ще имат три години, за да затворят. Това ограничение няма да важи за курортите и пограничните зони.
Билбордовете с реклама трябва да са не на 100, а на 300 метра от училища, като бяха добавени университети, детски градини, читалища и детски площадки.
„Ще ограничаваме не само рекламата, но и предлагането на хазарт, и мерките за социален хазарт, и мерките за лечение на хазартната зависимост, и всичко онова, което е цял пакет”, заяви Йордан Цонев от ДПС.
„Правилно гласуваме забраните. Но сигурни ли сме, че тези, които нарушават забраните – предвидили ли сме наказания? Достатъчно силни ли са?”, попита Румен Гечев от БСП.
„Ако не са достатъчно силни, ще предложите да ги усилим”, отговори му Цонев.
В пленарната зала депутатите подкрепиха текст, който позволява на хазартните оператори да могат да спонсорират спортни и културни мероприятия. И още – сградите, на които има реклама на хазарт, не трябва да са общински или държавни. От догодина онези, които залагат, не трябва да са на социални помощи. За да се гарантира това, те ще влязат в специален регистър.
„Най-после да сложим ред и да ограничим хазарта и хазартната зависимост в България”, посочи Цонев.
Според икономисти ревизията на Закона за хазарта е опасен прецедент за българската икономика. В ефира на NOVA експерти изчислиха, че само през 2024 година държавата ще загуби 400 млн. лв. от данъци, които няма да влязат в хазната.
„Изведнъж депутатите се събират, някакъв невероятен ентусиазъм, да променят част от икономическите правила, които досега са работили. Изведнъж в България парламентът взима на ентусиазъм решение, което ограничава цял сектор”, подчерта икономистът Васил Караиванов.
„В законопроекта, който е предложен, в оценката на въздействието е записано, че няма щета върху бюджета. Това е тотално невярно. По принцип този сектор е един от големите данъкоплатци”, обясни икономистът Михаил Кръстев.
Текстовете вече предизвикаха реакции от редица браншови организации. Между първо и второ четене в деловодството на парламента бяха входирани над 20 становища, които обаче не бяха разгледани. Сред тях това на „Нова Броудкастинг Груп”, както и на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори.
Забраната за рекламите на хазартни дейности в медиите влиза с сила три дни след обнародването на промените в Държавен вестник, което се очаква да стане до края на седмицата.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Ограничаването на рекламата мина с пълно единодушие в пленарната зала. Текстът беше подкрепен от всички 198 гласували депутати. Дебат в зала нямаше. Мотивът, с който се въвежда мярката - защита на хората и борба с хазартната зависимост. Забраната обаче няма да важи за държавния спортен тотализатор, защото парите от него задължително отивали за спорт и култура.
Ударните поправки първо минаха през Комисията по бюджет и финанси, като там някои от мерките бяха засилени. Казина вече може да има само в градове с над 10 000 души население, а не над 5 000, както беше в предложението до момента. Действащите игрални зали в малките градове ще имат три години, за да затворят. Това ограничение няма да важи за курортите и пограничните зони.
Билбордовете с реклама трябва да са не на 100, а на 300 метра от училища, като бяха добавени университети, детски градини, читалища и детски площадки.
„Ще ограничаваме не само рекламата, но и предлагането на хазарт, и мерките за социален хазарт, и мерките за лечение на хазартната зависимост, и всичко онова, което е цял пакет”, заяви Йордан Цонев от ДПС.
„Правилно гласуваме забраните. Но сигурни ли сме, че тези, които нарушават забраните – предвидили ли сме наказания? Достатъчно силни ли са?”, попита Румен Гечев от БСП.
„Ако не са достатъчно силни, ще предложите да ги усилим”, отговори му Цонев.
В пленарната зала депутатите подкрепиха текст, който позволява на хазартните оператори да могат да спонсорират спортни и културни мероприятия. И още – сградите, на които има реклама на хазарт, не трябва да са общински или държавни. От догодина онези, които залагат, не трябва да са на социални помощи. За да се гарантира това, те ще влязат в специален регистър.
„Най-после да сложим ред и да ограничим хазарта и хазартната зависимост в България”, посочи Цонев.
Според икономисти ревизията на Закона за хазарта е опасен прецедент за българската икономика. В ефира на NOVA експерти изчислиха, че само през 2024 година държавата ще загуби 400 млн. лв. от данъци, които няма да влязат в хазната.
„Изведнъж депутатите се събират, някакъв невероятен ентусиазъм, да променят част от икономическите правила, които досега са работили. Изведнъж в България парламентът взима на ентусиазъм решение, което ограничава цял сектор”, подчерта икономистът Васил Караиванов.
„В законопроекта, който е предложен, в оценката на въздействието е записано, че няма щета върху бюджета. Това е тотално невярно. По принцип този сектор е един от големите данъкоплатци”, обясни икономистът Михаил Кръстев.
Текстовете вече предизвикаха реакции от редица браншови организации. Между първо и второ четене в деловодството на парламента бяха входирани над 20 становища, които обаче не бяха разгледани. Сред тях това на „Нова Броудкастинг Груп”, както и на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори.
Забраната за рекламите на хазартни дейности в медиите влиза с сила три дни след обнародването на промените в Държавен вестник, което се очаква да стане до края на седмицата.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня