Над 25 000 души с увреждания у нас са кандидатствали по проекта „Подкрепа за достоен живот", който ще се реализира в три фази и може да осигури услуга на максимум 9000 души. Статистиката ни беше предоставена от ръководителя на проекта от Агенцията за социално подпомагане Огнян Христов, за да стане ясно, че вероятността да има недоволни е много голяма. Основна цел на проекта е да предостави услугата "Личен асистент" на човек с увреждане за извършване на определени дейности, като се отчита реалното време за извършването им, а не просто престой и наблюдение на потребителя, припомни Огнян Христов. Освен това заплащането на възнаграждение за асистента не може да се основава единствено на факта, че в семейството има човек с увреждане. Христов спази ангажимента си към Дарик да провери защо пет майки на деца с увреждания от Бургас се чувстват ощетени от местния екип на проекта във връзка с кандидатстването за личен асистент. От община Бургас му изпратиха писмени обяснения за всеки един от случаите.
Започваме със Светла Димитрова, майка на 16-годишно дете с увреждане. Тя е кандидатствала за личен асистент на детето си в първата фаза на проекта и е била одобрена, но детето й не е класирано като потребител, тъй като според потребностите му са определени 80 часа месечно за личен асистент, а има много други кандидати с по-голям брой определени часове. Ето и продължението, написано от местната администрация и представено от Огнян Христов: „По тази причина на майката й е предложено просто като възможност да бъде асистент на друг човек, ако желае, разбира се. В конкретния случай е предложено и защото има такава хипотетична възможност, тъй като детето посещава учебно заведение, посещавало е и дневен център за деца с увреждания за по 3 часа на ден, което дава достатъчно време, за да може майката по нейно желание, да се реализира по някакъв начин на трудовия пазар, хем да излезе от социалната изолация, в която попада, като се грижи за детето си, хем да има някаква трудова заетост и да трупа осигурителен стаж."
Ето какво разказа Светла Димитрова: „Детето ми не посещава училище, то е на индивидуален план на обучение, което означава, че учителите идват вкъщи. А дневния център го посещава и аз го водя там, почасово му се прави рехабилитация срещу заплащане, и аз си го прибирам. Това не е детска градина той да стои там."
Основен проблем за Светла остава разяснението, което са й дали от екипа на проекта в Бургас - ако роднина на човека с увреждане желае да стане негов асистент, то лицето не може да получи повече от 80 часа на месец, независимо в какво състояние е.
„Даже и социалната работничка, която идваше вкъщи, ми каза, че повече от 80 часа не може да ми даде, защото това е нареждането по програмата, че след като съм роднина на човека, максимумът е 80 часа. И в общината ми го казаха това нещо. Даже в общината, в профсъюзния дом, където се приемаха документите, имаше голяма табела, написана с черни букви на бял лист, че след като съжителстват общо хората, максимумът часове е 80", допълни тя.
Същите обяснения са дадени и на Бина, майка на близнаци, един от които е с увреждане. Светла и Бина са прехвърлени за участие във втората фаза на проекта, за която ще има класиране в средата на февруари.
Другите три майки са подали заявления директно за втората фаза. Според Огнян Христов не е ясно защо са се оплакали преди да излезе класирането, но вероятно са били смутени от дадените им разяснения. Една от майките Недялка Гъркова разказа, че според обясненията на общината приоритетно като лични асистенти се наемат външни хора и ако тя иска да бъде асистент на детето си, ще й дадат само 4 часа на ден или 80 на месец, а през останалите 4 часа може да се грижи за друг човек с увреждане. Съответно за детето й в това време ще се грижи външен асистент. Детето на Недялка е с детска церебрална парализа и има нужда от процедури и грижи през цялото денонощие. Със същото заболяване е и детето на Мария Мишченко. Тя обясни, че не са й отказвали да бъде асистент на детето си, но изрази притеснение относно броя часове, които ще й отпуснат като асистент.
„Мога, обаче още не е дошъл документът, да ми кажат колко часа. И ако съм оценена на 4 часа, аз просто не мога, какво ще правя с тези 4 часа, по 2 лева на час, не знам как ще лекувам детето, просто в чудо ще се видя", обяснява майката.
Обяснение има и за петата майка Донка Кънева, която беше споделила, че безработният й брат не е допуснат до проекта, защото е роднина на детето й. Ето какво разказа Огнян Христов: "Оказа се, че брат й не е подавал заявление, дори е подписал декларация, че не желае да работи като личен асистент, защото започва друга работа, освен това е потвърдил, че сестра му е много добре запозната с този факт. Майката на детето в момента си работи, а нейната майка, която е пенсионерка, се занимава с отглеждането на детето. Но тя няма как да стане личен асистент по проекта, тъй като в него не се допускат за лични асистенти хора, които са пенсионери."
Според Огнян Христов проектът дава шанс на всички кандидати да участват в крайното класиране, но според петте майки проектът изначално намалява шансовете на родителите, които искат да бъдат лични асистенти на децата си с увреждания и да ги подкрепят ежедневно в развитието им, което така или иначе догонва равните шансове на децата без увреждания.
