Репортаж 3 от 10
Месец на Япония по Дарик
Японското правителство реши да раздаде по 12 хиляди йени на всеки като част от плана си за стимулиране на икономиката. Парите са за харчене и се очаква този мил жест да напълни отново магазините. Затова възнамерявах да посетя най-вълнуващата шопинг улица в света Омотесандо, но възможност да бъда на друго място, мигновено ме накара да променя решението си.
Посещение в детската градина Fuji, за което бях помолил, е уредено и няма никаква причина да оставам в центъра на Токио. Организаторите са малко учудени защо искам да отида точно в тази градина (прочетох за нея в едно списание за архитектура и не знам нищо повече), но след няколко часа самите те искаха да останем там за по-дълго.
Детската градина Fuji се намира на около час и половина път с такси или метро/влак от центъра на Токио, което със сигурност не я превръща в обичайно място за посещение от туристи.
Таксиметровият шофьор също е малко объркан и трудно намира вярната улица, но когато веднъж се озоваваме на нея, няма как да сбъркаме овалната и почти изцяло отворена стъклена сграда. На пръв поглед се очудваме, че около градината почти няма ограда, а на покрива й тичат много деца. После всичко придобива смисъл.
Създадена по проект на архитектурно студио Takahara + Yui Tezuka, градината е направена така, че да отговаря на изискванията на директора й Секичи Като. А те, както ще разберете по-долу, са пример за подражание.
В първоначалната му идея градината трябвало да бъде максимално опростена, с отворени пространства, видими от всички страни, създадена на база нуждите на децата и връзката им с природата. Така се получила тази овална сграда, разположена само на един етаж с височина на таваните не повече от 210 сантиметра и всички мебели и уреди, направени така, че да са достъпни за всички деца.
В градината учат над 650 деца, а ако прибавим и детската ясла, те достигат 800. В средата на градината има затревена поляна, където децата могат да правят каквото искат. Те винаги тичат боси. На покрива също е позволена непрестанна игра. Когато мъничетата не се гонят в безкрайна овална надпревара на покрива, там се провеждат часовете по музика.
Въпреки че Япония е известна с високотехнологичните си иновации, в градината няма да намерите нито едно от тях. Идеята на всеки един елемент от детската градина е да върне удоволствието от простите игри на отминалите времена. Съвременните изобретения очевидно отдалечават децата от сензацията да открият нещо ново и тук нито осветлението е автоматично, нито водата на чешмата се пуска с фотоклетка.
Децата с радост ми показаха малкото пони, което се разхождаше в градината. Оказа се, че те имат и собствена малка ферма, където отглеждат зеленчуци. А детенцето, което има рожден ден, винаги се разхожда триумфално в центъра на градината, поставено върху кончето.
Без да бъдат непременно надзиравани, децата спазваха всички необходими правила и играеха на воля. Усмивката не слизаше от лицата им. Беше ми неудобно да прекъсвам естествената игра, като се изправя с голям апарат пред всяко от тях, поради което снимките по-долу са направени дискретно с помощта на мобилен телефон.
Оградата навсякъде е ниска, за да предотврати любопитни погледи на външни лица. Разбира се, има охрана, но човек инстинктивно не иска да се покачи и погледне какво има вътре, когато има ниска ограда пред себе си.
Централната част на овалната детска градина е покрита с ниска трева и децата играят боси.
Всяко едно от тях може да се качи на покрива и продължи играта си. Там са запазени и три дървета, за които е направено специално място в покрива. Когато децата се качат горе, те имат възможност да откъснат листа, да се покатерят или просто да ги видят отблизо.
Програмата за седмицата е окачена на видно място, така че да може да се види и от родителите. Освен надписите има и картинки - така и най-малките разбират какво ги очаква за деня.
Тъй като в градината има малка ферма, където се отглеждат зеленчуци, понякога тук се закачат току-що набраните.
Всички стени са стъклени и учителите могат да видят много лесно какво се случва вътре в стаите и навън. Стъклените стени са многопластови, тъй че в зависимост от темпетуратурата могат да се затворят само някои от тях. В цялата сграда няма климатична инсталация, защото много добре се използва външната вентилация на въздуха.
Ако в детската градина има болно детенце, то се оставя в стаята на учителите, но пак много близо до зелената трева, където играят другите деца.
Децата се обучават да се мият навън, когато времето позволява. Там чешмата се затваря трудно, за да се научат да не оставят течащата вода. Освен това, ако я оставят, тя ги пръска по обувчиците и те инстинктивно се опитват да завътрят кранчето.
Децата се учат да поставят обувчиците си така, че да може веднага да ги обуят, когато тръгнат да излизат от стаята. Това ги учи на ред и на начини да си създават удобства.
Тоалетните също са много обикновени и децата винаги се събуват преди да влязат там и нахлузват специални чехли.
Чехлите се поставят на едно и също място, за да могат децата да свикнат с реда и правилата.
На покрива е позволена всякаква игра, дори качване върху дърветата, които са обезопасени със специални въжета.
Ежедневно отгоре се провеждат и специални часове, като най-често това са музикалните занимания.
Всеки един елемент от сградата се използва максимално. Тези прозорци на покрива светят вечер в различни цветове, като показват какво ще е менюто за следващия ден. Така ако прозорците светят в оранжево, когато взимат децата си около 17.30, родителите разбират, че утре ще има спагети за обяд.
Детската градина FUJI е частна и работи от 7 сутринта до 18.30 вечерта. Най-често родителите оставят децата си около 8.40. Цената за един месец, която включва учебни занимания, целодневен престой, храна и превоз, е около 500 лева.
*Материалите са част от Месеца на Япония по Дарик радио и са осъществени с любезното съдействие на Посолството на Япония в България.
