Н.Пр. Микола Балтажи, посланик на Украйна в България, в интервю за БТА:
Господин посланик, оптимист ли сте за мирно уреждане на конфликта в Източна Украйна след подписването на споразумението в Минск днес?
Надеждите се оправдаха, споразумението е постигнато, но това не е всичко. Важното сега е то да се изпълнява. Предпочитам да отговаря, че съм реалист. Украйна последователно изпълняваше и предишните Мински споразумения, готови сме да правим това и занапред и се надяваме да има политическа воля за същото и у другата страна, у всички подписали споразумението страни. За жалост досега незаконните военни формирования, подкрепяни изцяло от Русия, не си спазваха задълженията, многократно нарушаваха примирието, стреляха по жилищни квартали и невинни хора, а после обвиняваха украинските въоръжени сили, които защитават своята родина.
Кое е най-важното за Украйна в новото споразумение?
Особено важно за нас е, че то предвижда от територията на Украйна да се изтеглят всички чуждестранни войски, всички наемници. Предвижда се също украинските граничари изцяло да поемат контрола над границата с Русия - отначало съвместно с представителите от ОССЕ, а на втория етап - до края на годината, и изцяло от нашите граничари, с което ще бъде възстановен украинският суверенитет. Това бе един от ключовите моменти и на Минските споразумение от септември, които за жалост не бяха спазени и Русия имаше възможност да прехвърля нелегално войници и военна техника през границата.
Какво предстои по новото споразумение в близките дни?
Постигнахме това, че няма никакви условия за прекратяването на огъня, което ще стане от 15 февруари. Дават се 14 дни за изтегляне на тежката артилерия до съгласуваните разделителни линии, в продължение на 19 дни трябва да бъдат освободени всички военнопленници.
Какво включва пакетът от мерки за политическо уреждане на конфликта, което трябва да последва прекратяването на огъня?
Президентът Петро Порошенко каза днес, след подписването на споразумението, че не са били приети никакви решения за федерализация, за автономия. Имало е натиск и ултиматум от руската страна, но Украйна и другите участници в преговорите не са се съгласили с това, посочи посланикът. Това бяха безпрецедентни, дълги и тежки преговори. Предстои да бъде изпълнен със съдържание процесът на децентрализация, който ще даде големи пълномощия на регионите, както украинското правителство отдавна предложи, но това няма да бъде автономия. Ще бъдат проведени местни избори в контролираните от сепаратистите райони, но тези избори ще бъдат проведени според украинските закони.
Очаквате ли политическите аспекти на уреждането да бъдат изложени в друг, отделен документ, или тези въпроси засега са предмет на негласно споразумение и няма да се разгласяват?
Основното е да се изпълни това, което е подписано. Ако бяха изпълнени всички точки - подчертавам, всички, а не само отделни пунктове, от руска страна, от незаконните бойни формирования - нямаше да има нужда от провеждането на такава среща. Но ситуацията ескалира в резултат на агресивните действия на сепаратистите, особено от началото на тази година. Така се стигна до този етап - "нормандския формат", и то на най-високото ниво, за да се постигне това споразумение. Няма нужда от нови документи. Важното е да се изпълнява това, което подписахме. Това, което постигнахме в Минск днес, дава шанс. Важното е всички страни да изпълнят задълженията си.
Каква е разликата между предишните Мински споразумения от септември и сегашните?
Най-важна е разликата в нивото на подписите, а то е най-високо. Лидерите на ключови европейски държави поемат ангажименти, включително и Русия, която е част от проблема, а Германия и Франция са посредници в уреждането на военния конфликт. Това е рамково споразумение, което фиксира най-важните стъпки, съгласувани с участниците в преговорите. Има неща, които трябва да се извършат, които са необходими за възстановяването на суверенитета и териториалната цялост на страната.
При това положение ще продължи ли мобилизацията в Украйна, ще се въвежда ли военно положение, както предупреди снощи президента Порошенко?
За военно положение в цялата страна не се говори. Мобилизацията е процес, който започна от миналата година. Сега вече сме в четвъртия й етап. Това не е всеобща, тотална мобилизация. Повтарям, това е частична мобилизация. Тя се провежда на етапи и на нея подлежи определена категория украински граждани, които имат отношение към военното дело и съответната подготовка, в зависимости от здравословното им състояние. Сега тече четвъртият й етап. Мобилизацията е естествен отговор на агресията. Тя върви, а докога - ще видим, зависи от това ще продължи ли агресията, ще има ли заплаха за цялата държава и за украинската държавност. Ние вече знаем откъде тръгва заплахата и трябва да сме готови. Всеки разбира, че военният път не е начин за решаване на проблема и никой не иска война, че единственият възможен изход е мирният - чрез диалог, чрез преговори. Но не можем да забравим, че сме подложени на агресия, и имаме право на защита от нея.
Лидерите на Франция и Германия и президентите на Украйна и Русия се споразумяха за прекратяване на огъня в Украйна
България е обезпокоена за съдбата на стотиците хиляди българи, които от два века живеят в Украйна. Какво ще кажете по въпроса?
Разбираме загрижеността на България. Ние не делим нашите граждани по етнически, религиозен или друг признак. Защитата на родината е дълг на всеки от тях. Искам да съобщя, че в най-скоро време украинският външен министър Павло Климкин ще идва в България и въпросите за българите в Украйна ще бъдат сред основните теми на разговорите му в София. Разбира се, ще се обсъждат и въпроси на двустранните отношения, на обстановката в региона и в Европа, отношенията на Украйна с Европейския съюз.
Широко разпространено е схващането, че Украйна реши да възстанови суверенитета си, като изгони сепаратистите от своята територия, и това доведе до изостряне на конфликта. Така ли е?
Категорично не съм съгласен с това мнение и ще ви кажа защо. За целта трябва да се върнем към хронологията на конфликта. Той започна с незаконното анексиране на Крим от Русия и тук дойдоха „зелените човечета”. В Източна Украйна няколко десетки въоръжени бандити, терористи, с калашници, влязоха в Донецк, завзеха сгради. Хората - мирни граждани под въздействието на руската пропаганда, бяха провокирани. Ние се опитахме да вземем мерки - това бе сепаратизъм, става дума за разцепване на държавата, и ние имахме абсолютното право да защитим териториалната си цялост. Тогава пред нашите войници излязоха жени, и нашите БТР-и трябваше да се изтеглят. Оттам тръгна и митът, че украинската власт стреля срещу мирни жители и избива собственото си население. Руската пропаганда поде тази лъжа и тя продължава и до днес. Бунтът се разрасна, Русия помага с военна техника, с пари. Помагат й от Украйна и някои политици от предишната власт. За какво се вкарват танкове - вече над 200, БТР-и, най-модерни ракетни системи за т.нар. опълченци? Какво тогава да прави украинската държава? Да стои със скръстени ръце? Ние обявихме и едностранно примирие, но другата страна не престана да стреля. Само след Минските споразумение от септември незаконните военни формирования, активно подкрепени от Русия, завзеха над 500 кв.км нови територии. Не можем да обвиняваме украинската власт, която се бори на собствената си територия срещу въоръжени сепаратисти, срещу агресори, влезли на наша територия.
Много се говори за т.нар. хибридна война, която се води в Украйна. Какво означава това?
Хибридната война е познат термин в международната политика. Това е война без правила, в която е възможно и позволено всичко. Това е изгодно за агресора, а прави военните действия много трагични за обикновените хора. Проблемът е, че обикновеният човек трудно възприема същността на такъв конфликт. Тази война се води на фона на агресивна, в случая руска, пропаганда.
Кой се сражава срещу украинците?
По-голямата част са руски граждани, но има и местни хора, наричащи се опълченци. Защо Украйна отказва да преговаря с тях? - Защото лидерите им са терористи. Техните организации - т.нар. Донецка и Луганска народна република, са терористични организации. Затова Украинската Рада се обърна към международната общност те да бъдат обявени за терористични организации. Те всеки ден и всеки час извършват военни престъпления. Те излъгаха и много местни хора, превръщайки ги в заложници в окупираните градове, като ги заблуждават, че стрелят украинските войници. Снимат се кадри от един или друг край на града и се пускат по руската телевизия.
Но нали за да се уреди един военен конфликт трябва да се преговаря?
Абсолютно съм съгласен. Това е и основата на мирния план на президента Порошенко. Украинската власт е убедена, че няма военно решение. Но когато на територията на нашата страна стрелят и убиват незаконни военни формирования, създадени с помощта на чужда държава, нямаме ли ние право на защита? Нямаме ли право да молим за оръжия, за да защитим нашата териториална цялост?
Какъв ще бъде статутът на териториите под контрола на сепаратистите?
Те ще имат специален статут, който трябва да бъде определен. Ние предлагаме да бъде свободна икономическа зона. Нашето виждане за децентрализация, което ще бъде отразено и в конституцията, включва редица неща, които ще позволят на бъдещата местна власт, която ще бъде избрана чрез демократични, повтарям, демократични избори, съответстващи на украинските закони, да извършват дейности без съгласуване с центъра - в икономиката, в хуманитарната и други сфери. Те ще могат да имат специални отношения с Русия, която им е съсед. Ние винаги сме държали на добросъседски отношения с Руската федерация. Постепенно ще стигнем дотам с развитието на мирния процес, когато бъде приключен военният конфликт.
От такъв специален статут ще могат ли да се ползват българите и други етнически малцинства и групи в страната?
Този конфликт не е етнически конфликт и това е важно да се знае. Тук не воюват украинци срещу руснаци. И това е парадоксално, то ни връща към въпроса за характера на хибридната война. И от двете страни воюват рускоговорещи. Другият парадокс - Путин анексира Крим и вкара войските си там под предлог за защита на рускоезичните в Украйна. Но те нямаха никаква нужда от такава защита, защото никой не ги е дискриминирал. Ние бяхме пример за етническа толерантност. Сега се вкарват войски в Източна Украйна, т.нар. опълченци, а те всъщност са терористи, които избиват хората там, избиват украинци, избиват руско говорещи, живеещи в мирните квартали. Така вместо да защитят сънародниците си, те ги избиват. Това пак е хибридна война. Но водещата се психологическа война зомбира хората, и те не могат да разберат какво всъщност става.
Въпросът за Крим не стоеше в Минските преговори?
Не е разглеждан, но не е забравен. Никой в Украйна и в демократичния свят няма да признае аншлуса на Крим. Крим е временно окупирана територия и ние ще се борим, но не чрез танкове, а по мирен път, да възстановим суверенитета си над него. Крим ще остане в международния дневен ред, докато не бъде върнат на Украйна. И ние ще правим всичко възможно това да стане реалност.
