Любопитно

Факти от календара: 17 септември

17 септември 2014 00:00

1176 г. в битката при Мариокефалон Византия губи надеждите се за отвоюване на Мала Азия от турците. Сражението бележи края на злощастния военен поход срещу Иконийския султанат, както и залеза в управлението за един от най-успешните византийски императори - Мануил I Комнин.

След битката Византия губи геополитическата инициатива в борбата си срещу нахлуването на турците и окончателно се прощава с надеждите да възстанови имперската власт в бившите си анатолийски провинции. Загубата в битката е конкретният повод за организирането на Третия кръстоносен поход, целящ отвоюването на сухопътните коридори за достъп на поклониците до Светия гроб.

Битката слага символичното начало на окончателната гибел на Византия. Като следствие от поражението на Византия избухват народоосвободителни движения на Балканите като въстанието на Асен и Петър, което съвпада с окончателните действия на сръбска съпротива срещу византийската власт, довела до провъзгласяването независимостта на първата сръбска държава в историята - Рашка (през 1180 г).

1598 г. холандски моряци завладяват остров Мавриций. Всъщност още през 1507 г. островът е открит първо от португалски мореплаватели, като никога преди това не е бил населен с хора.

Островът остава холандско владение до 1710 г., през 1715 г. в територията проникват французите. През 18 в. островът се превръща във френска колония, а стотина години по-късно става английска колония. През 1968 г. островът станал с независим статут на кралство, а през 1992 г. - на република.

1787 г. във Филаделфия (Пенсилвания) е подписана конституцията на САЩ. През май с.г. във Филаделфия е свикан Конституционен конвент, който трябвало да изработи конституцията на новообразувалата се държава. Конституцията е официално приета през септември, а е обнародвана две години по-късно (през 1789 г.).

Скоро след приемането си, конституцията търпи първите си промени, за да се отрази желанието на голяма група от политическия елит да се намалят правомощията на федералната власт. Нуждата от твърди гаранции срещу евентуална злоупотреба с федералната власт е била изключително важна за съхраняване на съюза, тъй като по това време се вихрели антифедералистки чувства.

Първите десет допълнения касаят правата на гражданите и отделните щати; автор на Закона за правата става Джеймс Мадисън. Той черпи идеи от няколко съществуващи документа и отразява горчивия опит от британското управление в колониите, довело до революционната война за независимост.

1789 г. английският астроном Уилям Хершел открива Мимас - естествен спътник на Сатурн. По диаметър Мимас е 20-тия най-голям спътник в Слънчевата система.

Най-голямата забележителност на спътника е големият кратер Хершел с размери от 130 км в диаметър или почти 1/3 от диаметъра на Мимас. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 км в диаметър или голям колкото Канада.

Спътникът носи името на един от 150-те гиганти със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, син на Уран и на Гея. Като алтернатива се използва означението Сатурн 1.

Любопитен факт е, че Мимас и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са предложени от сина на Уилям Хершел - Джон Хершел през 1847 г. в неговата публикация „Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда”.

1871 г. открит е 13 700 м жп тунел Мон Сени в Алпите, който свързва Франция и Италия. Тунелът е познат и с името Фрежюс.

Изграждането му започва през август 1857 г. от страна на италианския град Бардонекия, а през декември и откъм френската община Модан. Срокът за изграждането, ръководено от Жермен Сомелие, е 25 години, но той е съкратен чувствително с появата на технически нововъведения като пневматичните пробивни машини, електрическото запалване на взривните заряди и появата на динамита, създаден от Алфред Нобел през 1866 г. и патентован на следващата година.

На 26 декември 1870 г. френските и италианските работници си стискат ръцете на дълбочина 2135 м, като разминаването в двете прокопавани галерии е в рамките на 40 см хоризонтално и 60 см по вертикала.

Първоначалната дължина на тунела е 12,8 км, като през 1881 г. е удължен от френска страна. 11 години след тунела Мон Сени е открит и Готардският жп тунел (15 км) в Швейцария, а през 1906 г. е завършена и първата тръба на Симплонския тунел между Швейцария и Италия (19,7 км). В периода 1974-1980 пък по трасето на жп тунела Мон Сени е прокопан и 13-километров тунел за автомобили.

1988 г. състои се церемонията по откриване на 24-те Летни олимпийски игри в Сеул, Южна Корея. Градът е избран за домакин от Международния олимпийски комитет по време на среща в Баден-Баден на 30 септември 1981 г. Тогава Сеул печели срещу японския град Нагоя.

Игрите бележат края на бойкотите - след Летните олимпийски игри през 1980 г. в Москва и през 1984 г. в Лос Анджелис. Участват 8391 атлета от 159 страни. Сред отличните спортисти са Кристин Ото, спечелила шест златни медала в плуването, Мат Бионди, с пет златни и общо седем медала от плуването, и лекоатлетката Флорънс Грифит-Джойнър с три златни медала. Това е последната Олимпиада, на която участват държавите СССР и Източна Германия (ГДР).

Любопитен факт е, че идеята за провеждане на олимпийски игри в Южна Корея съществува от края на 70-те години. Първите големи международни спортни състезания в страната са Световното първенство по стрелба през 1978 г. и Световното първенство по баскетбол за жени през 1989 г. След успешното провеждане на световното първенство по стрелба президентът на южнокорейската федерация по стрелба е избран за президент на южнокорейския олимпийски комитет и за председател на южнокорейската асоциация по аматьорски спортове. Той поръчва проучване относно способността на Сеул да проведе олимпийски игри.

На 8 октомври 1979 г. президентът Парк Чунг Хее обявява кандидатурите за домакинство на Летните олимпийски игри през 1988 г. и на Азиатските игри през 1986 г. На 27 ноември 1980 г. е обявено, че Сеул няма финансовите възможности да организира олимпиадата. С подкрепата на президента олимпийският комитет все пак депозира кандидатурата в Международния олимпийски комитет.

Най-много медали печели СССР - 132, от които 55 златни, 31 сребърни и 46 бронзови. ГДР е на второ място със 102 медала - 37 златни, 35 сребърни и 30 бронзови. България печели рекордните 10 златни медала (нарежда се на 7-о място в крайното класирани). Страната ни печели още 12 сребърни и 13 бронзови - общо 35 медала.