1586 г. е основан руският град Тюмен - нефтената столица на Сибир. Градът е построен на мястото на татарския град Чинги-Тура. Това всъщност е и първият руски град в Сибир.
Днес градът е административен център на Тюменска област с население над 550 000 души. Разположен е в Западен Сибир на река Тура, приток на река Тобол. Разстоянието до Москва е 2144 км.
Основа на регионалната икономика е добива на нефт (65% от целия руски добив) и природен газ (92%). В областта са съсредоточени най-големите в Русия нефтени и газо- находища. Има и големи местонаходища на въглища, торф и злато.
Любопитен факт е, че проучване през 2012 г. показа, че най-щастливите хора в Русия живеят в чеченската столица Грозни, сибирския град Тюмен и Казан, главния град на Татарстан.
1921 г. Адолф Хитлер е избран за ръководител на Националсоциалистическата германска работническа партия.
Нацистката партия е крайнодясна политическа партия в Германия, с активна дейност през първата половина на 20 в. Идеологията, която партията следва се основава на принципи като нацизъм, пангермански национализъм, расизъм, и особено антисемитизъм, анти-либерализъм, анти-демократичност и анти-комунизъм.
Партията е основана в края на Първата световна война през 1919 г. като Германската работническа партия, а на 24 февруари 1920 г. е преименувана на Националсоциалистическа германска работническа партия, след като Хитлер излага своите 25 точки в мюнхенската бирария Хофбройхаус. Партията изтъква расовото превъзходство на арийците и в частност на нордическата раса и по-специално на прусаците над останалите в смисъл, че именно те следва да са начело на цивилизаторското кормило. Преследва комунистите, евреите, циганите, както и хомосексуалистите.
На парламентарните избори през 1933 г. партията печели най-много места в парламента и излъчва лидера си Адолф Хитлер за канцлер (министър-председател) на страната. След края на Втората световна война партията е забранена със специално законодателство.
1946 г. започва Парижката мирна конференция. Тя подготвя мирните договори между държавите от антихитлеристката коалиция, победителки във Втората светоювна война, и бившите съюзници на нацистка Германия в Европа - Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия.
В конференцията участват представители на 21 държави. Българската делегация се възглавява от министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на външните работи Георги Кулишев и председателят на парламента Васил Коларов. Те настояват България да бъде призната за съвоюваща страна, отхвърлят териториалните претенции на гръцкото правителство, отстояват българските права над Западна Тракия и се противопоставят на прекомерните гръцки искания за репарации.
Конференцията одобрява голяма част от разработените от Съвета на министрите на външните работи проекти. След обсъждане на останалите несъгласувани въпроси на Нюйоркската сесия на Съвета на министрите на външните работи договорите са подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж.
Любопитен факт е, че Парижката мирна конференция е предшествана от сесия на съвета на министрите на външните работи на трите Велики сили победителки във Втората световна война - СССР, САЩ, Великобритания и присъединилата се към тях Франция в Ню Йорк , която изработва с много компромиси текста на мирните договори с победените държавни в това число и с България.
Веднага след сесията на съвета на външните министри в Ню Йорк се свиква Парижката мирна конференция, на която са поканени, изслушани и отчетени позициите на бившите съюзници на Германия и най-вече на България.
Парижките мирни договори са подписани на 10 февруари 1947 г. От българска страна под договора слагат подписите си министър председателят Кимон Георгиев и подпредседателите на Министерския съвет - Александър Оббов и Трайчо Костов. Според договора границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г.
1948 г. след 12-годишно прекъсване заради Втората световна война се откриват Летни олимпийски игри. 14-тата Олимпиада е проведена в Лондон,който всъщност е домакин на игрите за втори път.
14-тата Олимпиада е трябвало да се проведе през 1940 г. в Токио, а след това през 1944 в Лондон. Заради войната обаче тя става реалност едва през 1948 г. Тогава спортният форум става популярен като „Игри на строги икономии” заради лошия икономически климат и следвоената обстановка.
На игрите през 1948 година има рекорден брой участници - 4099 спортисти от 59 страни в 19 дисциплини. Германия и Япония не са поканени да участват. СССР отказва участие.
1957 г. е основана Международна агенция за атомна енергия (МААЕ). Оанизацията има за цел да поощрява мирната употреба на ядрена енергия и да възпрепятства използването й за военни цели.
През септември 1954 г. на Общо събрание на ООН САЩ изказва своето виждане, че е необходимо да се изгради международна агенция, която да отговаря за ядрения материал и контрола върху него. През 1955 г. в Женева (Швейцария) ООН провежда международна конференция във връзка с атомната енергия и нейното мирно използване. През 1956 г. Уставът на МААЕ е еднодушно приет на Международната конференция на ООН за мирното използване на атомната енергия в Ню Йорк и влиза в сила на 29 юли 1957 г.
Първата сесия на Генералната конференция на агенцията е проведена във Виена през октомври 1957 г. Същата година Уставът на МААЕ е завършен окончателно и тя е създадена като агенция в състава на ООН.
Днес централата на агенцията е във Виена, Австрия. Два „регионални предпазни офиса” са разположени в Торонто (Канада) и Токио (Япония). МААЕ има офиси за свръзка и в Ню Йорк (САЩ) и Женева (Швейцария), а освен това има и лаборатории в Австрия (Зайберсдорф и Виена), Монако и Италия (Триест).
Още през 1953 г. е предложено създаването на международен орган, чиято цел е да регулира и насърчава мирното използване на атомна енергия. Автор на тази идея е Дуайт Айзенхауер, тогавашен президент на САЩ.
1958 г. в САЩ е създадено Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство - НАСА. Американската правителствена агенция е отговорна за националната програма за космически изследвания.
Следвайки Съветската космическа програма, която успешно изстрелва първия изкуствен спътник в космоса („Спутник-1”), САЩ също насочват усилията си към космоса. Конгресът на САЩ алармира за заплаха, свързана с американската безопасност и технологично лидерство (познато е като „Кризата Спутник”), което налага взимането на незабавни мерки. Президентът Дуайт Айзенхауер и неговите съветници обсъждат по-находчиви мерки. След няколко месеца е решено, че е нужна нова федерална агенция, която да ръководи всички невоенни дейности в космоса. По това време е създадена и DARPA и по-късно много нейни ранни проекти са прехвърлени към НАСА.
„Експлорър-1” е първият изкуствен спътник на САЩ, изстрелян на 31 януари 1958 г. Същата година на 29 юли президентът подписва договор, с който основава Националното управление на САЩ по въздухоплаване и изследване на космическото пространство. Когато започва работа по операции на 1 октомври, НАСА разполага с четири лаборатории, 80 работника от 46-годишната правителствена организация Национален консултативен комитет по въздухоплаване.
Първите програми на НАСА включват изследвания върху космическия полет и са ръководени от натиска, оказан от състезанието между САЩ и СССР (наречено е Космическото състезание), което е част от Студената война. Отличителният съдружник на НАСА, който й предоставя възможност да влезе в Космическо състезание със СССР е немският инженер получил американско гражданство Вернер фон Браун.
1968 г. папа Йоан Павел VI забранява контрацепцията. Решението му предизвиква смут сред западноевропейската общественост, особено сред по-бунтарски настроената младеж.
Тъкмо когато започва сексуалната революция, тогавашният папа (Джовани Батиста Монтини) публикува енциклика, с която забранява използването на всякакви контрацептивни средства като се почне от презервативи и се стигне до хапчетата анти-бебе. Аргументът за забраната е, че контрацептивите са намеса в Божиите дела и пречат на естественото размножаване на хората.
1973 г. Георгиос Пападопулос става временен президент на Гърция. Пападопулос е лидер на военната хунта на „черните полковници”, която управлява Гърция в периода 1967-1974 г.
Пападопулос работи в Националната разузнавателна агенция (НРА) на Гърция от 1959 до 1964 г., където след обучение в ЦРУ (1953 г.) отговаря за контакта с представителя на ЦРУ в Атина. След това е отново във войската. В началото на 1967 г. става полковник. Води правителствения преврат от 21 април с.г. на военната хунта, в резултат на който тя завзема властта и установява военна диктатура. От 13 декември с.г., след заминаването в изгнание на краля Константинос II, е министър-председател и министър на националната отбрана на Гърция. Става и регент на Гърция от 21 март 1972 до 31 май 1973 г.
След оспорван референдум на 1 юни 1973 г. отменя монархията и се провъзгласява за първия президент на Гърция. В резултат на това губи поддръжката на своите предишни съратници в хунтата. На 25 ноември 1973 г. е свален от съратника си генерал Димитриос Йоанидис, който оглавява хунтата.
След свалянето на хунтата през 1974 г. е привлечен под съдебна отговорност и е осъден на смърт, но присъдата е заменена от доживотен затвор при Константинос Караманлис. Държан е в атинския затвор „Коридало”, където умира от хронично заболяване.
1981 г. Даяна Спенсър и английският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз сключват брак в катедралата „Свети Павел” в Лондон.
Даяна и Чарлз започват да излизат през 1980 г. Тя привлича вниманието на принца първо по време на един уикенд в провинцията, когато го наблюдава как играе поло. След това той я кани на друг уикенд на кралската яхта Британия и в кралската резиденция Балморал, Шотландия , където я представя на родителите си и тя получава тяхното одобрение.
Двойката продължава да се среща в Лондон и на 6 февруари Чарлз прави официално предложение за женитба, което Даяна приема, но запазват това в тайна няколко седмици. Годежът им е обявен официално на 24 февруари 1981 г., когато престолонаследникът подарява на принцесата пръстен за 30 000 лири с 14 диаманта и сапфир.
В деня на сватбата им хиляди хора излизат по улиците на Лондон, а милиони наблюдават на телевизионните екрани бракосъчетанието между 32-годишния престолонаследник и 20-годишната му избраница. Любопитен факт е, че пред олтара Даяна случайно размества първите две имена на Чарлз, наричайки го Филип Чарлз Артър Джордж (вместо Чарлз Филип). Сватбата започва в 11.20 ч. преди обяд (английско време). Роклята на Даяна е оценена на 9000 лири и има 25 фута дълъг шлейф и най-фина дантела.
Най-екстравагантният подарък, който двамата получават за сватбата си, е от емира на Бахрейн. Той има подарява инкрустиран със скъпоценни камъни модел на лодка.
По-малко от година след венчавката се ражда първият им син - принц Уилям. През 1984 г. на бял свят идва и вторият - принц Хари.
В средата на 80-те се появяват първите признаци, че нещо в брака на Даяна и Чарлз не върви. През 1986 г. принцът започва да се вижда отново със старата си любов Камила Паркър Боулз. Съпрузите продължават да се появяват заедно на публични места, но вече живеят отделно. Слуховете за тяхната раздяла са официално потвърдени през 1992 г. в британския парламент.
През юли 1996 г., само три седмици преди 15-та годишнина от сватбата си, Чарлз и Даяна оповестяват решението си да сложат край на брака си. След процедурата тя се отказва от титлата „кралица на Англия” в бъдеще и от обръщението „Ваше височество”, но в замяна получава 20 млн. долара компенсации.
2005 г. астрономи обявяват откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система. Ерида е най-голямата планета-джудже и деветото по големина тяло в Слънчевата система. Тя е толкова далече, че са й необходими 557 земни години, за да направи една пълна обиколка около Слънцето по орбитата си. Според учените, когато Ерида се приближи до Слънцето след стотици години, тънката й атмосфера ще се разтопи, откривайки повърхност подобна на тази на Плутон.
Малко след откриването на Ерида се оказа, че обектът е по-голям от Плутон, което поставя въпроса дали това тяло не може да се нарича планета. Последвалата дискусия в астрономическата общност завършва през август 2006 г., когато на 26-ия конгрес на Международния астрономически съюз (МАС) се приема нова дефиниция за планета, според която Плутон, заедно с Ерида, Макамеке, Хаумея и 1 Церера, е включен в нов клас - планети-джуджета.
Първоначално, тялото е наречено 2003 UB313. По-късно се тиражират различни съобщения, че тялото е наречено „Зина” или „Лила”, но и двете наименования са използвани неофициално от откривателите. Поради раздора, който откриването на тялото внася в астрономическата общност по отношение на дефиницията за планета, то е наречено на древногръцката богиня на раздора Ерида.
2003 UB313 е открит от екипа Майкъл Браун, Чадуик Трухильо, и Дейвид Рабиновиц на 5 януари 2005 г., от снимки направени на 21 октомври 2003 г., като откритието им беше оповестено на 29 юли 2005 г., същия ден както на още два големи обекта от пояса на Кайпер, 2003 EL61 и 2005 FY9.
В България:
1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II. Беласишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на 10 и началото на 11 в.
В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г., когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата.
При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления - крепостта-дема, издигната от Самуил в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ. Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки.
Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.
