Актът на умишлено счупване е много стара културна практика и съвсем не е случайна. Той има две линии на обяснение. И двете са свързани с гръцката практика на трошене на чинии. Първата линия, е линията на страданието, на мъката. Това, което на нас днес ни изглежда трошене от радост, всъщност има съвсем друг полюс. То показва скръб, защото да счупиш нещо никога не е весело, особено пък нещо ценно и полезно, каквото е домашната посуда. В разгара на празника, на веселбата човек трябва да знае, че много хубаво не е на хубаво. Щастието трябва да бъде контролирано, държано на каишка. Така че счупвайки нещо, ти усмиряваш щастието. Сравнете го например с еврейския сватбен ритуал, когато, задължително се чупи чаша. Това идва от една история в Талмуда, където равин, който видял, че сватбеното празненство на сина му става твърде весело, счупил съд, за да им напомни, на младоженците, да не се самозабравят.
Но тази традиция е по-древна и от еврейската култура. Хората от най-стари времена са си давали сметка за преходността си и са се плашели, че ако се разпищолят твърде много във веселбата си, боговете ще се разлютят. Затова са им пренасяли жертви, включително и съдове, чинии. В Античността е съществувала погребална традиция със счупени съдове, пак по същата причина. Трошенето на чинии в Гърция идва от там - древна практика на смиряване на веселбата, понеже жертваш имущество. Впоследствие това се изкривило в демонстрация на богатство - колкото повече имущество пожертваш, толкова по-голяма ти е веселбата. Така че, колкото повече чинии, толкова по-заможни празнуващи. Тук идва и втората линия, която е по-късна. Най-богатите могат да си позволят да не мият посудата, а направо да я изхвърлят. Но това е по-скоро средновековна практика. Първият корен, за който говорихме, е по-вероятен.
Добре, но днес собствениците на заведения, колкото и заможни клиенти да имат, не приемат чупенето толкова философски. Затова в Гърция вече има специални чинии за чупене, които не са същите, от които хората са яли. Те не са керамични или порцеланови, а гипсови. И са далеч по - безопасни.
И тук стигаме до салфетките. У нас, колкото и да усмиряваме щастието, винаги имаме едно наум - да не си трошим покъщнината. Така че трошенето трябва да има заместител. Не, че трошене на чинии не се е случвало. Случвало се е, но на някакъв етап, вместо да метне чиния, някой е метнал салфетка, унищожил е нещо по-евтино. И понеже традициите имат навика да еволюират, изведнъж хвърлянето на салфетки се е превърнало в съвсем отделен ритуал, базиран на старата амалгама между жертвоприношение и демонстрация на социален статут. Ама със салфетките работата е доста половинчата, както впрочем и с музикалния жанр, с който вървят.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
