Бившият министър на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски определи като „удари под кръста" проверките, последвалите събития и уволнението на шефа на „Пирогов". В интервю за предаването на Дарик „Междуредие" Гайдарски посочи, че „Пирогов" е трябвало да се укрепва, а не да му се пречи да работи.
„Парите сега за здравеопазване са наистина повече, но какво значи повече пари, като в България имаме най-малко пари за този сектор от страните в целия ЕС. Какво може да се направи с тези пари ?!? Реформа без пари не може да се направи - нещата трябва да се случват едновременно", коментира проф. Гайдарски.
По думите му това правителство нямало нито стратегия, нито е изработило национална здравна карта. „В момента те са като Матросов, запушват амбразури - вдигнат аларма спешните центрове, тичат да повишават малко заплатите, после кръвните центрове и все така", коментира бившият здравен министър. „Това не е реформа, това вече е антиреформа - мисля, че сме се върнали доста назад", допълни той.
Изненада ли ви това, което се случи в „Пирогов", очакван ли беше този ход от страна на здравното министерство?
Не ме изненада никак, защото отдавна там се извършва одит, който беше завършен много бързо преди няколко месеца. Това, което мен ме изненада, е, че след като беше получен докладът от одиторите, още на следващия ден министърката излезе с едно изявление, което аз не мога да си представя, че тя за една нощ или 24 часа излезе с някакви решения, вече имаше подготвени изказвания от нейна страна, което беше много учудващо. Обикновено, когато се получат такива доклади,...
Те са дебели документи.
Разбира се, това са повече от 160 страници или 170 страници. Аз не съм чел доклада да ви кажа честно. Човек трябва да го проучи. И то трябва най-напред да се запознаят специалистите, които разбират от тази материя. И след това те докладват съответно на заместник-министъра, който отговаря за болничните заведения и след това вече министърът трябва да бъде запознат в подробности. Той също трябва да прочете доклада, разбира се. И оттук нататък, поне една седмица трябва да мине, ако се чете примерно само този материал, и да се излезе с някакво предложение или решение. А тук изведнъж всичко като че ли беше подготвено и това беше учудващото за мен. Не самото решение, то е ясно, то е последващо.
Тази бърза реакция на властта тогава, подкрепя ли аргумента и тезата, че целенасочено някой се опитва тъкмо „Пирогов" да проверява, тъкмо тази болница да бъде атакувана?
Това, което е учудващо, а не че ме учудва. Има разлика между учудване и учудващо. Учудване е когато изведнъж си изненадан. А тук учудващото става последователно. Защо се заеха точно с „Пирогов", аз не мога да разбера. Това е една болница, която беше много зле финансово, тя укрепна точно по времето на тройната коалиция. Аз не искам да се хваля, че съм бил тогава министър, но ние направихме всичко възможно да укрепим тази болница.
Имаше милиони дългове през 2007 година.
Над 20 млн. Но те се стопиха точно при това ръководство, защото се наложи следното... Аз съм го казвал многократно това нещо и държа да го повторя, за да знаят хората за какво става въпрос. Там минаваха средно около 200 000 до 250 000 души годишно, които не плащаха нищо. Просто се преглеждат, а там се изразходват материали за лабораторни цели, рентгенови изследвания и така нататък и при това положение се губеха страшно много пари. И тогава преценихме, че заслужава да му бъдат дадени средно поне 20 лева за преминал болен и тази сума беше малка, но тази сума, като сметнете едно 200 000 човека по 20 лева са 4 млн. И изведнъж на „Пирогов" им стана доста добре, като им дадохме 4 млн. Освен това минаваха тежко болни. Там има болни. Бих дал пример с Багата, който е струвал по 1000-1500 лева в реанимацията.
На ден.
Така ми казаха. Не е само Багата, там са много други такива като него. Как с онези мизерни пари, които дава касата, примерно на една пътека е 1000 или 1500 лева изобщо за цялото лечение, а ние говорим на ден за 500 или 1000 лева, как може да си покрият разходите, как ще бъде финансирането на такъв институт като „Пирогов". И затова тогава решихме, дадохме първоначално 40 млн. за интензивните отделения в университетските болници и някои от големите окръжни болници. С това успяхме да покрием част от финансовите ресурси и нужди на болниците. И така на „Пирогов" дадохме 4 млн. за обслужване на болните, на тези, които минават амбулаторно, и още 4 млн. за интензивните отделения, които има „Пирогов". Изведнъж се получиха 8 млн. за година.
Това стопи в голяма степен и дълговете и стабилизира института.
Разбира се. Освен това дадохме им 2,5 млн. лв. за ремонт на реанимацията, още 2,5 млн. за ремонт на оперативните отделения, още 2 млн. за ремонт на мизерно, това беше най-мизерната клиника в България, гнойната клиника на доцент Поромански. И изведнъж „Пирогов" живна. Защото те искаха тогава, стачкуваха срещу мен, като смятаха, че ние ще им дадем пари за увеличаване на заплатите. Но аз им казах: ние нямаме право, вие сте търговско дружество и нямаме право да ви даваме пари за увеличаване на заплатите, но може да ви дадем, това е работа на държавата, на министерството да ви подкрепи. И ние подкрепихме „Пирогов" и институтът между другото дълго време нямаше дългове. „Пирогов" е едно от стабилните във финансово отношение заведения и затова започнаха тези ремонти. Но сега какво се получава? Те искат всичките едва ли не наведнъж да бъдат ремонтирани, след като години наред - 20 или 30 години, не е извършван никакъв ремонт. Не можеше изведнъж на всички да бъде угодено.
Как си обяснявате тази атака, ако смятате, че е срещу директора на болницата или смятате, че е срещу заведението? Тези масирани проверки...
Не мога да бъда адвокат на „Пирогов".
Не се налага.
Но като човек, който е имал една тежка битка с пироговци, и аз познавам добре заведението, защото близо 40 години съм хирург в София и знам техните тегоби и затова тогава се опитахме да им помогнем и мисля, че им помогнахме. Но защо се води сега битката срещу точно това заведение?
Обяснявате си случващото се като трус.
Аз не мога да си го обясня. Защото това е едно заведение, на което трябва да се помага. Това е заведение, за което трябваше да се положат всички усилия, за да може то да върви напред, защото там всички отиват и получават първа помощ. А сега какво се получи? Вместо да получат помощ, те получават удари под кръста. Защото аз мисля, че това са удари под кръста, специално за „Пирогов". Тук не говорим за директора. Защото това беше една йезуитска, струва ми се, постъпка, оставиха го директора да влачи още хомота за един, два или три месеца, след като бяха уволнени някои други от неговите заместници. И изведнъж сега ново решение - да си отиде. Мисля, че той е добър администратор. Като хирург е едно, друго е администратор. Защото аз мога да бъда най-прекрасният хирург, ама да не мога да ръководя или обратното - да бъда добър администратор, пък да не мога да оперирам. Аз твърдя, че той е добър хирург и много по-добър даже администратор.
Иначе казано, сега този трус, който е неизбежен при смяна на всяко ръководство в болница, според ще се отрази по-скоро негативно на работата там.
Категорично ще се отрази негативно, защото „Пирогов" е заведение, което няма начин да спре дейността си, да се затвори временно някоя клиника или отделение, за да се подобрят нещата. Там всичко се върши в движение. Защото „Пирогов" приема 24 часа всички тежки случаи в страната. Това не е най-качественото, защото другите хирургични интервенции, които се извършват, кардиологични операции, панкреаси, черен дроб, хранопроводи, се извършват в други заведения, но те посрещат нуждите на онези хора, които ги чака смъртта, ако не бъде оказана адекватна, квалифицирана медицинска помощ. Така че „Пирогов" трябваше да се укрепва, а не да му се пречи да работи.
„Върви дивашка приватизация в здравеопазването", казва вчера в едно интервю проф. Милан Миланов. Бихте ли споделили неговата теза с днешна дата, като наблюдавате всичко това, което става в сектора?
Не, аз не виждам каква приватизация. Става въпрос за това, че се откриват много частни болници, които би следвало, ако ние имаме, както беше предвидено, изработихме една национална здравна карта, имаше приета национална здравна стратегия, която национална здравна стратегия трябваше да бъде приета на 31 март 2006 година. Но по същите причини, както и сега, понеже бяхме тройна коалиция, всеки коалиционен партньор намираше нещо, което да пречи, за да не се приеме. И понеже на мен като министър ми беше дадена задачата да направя на 31 март 2006 година, стратегията беше изработена, но се прие чак в края на 2008-а или началото на 2009-а. Защото имаше много причини. Една от причините беше касата да бъде демонополизирана. Това означаваше да раздадем парите на касата и тъй като аз бях един от хората против монополизацията на касата, те казаха „Ами ти не си последователен, защото един път казваш, че трябва да я домонополизираме, сега пък обратното". Да, ама аз като знаех тогава как се гласяха няколко дружества да обсебят касата, тоест да им дадем на четири-пет дружества по 500 млн., тогава над 2 млрд. бяха парите, на четири дружества примерно по 500 млн. или на пет по 400 млн., хоп и те да лапнат парите. И аз казах не, този път не, не бях съгласен. И, разбира се, те ми правеха съответното, както се казва, когато човек не съгласува действията си с партньорите, естествено, че те бяха против...
Бламираха други ваши решения.
Да, непрекъснато намираха причини да не се приеме националната здравна стратегия, да не се приеме националната здравна карта. Защото националната карта беше готова, изработена, ние бяхме подготвили. И аз ви гарантирам, че ако бяхме останали още една година, аз тогава министър, щяхме да приемем и електронното здравеопазване. Защото ние бяхме подготвили, имаше пилотен проект, който изработихме съвместно с няколко организации и той беше вече напасван и можеше.. Само ни трябваха още малко пари, за да направим националните здравна стратегия, картата и електронната здравна карта, досието.
С днешна дата през призмата на времето не е ли все пак не само на тройната коалиция и на предишните управления, не е ли грешка това, че се забави вкарването на частните здравни каси? Българинът нямаше ли да има избор и като пациент?
Ама, естествено, че ако имаше няколко такива от национален мащаб частни сдружения, естествено, че ако имаше четири-пет и повече, щеше да бъде по-добре. Но пък има и опит. Например защо се противопоставих на демонополизирането на касата? Защото бяхме в Чехия и Словакия, те бяха направили в Чехия 16, а в Словакия 12 или 14 и бързо фалираха. И тогава това наложи на бърза ръка те да си направят в Словакия като бях, оказа се че от 15 са минали на 4 - една национална и другите три отраслови. И тогава техният здравен министър ми даде съвета: ако сте направили и имате в момент една единна, дръжте засега, защото парите са малко, пръснат ли се парите, всичко е свършено.
Все за пари говорим, макар че са много важни самите действия на властта, какво прави тя с тези пари. Лекари, пациенти и бизнес много сериозно недоволстваха срещу това, че парите от здравни вноски се харчат от държавата безотчетно, дори и за неосигурените пациенти. Имаше отново искания за оставката на финансовия министър. Вие притеснявате ли се от това, което виждате като разписан бюджет за догодина и механизмите, по които той ще се харчи?
В едно съм съгласен с господин Дянков - че парите в момента са повече. Когато аз бях здравен министър, парите бяха по-малко, сега парите са повече. Обаче какво значи повече пари? И това, което непрекъснато се разпространява в медийното пространство - има достатъчно пари, но няма реформа. Ама какви достатъчно пари? За кои пари говорим? Какви пари има България? Ние имаме най-малко пари от целия ЕС. При нас са около 250 или не знам колко са, знам по мое време колко бяха на глава от населението. Докато при другите има по 1000 евро на глава от населението, 2000 евро, да не говорим за големите държави, където има по 4000, по 8000 евро годишно на глава от населението. В България 250. Какво може да се направи с тези пари? И непрекъснато се казва: вие направете реформата, а след като направим реформата, ще получите парите. Краставици на търкалета!
Реформа без пари...
Реформа без пари не може да се направи. Най-напред се осигуряват парите и се прави едновременно реформата. Защото действително, ако ние вземем само парите, пък не направим реформата, пак няма да има нищо. Затова върви едновременно. Затова съм казвал: давайте парите, правим реформата. Няма пари - няма реформа. А това правителство за съжаление нито стратегия има, нито национална здравна карта изработиха, нищо. Те в момента са точно като Матросов. Запушват амбразури. Вдигнат аларма спешните отделения, тичат веднага, дайте да им повишим малко заплатите. Кръвните центрове... Сега тръгна министърката, ще дава пари за кръвните центрове. Фелдшерите бяха закъсали нещо, хайде и на тях. Не знам кой си и те раздават. Така не се върши работа. Точно това е антиреформа. Това не е реформа, а антиреформа.
Ако тя не е мръднала напред, с колко сме се върнали назад?
Мисля, че сме се върнали доста назад. И аз призовавам господин Дянков, когато говори, че има много пари в тази каса, да помисли за какви пари става въпрос. Може ли, ето питам, обръщам се към целия български народ: може ли за една операция, която струва 40-50 000 евро на запад, в тези страни, с които ние сме в общността, значи операцията струва 40-50 000 евро, а тук ми плащат 4000 лева, 2000 евро. Ами това са двадесет пъти по-евтино. Значи, когато купуваме бензина, нафтата, всичко, което купуваме от тези страни..
Горе-долу е съизмеримо.
Не е съизмеримо, даже при нас е по-скъпо, отколкото там. Всичко, което го има там и при нас, при нас е по-скъпо с някакъв процент. А тук изведнъж в здравеопазването казват нямаме пари. Ами като нямаме пари, какво искат? Да цъфти здравеопазването при този финансов недостиг и при тази мизерия, в която са изпаднали всички здравни заведения?
Затова ли не се изпълни онова обещание да бъде остойностено всичко като пътеки, в началото на мандата Симеон Дянков беше обещал?
Разбира се. Той самият каза. Аз си спомням, че министър-председателят заяви пред полицаите, когато държа една реч, че той ще увеличи най-малко два пъти заплатите и хората масово гласуваха за него. Обаче я вижте колко пъти са увеличени заплатите на полицаите. Какво направи господин Дянков за здравеопазването? Дадоха там някакви мизерни, да се увеличат със сто или двеста милиона на година, ами само цените, които се качват ежегодно, само новите лекарствени средства, новата апаратура? Примерно един апарат, ако е струвал един милион, той сега струва милион и половина или два милиона. Говорим за евро, не говорим за левове. Всичко е в евро при нас. Един най-обикновен скенер струва милион и половина до два милиона евро. И хората непрекъснато подменят. Там на всеки пет години всичко се сменя, а ние работим с техника, която е от преди 20-30 години. И говорят, че има пари. Аз мисля, че трябва да се засрамят най-накрая. Аз това съм го говорил и на нашите хора в тройната коалиция и съм казвал: Я недейте повече да говорите и да ме дразните с това, че има повече пари в касата, ама ние не правим реформа. Просто кажете, ама трябва да излязат и да кажат: нямаме пари за здравеопазване. Аз ви казвам няма друга държава с такова добро ниво на здравеопазване с толкова малко финансови средства. Ако тези пари бъдат дадени на всяка една държава. Не говорим за Германия и Англия. Дайте тези пари на Австрия, която е по население, която е колкото България, на Дания, на Швеция, те са страни с равностойно на България население. Ами там няма да има изобщо здравеопазване, ще загинат хората за една година. Само при нас, понеже ние сме свикнали да мизерстваме, свикнали сме да пестим, свикнали сме да живеем с малко, само заради това с толкова малко средства ние успяваме да преживяваме и да имаме едно сравнително добро здравеопазване.
Притеснявате ли се, че покрай казуса с Девин се заговори за възможен фалит и на още общински болници следващата година? Хората по места се оплакваха.
И ние също бяхме предвидили няколко общински болници да бъдат закрити. Там, където има болница до окръжна болница на 5 или 10 км, за какво е нужно да има такава болница? Ние имахме 55 стратегически болници. Те се казват „стратегически", защото са далече, в труднодостъпни райони. Относно Девин, той няма с какво да си обслужи болните. Там няма да има болница. Аз бях там два пъти. Казвам това, защото докторите са излезли от болницата, направили са си кабинетчета, някои в гаражи, други в по-добри условия, взимат си по 3000-4000 лв., защото няма къде да отидат тези хора от Борино, Доспат и Девин... При тази ситуация кога ще се върнат тези лекари, които са получавали 600 или 500 лв. в болницата? Няма да се върнат. Ще дойдат доктори от София, за да ги лекуват, ли?! Това е, което става. Това е опасното. Веднъж една болница, която вече бъде декласирана и доведена във финансов колапс, тя вече трудно може да започне да работи. Не е само болницата в Девин, но и в Кнежа настъпват същите условия. По време на Тройната коалиция с много по-малко пари бяхме отделили за тези 55 болници. Имаше 7 критерия, които включваха следното: възрастно население, колко болни минават на ден и на месец, отдалеченост, време за придвижване на болните. По тези седем критерия ние подпомагахме болниците и според тези критерии те получаваха по 100 000, по 200 000, по 40 000, в зависимост от населеното място. Тези болници, т.нар. стратегически за страната, трябва да бъдат запазени, а сега са им взели и тези пари.
Видях едно предупреждение от страна на проф. Милан Миланов от „Пирогов" в интервю тези дни, че реанимациите няма да издържат и ще затворят, ако Здравното министерство прехвърли своя ангажимент за интензивното лечение към касата. Те поискаха и още средства допълнително. Този ангажимент за интензивното лечение?
Най-голямата глупост, която беше извършена по време на управлението на това правителство, е, че голяма част от средствата, които бяха определени за Министерство на здравеопазването, като финансов ресурс за подпомагане на такива заведения, тъй като говорехме за общинските болници; за национални програми; ваксинации; диабетноболни, сърдечноболни и особено за онкоболните, за които ние купувахме лекарствените средства общо и се преразпределяха по равно за всички според заведенията, броя на болните и сега изведнъж всички тези средства отидоха в касата. Но това не е работа на касата. Това е национален приоритет. Това е за нашата национална сигурност и развитие като държава, защото ако ние не направим, така че да лекуваме добре тези онкоболни, диабетноболни, сърдечноболни и интензивните случаи, тъй като интензивните отделения са част от функцията и отговорността на Министерство на здравеопазването. Заради това тогава предвидихме 40 млн. като първоначална стимулация на тези здравни заведения, защото това си е здравно заведение. Много пъти тези реанимации са отделно от клиничните звена. Има клиники. В Александровка болница имахме отделна клиника, която се занимава с реанимация и с анестезии. Тогава целта беше за 80 млн. да извоюваме, но като първоначална сума беше 40 млн. определена и ни казаха, че всяка следваща година ще могат да се увеличават тези пари за интензивните грижи, за болните с тежки заболявания. Какво се получи? Вместо всяка година да нарастват поне с 5 млн. или 10 млн., защото ние бяхме предвидили в следващите години по 10 млн., като стигне до 80 млн. Това са горе-долу нуждите. Даже 100 млн. на днешния етап би била добра сума, а те ги бяха намалили в един момент на 20 млн. Просто е учудващо. Това е невероятна глупост! Освен това прехвърлиха голямата част от парите в касата и касата прехвърли пари на държавната институция, на Министерство на здравеопазването, което трябва да прави политика, да изгражда стратегия. Такова чудо в света, май няма. Не в България, а в света, такова чудо няма, където Касата да прехвърля пари. Обикновено ставаше обратното. Когато касата закъсаше за нещо, ние прехвърляхме пари от министерството към касата. Ние получавахме всяка година между 200 и 300 млн. от Министерство на финансите, тъй като това са парите на народа, които се преразпределяха на отделните министерства и всяка година ние искахме по 50%, които се даваха на министерството, давахме ги на касата, за да може все пак и тя да може да съществува, защото парите, които тогава се получаваха от гражданите под формата на здравни вноски, бяха недостатъчни. Точно затова някои се страхуваха, че ние ще одържавим касата. Това са държавни пари. Те не са пари вече от здравни вноски на гражданите. Сега изведнъж става обратното. касата, която е платец, тя е касиер, тя не определя политиката, тя не може да създава закони. Колкото пари има тя, е длъжна да ги изразходи в здравните заведения. Това е нейната цел. А тук става обратното - едва ли не касата вече определя здравната политика на една държава. Такава глупост няма в света! Тя е номер едно!
