Не е тайна, че делата у нас в голямата си част вървят бавно. До голяма степен това се дължи на проблемите, свързани с експертизите. Вещите лица често стават причина за отлагане на процесите, било заради липса на достатъчно професионалисти или заради многото време, което отнема изготвянето на едно заключение. Липсата на достатъчно експерти в различни области, остарялата технологична база и недостатъчното заплащане са само част от проблемите на експертизата. Възможно ли е обаче те да бъдат решени и по какъв начин?
В България експертиза поначало е дума, на която не се обръща достатъчно внимание. Заключението на специалисти по съдебни дела често е нещото, което кара съдебния състав да реши каква присъда да постанови. Много пъти експертизата е причината и процесите да зациклят. Месеци наред, например, едно от делата срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев беше замразено. Първо, защото нямаше кой да изготви експертно заключение по сравнително трудно материя, и второ, големият срок, който се оказа необходим за неговото финализиране и депозиране. Проблемите покрай експертизите и вещите лица са много, а това води и до затрудняване на правораздаването. Не става само въпрос за трудното намиране на достатъчно квалифицирани специалисти по сложни материи.
Заместник-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев обяснява един от по-характeрните проблеми: „Няма дело, което да е решено без използване на заключенията на вещи лица, без да бъде назначена експертиза. Не толкова вече в организационен аспект ще го поставя проблема със заплащането на вещите лица - това също е изключително труден и тежък проблем. Защото обикновено възнагражденията, които получават, са символични. И естествено един научен работник, един професор, един академик, един водещ специалист в своята област трудно ще направи компромис най-вече с времето и със себе си - да си позволи участие в едно наказателно дело в един символичен хонорар от 100 или нека бъдат 300 лева, където ще загуби маса време, дни, часове, заседания, работа на досъдебно производство и естествено при един такъв символичен еквивалент за неговата работа, той ще откаже. Тогава ще се появи друг, който не е толкова претенциозен, но пък казусът е такъв, че налага наистина да се ползват знания от първоизточника, така да се каже".
Други въпроси и проблеми постави Орлин Колев, от Българската асоциация на експертите и вещите лица. С тях съгласен беше и Гроздан Илиев.
Орлин Колев: „Нормативната база, която регламентира дейността на вещите лица, предвижда вписването на вещите лица, но не и тяхното отписване, както и съответно динамиката на човешките промени - говоря в чисто кореспондентски вариант - адреси, телефони, координати. Много хора вече сменят своето местожителство и не могат да бъдат съответно намерени. Това от своя страна довежда до буксуване и проблеми в съдебната система, защото едно вещо лице, ако бъде назначено и съответно не може да бъде намерено на съответните адреси - чисто житейски може да си е променило адреса, то съответно заседанието може да бъде провалено, експертизата може да бъде провалена и съответно по този начин да се забави съдебният процес. Така че основен проблем е както съответно актуализацията на тези списъци, така и съответно промяната на данните на хората, които са вещи лица. Има много хора, които се записват за работа като вещи лица, но по една или друга причина преценяват, че това не е тяхното професионално развитие и поприще. Те са записани като вещи лица, но не работят като такива. Съдебните състави, говорим в съдебното производство, те разполагат с един списък, в който тези вещи лица са описани и няма процедура по тяхното отписване, и съответно те се назначават, те пък пишат молби за отказ, но това всичко води до бавене".
Гроздан Илиев: „По тези списъци, които и понастоящем действат и са утвърдени, няма проблем с вписването на вещите лица. Проблемът е след това с ангажирането им по конкретни дела, за конкретни експертизи. Ето това е истинският дълбок проблем".
Илиев подчерта, че голямата част от проблемите биха могли да се решат със създаването на звено, което да контролира работата на вещите лица и да отговаря по въпроси, свързани с експертизите, да представлява гилдията и да я защитава сред обществото. В момента такъв орган липсва.
Гроздан Илиев: „Би могло да се помисли като евентуален вариант към Висшия съдебен съвет, но там също не могат да се правят ред възражения. Затова това трябва да бъде една наистина сериозна институция, еднакво създаваща по отношение на всички, убеждението за обективност, безпристрастност, за това, че може да се разчита на нея независимо от сложността и проблематиката на делата, по които се назначават тези експерти. И затова е просто крещяща необходимостта една такава институция да се създаде, която да поеме тази дейност".
Орлин Колев: „В момента се подготвя законопроект. Ако в него се заложи някакъв административен орган, който да наблюдава и да регулира дейността на вещите лица, това вече ще е пребъдещ процес. Преструктурирането на работата на вещите лица беше извършено преди около десетина година, в които преди това имаше т.нар. бюра за вещи лица, които извършваха някакъв вид контрол, но тези бюра бяха закрити и съответно вещите лица работят поотделно със съответните съдебни състави".
Отлагането на делата заради забавени експертизи често повдига въпроса дали върху вещите лица се упражнява натиск, особено по т.нар. знакови дела. И все пак случва ли се вещите лица да бъдат въвлечени в игри на интереси и корупция?
Гроздан Илиев: „Страх в експертите?! Не, просто неговата преценка или се ангажира с експертизата или не се ангажира. Експертизи, които априори да създават съответни притеснения, експертът ги преценява през една друга призма - възнаграждението, времето, затрудненията".
А, че ще засегне нечии интереси?
„Безспорно. Там също се замисля, но тук можем само да оперираме в сферата на предположенията. Лично при мен и на ниво Върховен касационен съд информация от такова естество, данни от такова естество - за упражнено влияние върху вещо лице са някакво изключение, дори нямам спомен последната година да се постъпвали. Единични са тези случаи".
Орлин Колев: „Страх може да има като във всяка една професия. Страх от това да се сбърка или страх от влияние на съответните хора, защото съдебният процес е свързан обикновено с много голяма материална стойност на изисканите процеси. Когато има голям материален интерес, съответно има и опити за въздействие върху експертите. Тук вече е въпрос на лична преценка на самия експерт дали ще може да се справи с тези опити за влияние, дали ще може да бъде безпристрастен и съответно да не се повлияе от натиска на едната или на другата страна".
Често ли се случват такива неща по знакови дела?
„Като във всяка една професия, се случва. Няма статистики, не може да се каже често ли е или не е често. Това не е публично оповестена информация".
