- За изборните права на българите зад граница
Да се обособи избирателен район "чужбина", от който сънародниците ни зад граница да излъчват свои представители в българското Народно събрание. Това исканe беше записано във финалния документ на конференцията в Брюксел, която обсъжда политиките за българите зад граница. Въпреки различните мнения по обсъжданите на форума теми, активното избирателно право беше почти единодушно подкрепено от българите от 23 държави, дошли на срещата в белгийската столица.
Вицепрезидентът Маргарита Попова, която беше патрон на конференцията коментира, че желанието на българите зад граница трябва да бъде сериозно обмислено.
"Чухте, че между тях няма никакво противоречие. Нямаше нито един представител на Българска общност зад граница, който да каза, че не му е необходимо, че не смята за нормално да участва във вътрешнополитическия живот на страната. Това е желание, които трябва внимателно да се обмисли, защото е свързано със сериозни законодателни промени. Такива неща не могат да се случват от днес за утре. Трябва да има доста емпирична работа, извършена, преди да се вземе такова решение, да се дискутира и най-накрая да бъдат удовлетворени желанията на хората за това да могат да представляват и да могат да участват в правенето на политики вътре в страната", беше категорична Попова.
Евродепутатът Станимир Илчев посочи, че е умерен оптимист по темата, като предупреди, че трябва внимателно да се оценят ползите и минусите от подобно решение. Той предупреди, че трябва внимателно да се оценят ползите и минусите от подобно решение, като напомни мобилизирането на българските избиратели в Турция по време на избори:
"Резерви аз имах и мисля, че откровено и аргументирано ги споделих с аудиторията. Първо, политическият календар на страната и на Народното събрание е изключително напрегнат. До края на годината, до Коледната ваканция парламентът ни ще се занимава с бюджета за следващата година; през януари ни чака референдум, а денят на изборите вече е фиксиран - това е 7 юли. Тоест не може да се очаква нито ресурс, нито време, нито инициатори за поставяне въпроса за промени в Изборния кодекс или може би, дори и в Конституцията. Това е трудно да се прецени сега. На второ място, част от идеите, които съпровождат това предложение, не са познати на българското общество. То трябва да бъде активен участник в рамките на една такава инициатива. Хората в България ще се запитат веднага как точно ще се гласува от българите извън страната; какво ще представляват обособените избирателни райони, ако има такива; двойното гражданство автоматично ли ще отпадне при приемане на такава промяна в Изборния кодекс, и налага ли се обосноваване на тази промяна в статута на хиляди индивиди пред властите на съответните страни домакини. А старите факти показват изключителна мобилизираност на избирателите в Турция. Фокусирането на този вот в една точка това са листите на Движението за права и свободи и почти никакви изключения. Като начало вероятно ще създадем напрежение. И в двете му форми то ще бъде експлоатирано от партии, които се обявяват за защитници на българската кауза, т.нар. националистически партии и ще започне взаимно вдъхновяване между тях и ДПС", допълни Илчев.
Един от българите, който живее във Франция - Стефан Манов, също не очаква решение на политиците в тази посока.
"Уви, аз съм песимист. Политическите сили имаха досега няколко златни шанса да направят реални стъпки в тази посока, нов Изборен кодекс. Силно желание от страна на специалистите експерти за прерайониране на избирателните райони. Пълни шансове да бъде създаден избирателен район от чужбина не се случи. Честно казано не виждам защо утре това ще се случи", обясни Манов.
В рамките на двудневния форум беше лансирана идеята за създаването на глобална организация на всички българи по света като постоянно действащ орган - Световен конгрес на българите, както го нарече организаторът на конференцията евродепутата Емил Стоянов.
Проблемите на образованието и на изучаването на българския език зад граница се оказа един от най-сериозните за емигрантите ни. Те настояха да се гарантира финансирането на българските училища в чужбина в проектозакона за образованието, като се проучи и възможността за използването на средства по европейски програми в подкрепа на изучаването на майчин език.
Над 200 са българските училища извън страната, като броят им през последните години нараства с по 10 на година. Около 60 от тях са обединени в асоциация, според която ученето на майчин език от децата в чужбина би могло и трябва да се подкрепя с европейски средства. Боян Кулов, председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина посочи, че едва 10% от българчетата зад граница са обхванати и се обучават в неделни училища.
"Мои колеги спорят, че едва 3% от децата са обхванати. Няма такава статистика, която да следи колко души излизат от България като имигранти. Над 200 са определено. Само тези, които участват с проекти в конкурсите, които обявява МОН са над 200, а има и много големи училища, които не участват изобщо с никакви проекти. Училище "Вашингтон", на което аз бях директор. Ако ние не ги научим на български език, няма да има световен конгрес на българите в чужбина, няма да има нищо, няма да има българи в чужбина. Отдолу трябва да се започне, от образованието", каза Кулов.
Проблем на много места било решението на посолствата ни на тяхна територия вече да няма български училища, а липсата на помещения обрича съществуването на много от неделните школа. Вицепрезидентът Маргарита Попова се ангажира да работи за решаване а проблемите, свързани с изучаването на българския език. "23 държави се разбраха помежду си и тези 23 държави се разбраха с българските национални власти под патронажа на президентската институция. Това наистина е един положен изпит по демокрация", каза Попова.
Много училищни настоятелства определиха като проблем факта, че българският език не е сертифициран като чужд език и поискаха действия от страна на държавата.
