Светското име на митрополит Гавриил е Цветан Методиев Динев. Той е роден е на 16 юли 1950 г. в София.
От 1953 до 1966 г. семейството му живее в Чехословакия, където той завършва и основното си образование. След завръщането си в България и завършване на гимназия, през есента на 1969 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, който завършва през 1973 г. По време на своето следване там той се запознава и контактува с блаженопочиналия Левкийски епископ Партений, който става и негов изповедник. Едновременно с това от 1972 г. редовно посещава клисурския манастир „Св. Петка” край Банкя, където се привързва духовно към изтъкнатата руска подвижница на благочестието схиигумения монахиня Мария, която впоследствие става и негова духовна наставница. През 1973 г. се премества да живее постоянно в манастира, където изпълнява различни послушания в помощ на монахините.
Там на 27 декември 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил от Левкийския епископ Партений - викарий на Софийския митрополит, който на „Възнесение Христово”, 1980 г. го ръкополага и в йеродяконски чин. На празника „Свети Дух” същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира „Св. Петка”. През 1984 г. завършва задочно Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия, където работи под научното ръководство на Волоколамския и Юриевски митрополит проф. Питирим.
С благословението на Св. Синод на Българската православна църква на 24 май 1986 г. в Българското църковно подворие „Св. Св. Кирил и Методий” в Москва той е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Завършва специализацията си през 1986 г. като защитава дисертация на тема: „Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през 19 в.”, за която получава научното звание - Доктор на Богословието. От септември 1986 г. архимандрит Гавриил е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 г. През този период е извършен ремонт на подворието, построени са нова сграда и параклис, реставрирани са всички храмови икони. Награждаван е два пъти с църковни отличия от приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен.
По време на неговия престой в подворието е извършена и официалната визита на Българския патриарх Максим в Москва по повод 1000-годишнината от покръстването на руския народ и 45-годишнината от откриването на Българското църковно подворие в Москва.
След завръщането си в България, от 1991 г. до октомври 1998 г. архим. Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на клисурския манастир „Св. Петка” край Банкя. През време на служението си в София като архимандрит и епископ той се изявява като ревностен защитник на каузата на каноничната Българска православна църква - против разколническите действия на т. нар. „алтернативен синод”. На 19 октомври 1998 г. в Рилската света обител е хиротонисан в епископски сан с титлата „Макариополски” и е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 21 януари и 28 януари 2001 г. е съответно избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит.
Източник: Българска Патриаршия
