Новият ръководител на Делегацията на Европейската комисия в София Майкъл Хъмфрис в първо радиоинтервю на живо в "Седмицата" на "Дарик" радио.
Какво е първото ви сравнение с Босна, Украйна, Казахстан, Сиера Леоне, Уганда? Как изглежда България на този фон?
Много съм пътувал наистина. Бил съм къде ли не, както и вие казахте, и географският ми опит е наистина много широк, но от гледна точка на България, най-уместно мога да цитирам работата си наскоро в Сараево, в Босна и Херцеговина и малко по-рано в Украйна.
От Босна и Херцеговина към България идвам от страна, Босна и Херцеговина, която прави първите си крачки към членство в ЕС, и пристигам в една страна, която прави последните крачки по този път, но и двете страни са в един и същ регион, в най-широк смисъл, на Балканите и има немалко прилики помежду им. И разлики, трябва да отбележим.
Най-голямата разлика между Босна и Херцеговина и България трябва да кажа е, че Босна и Херцеговина все още се бият, борят по-скоро, метафорично казано, слава богу, за изграждането на институции, които биха могли да функционират в една съвременна европейска държава. Докато тук, в България, вече има действащи държавни институции, които са в състояние да предприемат необходимите мерки, даващи възможност на България да стане държава членка от 1 януари догодина.
Ако сравняваме, от друга страна, Украйна и България според мен една от разликите се състои в това, че поради ясната, категоричната перспектива на България за членство в ЕС в България вие успяхте да проведете реформата, да предприемете необходимите инициативи, така че България да отговори на условията за членство.
Нещо, впрочем което е ясно, което може да се каже не само за България, а и за другите присъединяващи се и новите държави-членки на ЕС, а именно, че желанието, стремежът към членство в ЕС и реалната перспектива за членство дава възможност на страната да проведе доста радикални реформи. Не, че всичко е съвършено. Далеч не всичко е съвършено, но е постигнат значителен напредък.
Имате ли кратък и ясен отговор на въпроса за себе си готова ли е България да бъде държава от ЕС от 1 януари догодина?
Да, да готова е България. Но това не означава, че е съвършена. Не е съвършена и несъвършенствата са ясно посочени. Знае се в доклада на комисията къде трябва да се предприеме по-нататъшна реформа, но България е готова наистина.
Е, като сме готови, защо повечето държави от ЕС не искат да ни дадат основното право на европейския гражданин - да се движи свободно и да работи едновременно с това, на която територия поиска?
Не е отказано основното право на свободно придвижване. Свободното движение си е налице, ще се задейства от 1 януари. Поставени са ограничения върху правото на работа, но в това отношение България не е изключение. Такъв е режимът и за 10-те присъединили се преди две години.
Всички, освен три от старите държави членки, наложиха такива ограничения. В случая за България две от трите - Англия също налагат ограничения, но тези ограничения са за определен срок, не за вечни времена, а други страни, които наложиха ограничение по отношение на десетте от 2004 г., не ги налагат по отношение на България.
Трябва да подчертаем - свободно движение има. Всеки български гражданин може да ходи където си иска в ЕС, без каквито и да било ограничения, може да се установява за стопанска дейност, да инвестира в държави-членки на ЕС, могат да пребивават българите в държавите членки. Единствено ограничението за трудовоправните отношения и то не завинаги.
Да поговорим сега за недостатъците, само че как ще ги измерваме, кои ще са критериите, например в областта на правосъдието и вътрешния ред. Разбрах, че нашият премиер ви е казал, че Европейската комисия още не е пратила списъка с мерки и критерии за мониторинга.
И знаете ли, на много българи не е ясно какво точно искат европейците. Защото в седмицата, в която сме критикувани, в същата седмица в островите, откъдето идвате вие, продават или се опитват да продадат откраднато от България съкровище.
Е, да започнем отначало, за критериите. Някои от критериите са ясни, обективни критерии - или го има, или го няма. Става въпрос за измененията на конституцията, повишаване на независимостта, ефективността, професионализма на съдебната система, новият закон за съдебната система,
Гражданскопроцесуалния кодекс. Това са действия, които или ще бъдат предприети, или няма да бъдат предприети, и критерият там е ясен. Както обаче вие основателно посочихте, има други области, други неща, които далеч по-трудно се напипват. Как човек да измери корупцията, как да измери организираната престъпност - страшно трудно е, понеже по определение тези неща се вършат на тъмно. Но какво прави държавата?
Опитва се да въведе системи, които могат да вършат работа, подлага тези системи на проверка, създава системи за наблюдение и контрол, за отчетност. И тази отчетност да обхваща и гражданското общество, не само държавата. Службите на Европейската комисия и българските власти са в непрекъснат разговор за това как да установим, да прецизираме мерките, механизмите за проверка, и каква подкрепа да дадем също. Комисията осигурява подкрепа, черпейки от своя експертен опит, от опита на държавите членки.
Системата никога няма да бъде съвършена. Това трябва да е ясно и аз не твърдя в никакъв случай, че в Европейския съюз, в старите държави членки нямало корупция. Разбира се, че има корупция. Въпрос на мащаби, въпрос на обхват на корупцията и организираната престъпност. И както вече казах, според мен България е наистина готова.
Но ще има ли ясни критерии, по които да бъде оценена България в престъпността, в организираната престъпност, в корупцията? Защото заради вашето, на Запад, обществено мнение, а не заради състоянието тук европейските ръководители могат да бъдат притиснати и непрекъснато да казват - о, българите и румънците, не, вие не се справяте, не, не ни харесва, не е добре.
Не мога изцяло да се съглася с вас. Вярно е, че общественото мнение е важно. Вярно е, разбира се, че ако има мрежи на организираната престъпност, чиято дейност е показна, става видима навсякъде из Европа, то и общественото мнение ще бъде отрицателно повлияно. Но според мен ходът й напред, България като, ясно, една от държавите-членки на Европейския съюз, България ще заслужи съответно уважение. Уважение, каквото заслужават всички държави членки.
В продължение на последните три седмици вече съм в България, впечатленията, които придобивам от всичките си разговори с официалните представители на България, е, че българската страна се ангажира със сериозни действия в това отношение. И според мен натискът, който упражнява Европейският съюз, е в полза на България. Тук не става въпрос, че Европейският съюз, европейските лидери или институции реагират единствено на западното обществено мнение.
Напротив, ние помагаме на българското общество, на българското гражданско общество да упражнява своя натиск върху българската администрация, така, че системата да бъде прозрачна, в това число съдебната система, полицейските служби да се изчистят от корупция, престъпленията да се разследват, независимо на какво ниво в обществената и държавната йерархия е заподозряното лице.
Според мен този натиск от страна на Европейския съюз се приема достатъчно добре от гражданското общество на България, помага на българското гражданско общество да упражнява своя натиск. Но според мен и българските официални власти ценят този натиск.
Проектът за поредни промени в Конституцията, това ли иска Европейската комисия?
Да, първото нещо, първият ред, първият критерий, който се посочва, са измененията, но точно тези.
Понеже ние веднъж ги променяхме, уж защото европейците го искат, пък се оказа, че не било това.
Точно тези изменения. Конституцията не е скрижал, Конституцията се променя, тя трябва да отговаря на променящите се времена. Но точно тези изменения и допълнения, за които става дума, са посочени изрично в списъка от критерии и репери, на които трябва да отговаря България.
Наистина ли Европа толкова настоява в България да има македонска партия?
Не знам, на мен ми се струва, че изобщо не настояваме за такова нещо. България има своята политическа система, регистрирани политически партии. Знам, че миналата седмица имаше дебат, повдигнат е въпросът. Но аз определено нямам конкретно изявление по този въпрос. Според мен и докладът, който е внесен в Европейския парламент, не дава подкрепа на това конкретно предложение.
Тоест според вас предложението на зелените няма да мине.
Няма да предрешавам какво ще се случи в Европейския парламент. Но на този етап според мене докладът няма и да бъде изменен по начин, по който да се породят някакви сериозни проблеми в това отношение за България. Чел съм проектотекста на доклада и според мен той е съвсем балансиран текст.
Вие сте много благодатен събеседник, защото разбирате от електричество. Нали сте бил финансов директор на електрическата компания в Сиера Леоне? В този смисъл мога да разчитам на професионалното ви мнение за АЕЦ "Козлодуй". Съгласен ли сте с нашия енергиен министър Румен Овчаров, че целите Балкани имат голям проблем, заради затварянето на Трети е Четвърти блок и това трябва да се преразгледа?
Енергийният баланс на страната, разбира се, е нещо особено важно и, разбира се, не става въпрос само за енергийния баланс на страната, а за енергийния баланс на целия регион. Въпросът за АЕЦ "Козлодуй" обаче е разглеждан, бил е предмет на преговори в продължение на много време в хода на преговорите за подписване на договора за присъединяване и има член от договора за присъединяване, съгласно който категорично Трети и Четвърти блок подлежат на затваряне към края на 2006 г.
И съм уверен, че България ще изпълни поетия ангажимент. Важно е, разбира се, също България, ние в ЕС и съседните държави да спазваме съображенията, да се съобразяваме с енергийните нужди на страната, на региона. И този въпрос може да се реши, но това не бива да поставя под въпрос изпълнението от страна на България на поет ангажимент съгласно присъединителния договор.
Каква алтернатива на енергийната зависимост от Русия ни предлага ЕС? Над 90 процента от всички енергийни източници на България идвали от Русия.
Точно така, да, наистина са над 90 процента. И фактът, че понастоящем се готви ново споразумение за атомната централа, за Белене, това, че се говори за Белене, подчертава това, което вие казвате. Фактът, че България вече ще бъде пълноправна държава-членка на ЕС, с достъп до всички инфраструктурни обекти на ЕС, би следвало да даде възможност на България да развие общата си традиция, отношенията с Русия ще и би следвало да останат тесни както между България и Русия, така и между съюза като цяло и Русия.
Следващата седмица се надяваме да подпишем споразумение с Русия по енергийните въпроси. Все още няма окончателна договореност, както знаете сигурно от пресата, особено що се отнася до полската позиция по отношение на такова споразумение. Русия обаче винаги ще си остане важен партньор и за България, и за ЕС. Русия разполага със значителни енергийни ресурси, които желае да оползотвори. Те са предлагането, ние сме търсенето и винаги има равновесие между търсене и предлагане.
Не бива, разбира се, прекомерно да сме зависими от Русия, но от това не следва, че трябва да се окажем от енергийните ресурси на Русия. Постигането на равновесие, на баланс, е трудна работа, но в края на краищата Русия се нуждае от купувачи, а ние се нуждаем от доставчици.
И, разбира се, ние, в това число България, трябва да потърсим алтернативни доставки, да не зависим единствено от един-единствен доставчик. Винаги в такъв случай изпадаш под контрола на този доставчик. Но все пак баланс може да се намери според мен и търсенето и намирането на този баланс е в интерес както на Русия, така и на ЕС и на България, да бъде постигнато споразумение за енергийни доставки.
А виждате ли България като троянски кон на Русия в ЕС? Не знам дали чухте, това го е казал посланикът на Русия в ЕС Владимир Чижов, че в добрия смисъл на думата... Вие сещате ли се за добър смисъл на думата на троянски кон?
Не, според мен май троянски кон няма добър смисъл, както и да го гледаме. Ако се твърди, че България е страна, която добре разбира Русия, може да коментира обективно, може, и когато е уместно, да подкрепя руската позиция, съвсем нормално е по същия начин, по който след присъединяването си към ЕС България ще бъде нов глас в името на Балканите като цяло.
И аз се надявам определено, че като държава-членка на ЕС България ще може да застъпва позиции от гледна точка на своя опит в региона. Та кой по-добре от България? Аналогично по отношение на Русия. Добрите отношения между Русия и България ще се запазят, но тук не можем да говорим за троянски коне, тук можем да характеризираме България като една страна, която винаги е поддържала тесни дружески отношения с Русия и би могла да повлияе по целесъобразност решенията в ЕС.
На финала, стана ли по-скъпо в Ирландия като станахте член на ЕС? Всички българи сега страшно се притесняват, че всичко ще поскъпне.
Не, според мен цените в Ирландия не нараснаха кой знае колко след присъединяването. Общо взето, в ЕС има едно такова мнение, че в присъединяващите се страни цените нарастват, но преди 30 години, ако се върнем на присъединяването на Ирландия, нямаше кой знае какво увеличение.
Предполагам и в България някои цени ще нараснат, други, вероятно в резултат от конкуренцията, защото да си представим, биха и намалели. Някои акцизи ще пораснат вероятно от януари нататък, от там някои от потребителските цени съответно. В други случаи обаче предвид порасналата конкуренция и отвореността на пазара, защо да не очакваме, поне в средносрочен план, намаление на цените.
Значи цените в евро няма да са по-високи. Всъщност извинявайте, еуро, така ли трябва, еуро, така трябва да му викаме на еврото в България?
Да, да, знам за какво ми намеквате. Знам, че сега, като се присъедини България в ЕС ще има нова азбука и кирилицата ще стане една от официалните азбуки в ЕС. Сега как ще го пишем еврото, това е дебат, който тече, и се въздържам от коментар.
Бих казал обаче, че според мен еврото е една от най-добрите, най-полезните реформи, най-доброто творение на съюза. Сега мога да пътувам на доста места из съюза и да знам, че разполагам с парите, които са в джоба ми, няма нужда да преобръщам валута и всичко това улеснява и поевтинява търговските сделки. Така че аз съм убеден привърженик на еврото и не ме интересува, във всеки случай не бих коментирал правописа му.
Все пак ще остане ли в-то? Ще остане ли в-то, защото това е много византийски номер. Заради гръцката буква, която прилича на нашето у, казват, че може да си остане надписът на гръцки, да го броим, че е на кирилица, макар че ние нямаме омега, но то не се вижда много, и така европейците всъщност да не приемат кирилицата на парите си. Това честно ли е, вашето лично мнение какво е?
Сега, ако кирилицата не се покаже на евробанкнотите, тя във всеки случай ще бъде видима къде ли не в ЕС. Моето име тук се пише на кирилица, чета на кирилица доста успешно и дори в кирилицата имаме различни... различен начин на употреба на кирилските букви. Името ми, Хъмфрис например, се пише по различен начин на кирилица в България от начина, по който се изписва пак на кирилица в Украйна. А в Украйна го нямаме ер голям, който се използва в Хъмфрис след х-то, използва се а. Както и да е. Нещата са такива, каквито са.
Със сигурност няма да ви е приятно да ви махнем ф-то от името и да си го сменим с някоя друга буква.
Нямам никакъв проблем да махнете латинското f и да сложите кирилско ф, никакъв проблем.
Кога ще се реши този въпрос, сериозно, за в-то, еуро или евро?
Съвсем скоро, но трябва да се обсъди и да се постигне съгласие между комисията и българската страна.
Новият ръководител на Делегацията на Европейската комисия в София Майкъл Хъмфрис, първо радиоинтервю на живо в "Седмицата". Впрочем вие вече от 1 януари няма да сте ръководител на делегация, а четох една интерпретация, нещо като ръководител на културно-информационен център в София.
Не, ще бъда ръководител на представителството, както се казва. Делегация е форма на присъствие на ЕС в трети страни, които не членуват в ЕС, а Европейската комисия като изпълнителен орган на изпълнителната власт в ЕС трябва да поддържа присъствие в държавите членки и формата е представителство. Ще бъда ръководител на представителство на Европейската комисия, представител на изпълнителната власт на ЕС в България.
***
Майкъл Хъмфис е ръководил делегацията на комисията в Босна и Херцеговина от 2002 до 2006 г. От 2001 до 2002 г. е работил в Генералната дирекция за външни отношения на Европейската комисия, ръководил е делегацията на комисията в Казахстан. Работил е в делегацията в Украйна.
Иначе е роден в Ирландия през 1942 г. Учил е там социални науки. Специализирал е за експерт-счетоводител в Англия.
В Европейската комисия е от 1984 г. Преди това е бил главен финансов директор на Националната електрическа компания в Сиера Леоне ифинансов и административен служител в Световната лютеранска организация за бежанците и по програмите за развитие на селските райони в Замбия и Уганда.
Работил е и като финансов съветник и одитор към институциите и организациите за развитие към методистката църква.
