66% до 68% от смъртността в България се дължи на сърдечно-съдови заболявания. Това съобщи кардиологът доц. Юлия Джоргова пред водещия Драгомир Симеонов. Ето какво още каза д-р Джоргова:
Водещ: Данните, публикувани от Национален център по здравна информация, разкриват тревожна статистика за сърдечно-съдовите заболявания в България. Какво точно показва статистиката?
Доц. Джоргова: За съжаление статистиката не е много приятна. 66% до 68% от смъртността в България се дължи на сърдечно-съдови заболявания. Разбира се, това не е само смъртност от инфаркт, това е група заболявания, която включва и мозъчния инсулт, както и сърдечната недостатъчност. Но едно от най-тежките усложнения в кардиологията е инфарктът. В България между 6 и 8 хил. души умират от инфаркт. За жалост засяга все по-млада възраст и там, където пациентът успее да преодолее инфаркта, една не малка част от пациентите остават инвалидизирани. Така че това е един сериозен проблем.
Водещ: Какво всъщност представлява инфарктът на миокарда и какви са най-честите симптоми?
Доц. Джоргова: Когато говорим за инфаркт на миокарда, е по-коректно да говорим за острия коронарен синдром. Това е сборно понятие от състояния, които започват по един и същи начин. Разбира се, след това протичат по различен начин и прогнозата е различна. Това са състояния, включващи от нестабилна стенокардия до инфаркта на миокарда, който е най-тежкият. Но всички те се изявяват с едни и същи симптоми: остра и силна болка зад гръдната кост, често разпространяваща се към долната челюст или към горната част на стомаха, двете ръце. Болката е много силна, съпроводена е с чувство на страх, прилошаване, гадене, може да се стигне до колапс. За съжаление има инфаркти, които протичат по-глухо и много често това става при по-възрастните хора, при диабетици, при жените протича по-различно. Симптоматиката може да е различна и затова не трябва да забравяме, че при силна болка зад гръдната кост трябва много бързо да се свържем с лекар, с Бърза помощ.
Водещ: Какви мерки конкретно могат да бъдат предприети за намаляването на смъртните случаи?
Доц. Джоргова: България в това отношение може да се похвали много, защото това е може би единствената област в медицината, в която през последните години имаме рязко намаление. България е включена в един европейски проект, който се нарича “Стент за живот”. Това е проект на европейското кардиологично дружество съвместно с европейската асоциация на интервенционалните кардиолози, който цели най-модерното лечение, а именно интервенционалното отваряне на запушения съд, да се направи достъпно за всички пациенти. В България се прилага от 2008 г. и за този период ние успяхме да покрием цялата страна с инвазивни лаборатории. Разбира се, това стана с много голямото участие на всички колеги от страната. В момента в България има близо 40 инвазивни лаборатории, т.е. достъпът на пациентите до тези лаборатории е улеснен максимално. Успяхме да постигнем 3 пъти намаляване на смъртността там, където пациентът е успял да стигне до такава инвазивна лаборатория. Спечелихме и награда за това от Европейския съюз, защото рядко една страна е правила такава бърза крачка. Станахме и пилотна страна в една кампания “Действай сега, спаси живот”, която беше насочена към пациентите и техните близки, за да стане максимално ясна симптоматиката, при която трябва да търсят лекар. Да знаят, че трябва да търсят най-близката болница, която има възможност за инвазивна лаборатория, да обръщат към Бърза помощ, разбира се, винаги е по-бърз транспортът с Бърза помощ, отколкото със собствени средства, но когато не могат да се свържат, е добре и със собствени коли.
Водещ: Има ли нови медикаментозни решения за пациентите с остър миокарден синдром и достъпни ли са у нас?
Доц. Джоргова: Слава Богу има огромен прогрес и в тази област, появиха се и нови лекарства. Досега имаше само един препарат, освен обикновеният апсирин, който е в различни варианти. Аспиринчето е едно от първите лекарства, които се взимат, при това трябва да се има предвид, че става въпрос за ниски дозировки на аспирин, не бива високите, защото дразнят стомаха. Освен аспирина досега имаше само един медикамент, който можеше да се взима през устата, който намалява образуването на тромби и съсиреци. Сега вече на пазара има и втори такъв медикамент, излиза и трети. Така, че имаме оръжия, но не бива да се забравя, че това е много тежко състояние и независимо от успехите, за съжаление все още умират хора. Много важна е и ролята на медиите да информираме максимално хората какви са им възможностите, какво трябва да правят. Много важна е бързата и ранна реакция на пациента.
Водещ: Какво включва медикаментозното лечение на тези пациенти и колко време продължава?
Доц. Джоргова: Независимо дали пациентът е преживял инфаркт или остър коронарен синдром, дали му е направена ангиопластика, дали му е поставен стент или не, всеки пациент, който е преживял остър коронарен синдром, трябва да се лекува минимум една година с лекарства, които намаляват съсирването, с лекарства които нямаляват холестерола в кръвта. Проблемът е, че много често пациентите или си спират лекарствата, или се сменят лекарства - нещо, което е много опасно. Лекарствата трябва да се пият в такава дозировка, която наистина да повлиява рисковите фактори. Тоест не е достатъчно да пиеш лекарства, които намаляват кръвното, а трябва да гониш нормални стойности. Не е достатъчно да пиеш лекарства за намаляване на холестерола, а трябва реално да се гонят ниските стойности на холестерола. Много често пациентът пие по 2-3 вида лекарства, а кръвното си остава високо, това не е адекватно лечение.
