Ако търсим изпълнени обещания от правителството, може да си спомним замразените доходи - това отбеляза в интервю за Дарик Петър Чобанов, който дълго време оглавяваше Агенцията за икономически анализи и прогнози и за кратко Комисията за финансов надзор. Чобанов прогнозира, че е възможно страната ни да се върне към подоходната скала на облагане, тъй като всички политически сили дават заявка за подобна реформа след изборите, въпреки че тя не е добра за страната ни.
Ден преди гласуването на бюджета на първо четене в парламента, Дарик потърси експертното мнение върху един от най-важните закони.
Общите впечатления от бюджета са, че не е проявявана излишна фантазия. Той отразява до някаква степен вижданията на правителството за това как трябва да изглежда икономиката и съответно публичният сектор. Като трябва да имаме предвид, че тези виждания често се сменят, както видяхме в последните години, и затова не можем да кажем, че е следвана някаква кой знае колко ясна стратегия с изключение на това, че все пак беше опазен един по-нисък бюджетен дефицит и виждаме, че през следващата година е прогнозирано той да се запази същият както през тази година. Тоест ние не можем да говорим за някаква продължаваща бюджетна консолидация, а по-скоро за задържане на постигнатото ниво. И трябва да имаме предвид, че приходи и разходи са предвидени да нараснат значително, тоест оттук нататък можем да поспорим по отношение на преразпределението дали няма да е по-високо догодина, отколкото тази година, което ни отдалечава още повече от идеята за консолидация.
Вижданията на правителството, записани в бюджета, доколко съвпадат с реалността?
На въпроса може да се отговори по две линии на разсъждение. Първата наистина е, че рискът пред икономиката е пред връщането към една траектория на растеж все пак, която е предвидена за следващата година и годините след това, е голяма. Тъй като Европа все още не е успяла да разреши дълговата криза. Като цяло и следващата година ще е много колеблива за Европа и всякакви сценарии са възможни относно икономическия растеж. От тук и прогнозата в бюджета за растеж е поставена пред сериозен риск.
Самият макроикономически сценарий в бюджета предвижда нарастване на потреблението, което няма да дойде от подобрение на пазара на труда, а напротив - ще дойде от увеличение на пенсиите най-вече и евентуално увеличение на заплатите в публичния сектор. Тоест увеличеното потребление ще се дължи на увеличени доходи, докато ситуацията на пазара на труда най-малкото прогнозираме, че е в застой, но продължават да са налице рисковете да се влошава. И по този начин виждаме, че в макроикономическата основа се отваря отново търговското салдо, търговският дефицит нараства, което прави прогнозата още по-неустойчива.
Има ли стимули в бюджета, които да подкрепят бизнеса?
Не бих казал. Или поне аз не ги виждам тези стимули в бюджета, които да подкрепят бизнеса. Напротив, даже и тази мярка, която сериозно се обсъжда, за въвеждане на данъка върху лихвите как би раздвижила евентуално инвестициите, тъй като спестяванията са заспали в банковата система, и тя е доста спорна по отношение на икономическото й въздействие. Тъй като спестяванията са тези, които трябва да се превърнат в инвестиции. Те са там, където трябва да бъдат, но явно бизнес средата е такава, че тя не предполага реализирането на нови бизнес начинания, тоест несигурността там е голяма, бизнес средата се влоши и това кара бизнесът да се въздържа от нови проекти. В следващия бюджет не можем да кажем, че виждаме някакво качествено или количествено подобрение, което да доведе до стимули за инвестиране. Все пак инвестициите стигнаха едно доста ниско ниво, което вече застрашава потенциала за растеж, застрашава стредносрочното и дългосрочно развитие на икономиката, тъй като тя се декапитализира. Освен това имаме спад в цените на някои активи, които основно се използват като обезпечения. Това задържа от своя страна отново кредитирането. Тоест имаме комбинация от фактори, които задържат кредитирането и в съчетание с несигурната бизнес среда не можем да очакваме някакъв растеж, който се крепи на инвестициите.
А можем ли да очакваме обръщане на тенденцията за нарастване на депозитите и влоговете в банките заради данък лихва?
Това е възможно като сценарий. Най-вече този данък може би ще има отрицателно влияние точно върху чуждите спестявания, чуждите депозити в българската банкова система и можем да видим отлив на тези чужди депозити. За нашите вложители - те също ще трябва да помислят за някакви алтернативи, доколкото ги има.
Правителството успя ли да направи реформите, които обеща?
С оглед променливия характер на обещания и изпълнения наистина е трудно да се каже дали успя да направи реформите, които обеща и като цяло тези реформи не се виждат. Средата за бизнес е влошена. Това се дължи не само на вътрешни, но и на външни фактори, разбира се, тъй като всеобщата несигурност и склонността за избягване на риска е голяма. Но като цяло липсват тези реформи, които биха могли да подкрепят бизнес средата по отношение както на административните режими и регулациите, така и липсата на електронното правителство - това, за което си говорим толкова години. Това правителство е поредното, може би трето или четвърто, които обещават, че ще има електронно правителство, което наистина би спомогнало за подобряване на бизнес средата, би намалило времето, транзакционните разходи, корупцията. Тази част от реформите категорично не е изпълнена.
По отношение на доходите и социалната политика, там нямаше кой знае какво да очакваме от това правителство. Те изпълниха в голяма степен това, което бяха казали - че ще замразят пенсиите, - наистина бяха замразени. Дойде предизборната година, все пак сега ще бъдат увеличени с цел да се компенсира поне част от инфлацията, въпреки че хората вече са изконсумирали и са плащали достатъчно години тези по-високи цени и това не може да бъде ефективна компенсация, но все пак пенсиите ще бъдат вдигнати.
Това правителство като че ли ще остане с пенсионната реформа, че доста приближи удължаването на възрастта преди пенсиониране.
Да, то наистина приближи удължаването на възрастта преди пенсиониране с продължителността на живота на практика. Доколко това е реформа или това са мерки, които отлагат неизбежното, може да има доста широка дискусия по този въпрос. Наистина това може да се признае и за стъпка напред.
Но увеличаването на пенсионната възраст в момент, когато безработицата расте и тя е много сериозна при младежите, логична стъпка ли беше?
Не, от тази гледна точка не беше логична стъпка, тъй като при младежите това е общ европейски проблем - младежката безработица е доста висока, но в България е още по-висока. Тоест тя е твърдо над средните европейски нива и поради тази причина увеличаването на пенсионната възраст в такъв момент е спорна мярка, но пък тя е гледна точка на финансирането на системата. Тоест избрано е да кажем по-малкото зло, въпреки че дългосрочно поддържането на висока младежка безработица е по-голямото зло, защото това е пул от хора, от квалифицирана работна ръка, които трябва да навлязат със своите знания, умения, свежи идеи в практиката, за да може да очакваме да се повиши производителността.
Време ли е да мислим за връщане на подоходната скала при облагането, за което загатна министър Дянков, евентуално в следващия им мандат?
Моето виждане е, че независимо от изхода на следващите избори прогресивната скала ще бъде върната. Не мисля, че моментът е подходящ за връщане на подобна прогресивна скала, но пък като цяло виждаме, че има тенденция в Европа да има данък върху богатите и може би това ще бъде първата стъпка в подобна подоходна скала. Тоест най-безболезненият вариант като цяло и за данъчната система, и за икономическото развитие ще бъде да се запази тази 10-процентна ставка за доходите до определен размер и за богатите - вече зависи от това кой каква идея има кои точно са богати над какъв доход, там да бъде въведена по-висока ставка. Но като цяло според мен се върви натам, въпреки че аз не съм привърженик на премахването на плоския данък.
