За проблемите на българите, които живеят в чужбина
За проблемите на българите, които живеят в чужбина / снимка: Reuters, архив
За проблемите на българите, които живеят в чужбина
58415
За проблемите на българите, които живеят в чужбина
  • За проблемите на българите, които живеят в чужбина

Над 170 участници от 23 държави ще се включат в започващата в Брюксел конференция, посветена на проблемите на българите, живеещи в чужбина. Целта на двудневния форум е с участието на наши сънародници да се обсъди какво да залегне в бъдещата Стратегия за българите в чужбина, която държавата трябва да изработи и приеме. Срещата ще бъде в сградата на Европейския парламент - тя е под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова и се организира заедно с евродепутата Емил Стоянов.

Предистория - позиции, искания и спорни теми

156 000 български граждани гласуваха в чужбина на последните парламентарни избори. Според общностите на българите извън страната живеят над 1,5 млн. български граждани и вероятно още толкова лица с български произход. Липсата на ясно дефинирано тяхно представителство в България, както и това, че много от тях са на хиляди километри от родината им от години е мотив сънародниците ни да искат промени в изборното законодателство, които да им позволят да избират свои представители в българското Народно събрание. И този път обаче идеята им не беше прегърната от политиците, които на срещи зад граница обещават, но когато въпросът стигне до Изборния кодекс, така исканият избирателен район „чужбина" не влиза в закона.

Равни изборни права и избирателен район „чужбина"

Стефан Манов, който от години живее и работи във Франция смята, че ако на последните избори е имало район чужбина, българите зад граница щяха да излъчат 9 от депутатите в парламента. „Всички тези гласове от чужбина обаче не са за кандидати за народни представители, а само за политически партии - няма поименни листи с кандидати за депутати и респективно няма избрани народни представители от район „чужбина", обясни преди време пред Дарик Манов. Като допълни, че гласовете на българите в чужбина се преливат в страната по сложно математическо правило и водят до изкривявания на вота на хората, гласуващи в малките избирателни райони в България".

Облекчена процедура за откриването на секции зад граници

Друга болна тема за българите в чужбина е тромавата според тях процедура за откриване на секции зад граница. т.нар. „активна регистрация" за сънародниците ни предвижда те изрично да заявят желанието си да гласуват, за да бъде открие секция.

Процедурата в момента е от шест стъпки - заявлението трябва първо да се отпечата, т.е. необходим е принтер, след това се попълва собственоръчно, подписва се, след това се сканира, след това се преобразува в PDF-формат със съответния платен софтуер и след това се изпраща по електронната поща като прикачен файл", обясни преди време Стефан Манов. Според когото процесът е ненужно усложнен и цели излишно утежняване не процедурата, която в крайна сметка разколебавала и демотивирала хората.

„Живеем в света на интернет - какво пречи тези заявления за отваряне на секция да се подават онлайн, на специален сайт, който ще се поддържа от българската администрация. На този сайт заявителите по един елементарен начин да въведат данните си и да пратят информацията в ЦИК и във външно министерство", обясняват сънародниците ни.

Част от емигрантите бойкотираха срещата в Брюксел

Дали защото темата за равните избирателни права на българите зад граници не присъстваше в проекта за програма на подготвяния в Брюксел форум, част от емигрантите ни обявиха в средата на септември, че няма да участват. Отсъствието от дневния ред на форума на въпроси като изборните права и качеството на консулските услуги беше основният аргумент за бойкот от страна на Велка Йордан-Йонкманс, която живее от 32 години в Германия.

Другият аргумент срещу форума в Брюксел на хората като Велка Йонксман беше мястото на срещата - според тях една среща, организирана в България можела да накара сънародниците ни да съчетаят връщането си в родината с посещение на своите близки и роднини. „Ако дойдат 1 000 души, които да оставят по 1 000 евро - това ще е 1 милион за икономиката на България, а не да се харчат средства за екскурзия до Брюксел", коментира тогава българката.

Веднага от „Дондуков" 2 реагираха подчертаха, че Брюксел не е избран случайно, а като символ. Вицепрезидентът Маргарита Попова обеща следващите подобни събития да се организират в България, а темите както обясни тя били посочени след допитване на до общностите ни зад граница. "Този път ще отидем в Брюксел, ще има и други конференции, ще дойдат в България - светът е свободен и глобален и вече не само с физическо присъствие човек може да помогне на подобна добра идея", коментира тогава в ефира на Дарик вицепрезидентът.

Законът за общностите извън страната - още един спорен казус

Вероятно на нея и на президентската институция разчитат тези български емигранти, които в началото на септември поискаха да се отложи внесеният в парламента нов законопроект за българите и българските общности извън страната. Основната критика на емигрантите е, че законът не е обсъден с тези, които той реално ще засяга.

Според Стефан Манов от законопроекта струи впечатлението, че всичко е правено в най-добрия случай да се отбие номерът, а опасението на емигрантите ни било, че в крайна сметка така „гласът на българите в чужбина ще бъде по един перверзен начин изкривен - от тяхно име ще говорят хора, които нямат никаква представителност".

В аванс Маргарита Попова даде знак, че подкрепа тези искания на емигрантите и споделя критиката им срещу прибързаното внасяне на закона. "Този път държавата трябва да работи, като чува това, което искат хората отвън навътре, а не отвътре навън. ", подчерта месец преди срещата вицепрезидентът. Според нея българите зад граница искат да лобират, да работят, да участват в правенето на политики и държавата няма право да не им позволи това.

Дори и тези, които отказаха да се включат в срещата в Брюксел изпращат декларация, изпращат декларация, в която за пореден път настояват за равни избирателни права - да могат да бъдат избирани и да избират със своя глас своите представители в парламента. Те призовават да се премахне разделението българи в България" и „българи в чужбина", да се подобри качеството на консулските услуги, да се решат проблемите със здравното им осигуряване и да се работи за такава икономическа, правна, образователна и културна ситуация в България, която да върне българските емигранти в страната.

Емигрантските пари продължават да изпреварват инвестициите

Темповете, с които се обезлюдява България са аргумент за тези от емигрантите ни, които все по-често призовават за откриване на Министерство за българите в чужбина. Защото според тях една агенция не можела да отговори на потребностите на толкова много наши сънародници зад граница.

Над 1 млрд. лева са налели в икономиката ни за първите осем месеца българите, които работят в чужбина. Емигрантските пари продължават да изпреварват преките инвестиции в България, сочат официалните данни.

Постигането на съгласие в самата емигрантска общност също ще бъде трудно по време на конференцията в Европейския парламент. Важна ще бъде позицията и на представителите на българската власт, дошли на събитието. Дали държавата ще погледне на българите зад граница като на свой капитал, ще зависи не толкова от чутото по време на двудневния форум в Брюксел, а от действията на властта в месеците след него.