Заради топлата есен българите се справят по-добре с изплащането на задълженията си през септември, заяви за Дарик Райна Тодорова, председател на Асоциацията на колекторските къщи. От там очакват и през октомври нетипичната тенденция да се запази, тъй като много хора са успели да запазят временната си работа в строителството и да погасят натрупаните от тях задължения.
Според Тодорова за коледно-новогодишните празници българите ще изхарчат около една допълнителна заплата, но основната тежест на харчовете ще падне през януари.
Приоритетите на българите не се променят, смята Тодорова. По думите й сметките, които традиционно хората бавят, са към компаниите за комунални услуги – основно тези за вода и парно и не толкова тези за ток поради възможността електрозахранването да бъде спряно, ако длъжникът не се разплати в определен период. С по-висок приоритет са задълженията за банковите продукти, а в дъното са задълженията към кабелните оператори и телекомите.
На въпрос каква е средната сума, която хората просрочват и средният период, за който съответната сума „виси", Тодорова обясни, че при месечни вноски от порядъка на 100 до 220 лева задълженията се обслужват относително добре, а над тази граница стават проблематични за домакинствата. По думите й на задължения под 100 лева пък хората като че ли не гледат сериозно и например ако сметката за вода е в размер на 15 лева, хората чакат да се натрупат няколко фактури, за да ги платят.
Практиката показва, че декември е много добър месец за изплащане на задълженията на българите, противно на очакванията, че хората харчат пари за подаръци и почивки. Според експерта това е свързано с манталитета – да се стремим да започнем на чисто новата година.
Профилът на длъжника се запазва – мъж между 35 и 45 години, който в годините преди кризата е живеел на ръба на възможностите си и сега не може да поддържа високия стандарт от преди кризата.
