Разрешението за удължаване на живота на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй" не зависи толкова съществено нито от Русия, нито от Европейския съюз, тъй като то се издава от Агенцията по ядрено регулиране на база на представените документи. Това заяви в интервю за Дарик ядреният експерт Георги Касчиев.
Касчиев, който е научен консултант към Института по безопасност и изследване на риска към Виенския университет, нарече мит твърденията, че удължаването на живота на двата реактора на „Козлодуй" зависи основно от руската страна. Той все пак направи уговорката, че е важно сътрудничеството с руската страна, с техните проектни бюра и изграждащите оборудването. „Те имат много опит точно в тази област - в Русия специално за реакторите от типа ВВЕР-1000 тяхната програма предвижда удължаване на живота с 15 години, а не както при нас - с 10 години", коментира експертът, който отчете известно забавяне в действията на страната ни във връзка с планираното удължаване на живота на двата блока.
Смущаващо било аварийното изключване на 6-ти блок на „Козлодуй"
„Има смущаващи неща обаче - тази година става три пъти аварийно изключване на 6-ти блок на „Козлодуй". В двата от тези случаи мисля, че се стигна и до сработване на аварийната защита на реактора. Всеки такъв режим изяжда по малко от остатъчния ресурс на оборудването", каза още Георги Касчиев. Той даде за пример посоченото в паспорта на 5-ти реактор, че за целия живот на атомната станция се допуска 60 пъти сработване на аварийната защита от пълна мощност.
„Не може да се допуска в една атомна централа годините да си казват думата - те са били длъжни да изяснят какви са причините и има ли обща основа за тези откази и са били длъжни да изчистят тези проблеми, да се вземат съответните мерки", коментира Касчиев, запитан за причините за аварийното спиране на блоковете.
Новото ръководство на централата било авантюра
„Изключително авантюристично е хора без опит да заемат позиции като тази на изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй", коментира още в интервю за предаването на Дарик „Междуредие" ядреният експерт. Сега директор на централата е Валентин Николов, който беше заместник-председател на ПГ на ГЕРБ. „И е отречено напълно в световната практика, то няма нищо общо с изискванията за висока култура на безопасност. Изпълнителният директор и всички, които са там, тяхната първа и най-важна задача е да осигурят безопасната експлоатация, а за да могат да направят това, трябва да имат много солидни и дълбоки познания, образователна основа, опит, специализация, тъй като ако всички сме съгласни, че атомната енергетика е една много сложна технология, с която се гордеят българите, то тогава би трябвало на всички да е ясно, че не може хора без опит и без знания да се поставят начело", каза Късчиев.
На въпрос дали не може целта човек с мениджърски умения, който да поеме и ръководи от тази гледна точка централата, да оправдае или поне гарантира онази нужна експертност, която стои в основата на безопасността, експертът каза, че такъв човек може да бъде шеф на борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй" да кажем. „Но когато виждате, че по цялата верига, тръгвайки от изпълнителния директор на Козлодуй, тръгвайки нагоре през енергийния холдинг, през министерството, опирайки до вицепремиера и премиера, че няма нито един, който да е наясно с ядрените технологии, за мен това е много обезпокояващо, тъй като примерно, ако стане една авария, кой ще даде заповед за евакуация на населението? Няма кой да даде, няма кой да реши, защото те всички в този момент ще започнат да си звънят един на друг, да питат да не ги провокират нещо, ама така ли е", коментира Георги Късчиев.
Референдумът - „нищоговорене" без резултат
За каквото и да гласуват българите от резултатите от този референдум няма да произтече нищо - нито ще бъдат намерени инвеститори, нито финансиране, нито клиенти за купуване на скъпата електроенергия, коментира експертът по повод предстоящото допитване, коментира още Георги Касчиев.
„Общо взето ще стане едно политическо нищоговорене и много жалко, че първият референдум в България по такъв грозен начин беше употребен главно от БСП като една политическа платформа за изборите, към която се присъедини и ГЕРБ", допълни той.