Тези дни в България протестираха майките. А къде са бащите на тези деца, къде са мъжете, защо не се солидаризират с жените и изобщо защо обществото показа толкова слаб интерес към тази тема? Защо от три седмици се дебатира личността на Людмила Живкова, а родителството не интересува никого?
Ето опит от Европа.
През лятото Зигмар Габриел, председател на германската Социалдемократическа партия, един от водещите германски политици, излезе в 3-месечен отпуск по бащинство, когато се роди малката му дъщеричка. 52-годишният Габриел трудно може да се нарече "млад" баща, но като повечето мъже по върховете и той сключи пореден брак с по-млада жена. Важното е друго: че мъжът не в първа младост не се "посвени" да излезе в отпуск по бащинство: той дори даде интервюта онлайн в домашна обстановка, за да разпространи максимално този сигнал:
"Бебето е нахранено, направил съм си кафе, можем да започваме", каза той в началото на сесията чрез Туитър.
Все повече мъже в Централна Европа следват този пример, главно политици, но и от медийните среди, редактори, шефове на отдели, съвременно, модерно мислещи мъже се чувстват просто задължени, това стана част от добрия тон, да споделят родителството, да изпратят сигнала, че отглеждането на децата не е "женска" работа. Това не е лек процес и в Германия, и особено в по-консервативната, предимно католическа Австрия. В много от семействата ролите остават традиционно разпределени, често не достигат детски градини, жените са принудени да жертват кариерата си, да останат у дома или да работят на частична заетост, което естествено означава по-ниски доходи и по-ниска пенсия.
Докато политика и медии, особено лявоцентристки партии като социалдемократическата, определено изповядват общата родителска грижа за отглеждането на децата, корпоративният бизнес невинаги партнира на този процес. Австрийската преса например разказа случаи, в които фирмите не гледат с добро око на мъжете, които излизат в отпуск по бащинство и намират начин да ги "накажат", когато се завърнат.
Макар и трудно, но този процес тече и в него от голямо значение са личните примери. Както личен пример за равноправието на половете даде модерно мислещият шеф на германския Телеком Рене Оберман, който доброволно се задължи с 30-процентна женска квота в управлението на концерна и вече направи първите назначения на жени на високи постове.
В България не чуваме за такива лични примери. Мъжете от политическата класа си остават заети с "важни" неща, с много мъжки, да не кажем мачовски неща, политическата класа не изпраща никакви сигнали, че се интересува от отглеждането на децата.
Може ли да си представим Путин например, излязъл в отпуск по бащинство? Това би било "слабост". Този тип политически мъже се занимават с бойни изкуства, а не с повиване на бебета и смяна на пелени. И в българския постокомунистически преход отглеждането на децата си остава главно работа за "слабия" пол, майчинството - една затворена сфера, в която българският мъж много-много не надзърта.
Още от самото раждане в Европа е норма бащата да присъства на раждането. Някои "силни" мъже при такива случаи колабират: австрийската преса не пропусна да съобщи, когато един бивш министър припадна по време на раждането на жена си. Въпреки допълнителната работа, която някои мъже създават на медицинските екипи, присъствието на бащата в родилната зала е социално приета, наложена норма! Така е и в Чехия, където неотдавна бяха намалени и почти отпаднаха таксите за присъствие на бащите в клиниките, за да се премахнат евентуални бариери пред по-малко заможните.
Посланието: бащата по всякакъв начин е стимулиран да присъства при раждането, да види как идва животът на този свят, да погледне по друг начин на партньорката си, да стане свидетел на това през какво минава една жена, за да стане майка и каква е цената на човешкия живот, да подържи в ръце новороденото, да сподели родителството от първия миг!
В България и този модел не е разпространен. Явно продължават предмодерните представи за раждането като нещо мистично, тайнствено, където нямат работа мъжете, някаква такава сфера на суеверия, на баби, на много консервативно, патриархално разделение на ролите, все едно мъжете и жените трябва да стоят в отделни стаи. Българският мъж явно много удобно се "изсулва" от ситуации, в които, не дай Боже, може да застраши своята прословута мъжественост: какво ще стане, ако припадне при вида на кръв!
Чела съм коментари на български майки в интернет форумите по повод на смъртните случаи на родилки в София, в които се оплакват от липсата на мъжка солидарност, от липсата на интерес на медиите към нови, модерни модели. При това в родилния дом майката има толкова голяма потребност от близостта на партньора, от неговата подкрепа. Не зная как изглеждат днес родилните домове отвътре, но при комунизма доктрината бе за родилния дом като едва ли не женската казарма, нали тогава "превъзпитанието" течеше по всички възможни линии, та и родилките трябваше, разделени от близките си, да издържат сами всичко и излязат "закалени" като скали! Всичко това, скрито зад лицемерната грижа за хигиената: идеята, че мъжът ще внесе "отвън" инфекцията, пък инфекцията си се оказваше обикновено вътре в клиниката. Както показва практиката в цяла Централна и Западна Европа, присъствието на бащите в родилните зали не застрашава нормалното протичане на раждането, хигиената и реда в клиниките.
Макар целият този "фолклор" от миналото - мъжете ходят в казармата, жените раждат, вече да го няма, защото армията е професионализирана, в нея влизат и жени, жените са навсякъде, стават министри на отбраната, оглавяват разузнавателни служби - поне на Запад е така, в България раждането и отглеждането на децата остава предимно "женско"царство. Питам се, ако жените влязоха в казармата, защо мъжете не могат да влязат в родилната зала?
Малко е еволюирало българското общество в отношението към майчинството, отглеждането на децата и равноправието между половете. Моделите остават балкански, не европейски . Лични примери няма. Колко мъже на високи позиции излязоха в отпуск по бащинство, колко от тях присъстваха по време на раждането? Колко мъже политици превърнаха равноправието между половете в свой приоритет?
Българското общество например не обърна никакво внимание на новината отпреди няколко седмици, че България заедно с още няколко, предимно бивши комунистически държави, възнамерява да блокира в ЕС намерението на Еврокомисията да въведе квоти за представителство на жените във висшите етажи на корпоративния бизнес. Затова ли България стана член на европейската общност, за да блокира с гласа си една прогресивна мярка? Квотата е въведена във високоразвити държави като Норвегия, Франция, в нейна полза гласува горната камара на германския парламент- Бундесрата, иска да я въведе и Австрия. Дали всичките тези държави са си навредили, стимулирайки равноправието между половете? Къде е този български мениджър, който подобно на шефа на германския Телеком, ще даде личен пример, доброволно определяйки женска квота в своя управителен и надзорен съвет? Един от многото парадокси на съвременното развитие е в това, че именно източноевропейските държави, където бе идеологически постулирано равенството между половете, днес блокират инициативи на европейско ниво, за които се застъпва Западна Европа, в която доскоро на жената консервативно бе отреждано място главно на домакиня и майка.
В България джендър дебат отсъства. В същото време той бе ключов в предизборните дуели между президента Барак Обама и претендента за поста Мит Ромни, а казаното от републиканеца, че като губернатор осигурил "папки, пълни с жени", тоест с женски кандидатури за своята администрация, стана една от най-коментираните фрази в Америка. В същото време българските майки самотно демонстрират за гъвкаво работно време и това сякаш не интересува никого.
Сигурно има млади български мъже, които са съвременни бащи, не оспорвам това, но като цяло моделът, общественият модел, а това е, за което става дума, малко се е отдалечил от модела на бащата от предишните поколения, който никога не е сменил една бебешка пелена. Сякаш българският мъж не само че не излиза масово в отпуска по бащинство, ами все още е в отпуска от бащинството, или най-малкото от повечето грижи, свързани с него. Това не е добре, защото е доказано, че колкото по-консервативно е разпределението на ролите между половете, толкова по-ниска е раждаемостта. Достатъчно е да сравним Швеция с Италия или с България и тази демографска тенденция става кристално ясна.
Северните, скандинавски държави, традиционно са място на най-голямото женско равноправие, там и квотите на раждаемостта са най-високи. Обратно, в патриархалния консервативен юг, те стагнират. Норвегия, страната с 40-процентна квота за представителство на жените, бе определена преди време и като най-доброто място за майчинство. Не само че няма противоречие между професионалното развитие на жената и майчинството, ами те са в единство!
