Регионалното министерство и Министерството на финансите вероятно стоят зад идеята спасителните археологически разкопки да се възлагат след обществена поръчка, а Министерството на културата само формално внасяло тази промяна. Тезата е на археолози, които са категорични, че ако теренните проучвания минат по Закона за обществените поръчки, това ще се отрази на качеството на разкопките и в крайна сметка ще доведе до унищожаване на културно наследство.
Промените в Закона за културното наследство бяха внесени преди седмица в Народното събрание, след като през последните години често археолозите бяха обвинявани, в това число и от премиера Бойко Борисов, че с работата си бавят строителството на определени пътни отсечки в страната.
В ефира на Дарик председателят на Асоциацията на българските археолози доц. Тотко Стоянов каза: „От 2009 г. насам има такова желание и натиск от страна на Агенция „Пътна инфраструктура” и МРРБ сроковете да се намалят максимално, а понякога да станат отрицателни за сметка на качеството на проучванията”.
Зам.-министърът на културата Георги Стоев пък сподели: „Лично не се притеснявам, че провеждане на процедура по ЗОП ще наруши качеството археологическите проучвания. Нашата основна цел е да осигурим максимална прозрачност и конкурентна среда с цел ефективно използване на публичните средства”. Попитан дали няма опасения, че ще спечелят онези, които предлагат по-ниска цена и в по-ниски срокове, той отговори: „Самата етика на археологическата гилдия не би трябвало да допуска евтини археолози. Самата гилдия не би допуснала да се предлагат дъмпингови оферти”.
„Министерството на културата просто изпълнява една такава заръка. Те просто са принудени. Понеже става въпрос за инвеститорски големи интереси. В случая са двете министерства - на финансите и на регионалното развитие. Не само, че обществените поръчки се обжалват до дупка на търговете, но по-притеснителното е идеята, че търговете сами по себе си са панацея и ще доведат прозрачност, любимо употребявано клише, не отговаря на действителността особено в България. От 4,5 млрд., които се движат годишно за обществени поръчки в България, 1 млрд. потъва в нечии джобове”, коментира директорът на Националния археологически институт с музей при БАН Людмил Вагалински.
„Що се отнася до науката и специално за археологията, ако търсим най-ниската цена, ние не можем да правим наука. Няма как да стане. Това означава да се разруши археологическото наследство. Идеята е да се угоди на големите инвеститори - държавни, обществено-публични, частни. Това е диктат от страна на инвеститорите и той няма нищо общо с науката”, обясни още той.
