Световният ден за психично здраве се отбелязва за първи път на 10 октомври 1992 г. Стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве с подкрепата на Световната здравна организация.
Психичното здраве е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което прави, позволява му успешно и без напрежение да общува с другите хора, твърдят от РЗИ. Човек, намиращ се в добро психично здраве, се адаптира успешно, по най-добрия начин. Хората, с разклатено психично здраве имат проблеми и трудности с адаптацията. Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората, тревожността, страховете, комплексите, депресията. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики. Първата е обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, като се усложняват и взаимоотношенията му с другите хора. Втората е субективна: човек с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, неувереност в силите и действията си, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите хора.
Установено е, че преходът към нов сезон също влияе върху психичното здраве на човек. Например есента може да разклати психичното ни здраве. Това се обяснява с намалената продължителност на деня. Пониженото количество светлина води до т.нар. есенна депресия. Какво се случва на биохимично ниво в организма? Наблюдава се невъзможност да се произведе достатъчно количество мелатонин. Това е хормонът, който се явява като диригент за много от процесите в тялото. Има много научни доказателства за ролята на мелатонина и връзката му със светлината. Едно от най-големите е, че ярката светлина с интензивност от 2000 лукса, има терапевтично свойство, т.е. лекува депресията и подобрява настроението.
Като основен рисков фактор за нарушения в психичното и физическото здраве се явява стресът. В днешно време малко или много всички сме подложени на стрес. Установено е, че в много голяма част от случаите артритът, заболяванията на сърдечно-съдовата система, храносмилателната и дихателната система, ракът и депресията се дължат именно на стреса. По принцип човешкият организъм може да се справя до известна степен със стреса, при определени обстоятелства той дори е полезен. Превръща се в проблем, когато хората не му обръщат внимание и „пришпорват" нервната си система. Хората трябва да знаят, че тялото и психиката се нуждаят от време, за да се възстановят от продължителния стрес за да се избегне тоталния срив.
Не е достатъчно само да може да се идентифицира стреса в живота, или да се осъзнае отрицателното му влияние. Необходимо е да се намери начин за справяне с него. Така както има много източници на стрес, така съществуват и много възможности за справяне с него. В тези случаи се препоръчва автогенен тренинг, различни техники за релаксация и медитация, също така спорт и повече движение, рационално хранене, общуване с близки и приятели.
