България

Над 151 000 българи са наблюдавани в психиатрични заведения

9 октомври 2012 09:36

Според редица данни на Евростат и СЗО България е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението, а по отношение психичното здраве на българската нация нещата са драстично влошени в геометрична прогресия, тъй като разходите за психиатрична помощ са около 2 на сто от общите разходи за здравеопазване. Това съобщи д-р Христо Хинков - началник сектор "Психично здраве" към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) по повод утрешния Световен ден на психичното здраве.

Според данни на експерта за 2011 г. разходите за едно легло в държавните психиатрични болници са били от 2 до 5 пъти по-ниски в сравнение с другите многопрофилни и специализирани болници и национални центрове в страната. Подобно е било съотношението и по отношение на центровете за психично здраве (бившите психодиспансери) спрямо другите национални центрове. Според д-р Хинков обидно ниско е финансиране на цялата система на психиатрично обслужване у нас, което снижава драстично както мотивацията на работещите професионалисти в системата, така и качеството на тяхната работа, а всичко това е отново за сметка на самите психично болни.

Преди броени дни министърът на здравеопазването Десислава Атанасова съобщи за предстоящо увеличение с 18 на сто на възнагражденията в психиатриите и центровете за трансфузионна хематология от 1 октомври.

Според статистиката на НЦОЗА през 2011 у нас са били регистрирани над 151 хиляди болни под наблюдение на психиатричните заведения, отделения, кабинети и амбулатории. На 100 хиляди българи се падат близо по 2060 сънародници с психически и поведенчески разстройства. Най-много хора у нас страдат от шизофрения, шизотипни и налудни разстройства - над 36 хиляди души.

Българите, страдащи от разстройства на настроението (афективни разстройства) са над 27 хиляди, с болести на психиката вследствие злоупотреба с алкохол са над 13 хиляди българи, с болна психика вследствие стреса са над 14 хиляди сънародници и т.н.

Трябва да се знае, че около 20 на сто от нашето население също така страда от повече или по-малко изразени психични разстройства, които не достигат до специалист или въобще до лечение, но влошават качеството на живот, намаляват трудоспособността и имат цялостно отражение върху икономическия статус на страната и самочувствието на нейните граждани, смята експертът.

Данни от изследване на НЦОЗА показват, че дните, загубени напълно заради неработоспособност през годината вследствие психични заболявания, се разпределят както следва: поради неврологични заболявания - 53 дни, главоболие и мигрена - 32 дни, злоупотреба с алкохол - 23 дни, социална фобия - 15 дни, паническо разстройство - 15 дни, депресия - 11 дни.

Съществува Национална политика за психично здраве 2006-2012, която е финансирана само за две години от нейното приемане с решение на Министерския съвет, отбеляза специалистът. В момента е създадена работна група за изработване на новата Национална програма за психично здраве 2013-2020, която ще интегрира в себе си скромните постижения досега и ще се опита да начертае новите посоки за организиране на психиатричните служби съобразно истинските нужди на населението, като същевременно продължи усилията по деинституционализация и въвеждане на обществено здравния подход в психиатрията, коментира д-р Хинков. Според него нуждата от постоянен дебат за психично-здравните проблеми на нацията ни е огромна.

Отношението на цялото общество към психично болните, включително медии, професионалисти и обикновени граждани продължава да бъде стигматизиращо и дискриминационно, допълва експертът. В това отношение силно изоставаме от всички европейски страни и световните стандарти.

СЗО стимулира откритата дискусия за проблемите на психичното здраве, като тази година темата на Световния ден на психичното здраве 10 октомври ще бъде "Депресия: глобална криза". Според статистиката на СЗО депресията засяга в световен мащаб повече от 350 милиона души от всички възрасти, във всички общности и има значителен принос за глобалната тежест от болести в света. Въпреки че са известни ефективни методи за лечение на депресията - достъпът до лечение е проблем в повечето страни, като в някои държави едва 10 на сто от нуждаещите се, получават подобно лечение.

Средно глобалните разходи за психично здраве са по-малко от 3 долара на глава от населението годишно, отбелязва СЗО. В някои страни с ниски доходи разходите за психично здраве спадат драстично и до 25 цента годишно, предупреждават от СЗО.

Според експерти на организацията един на всеки четирима жители на планетата в някакъв момент от живота си е принуден да изисква грижи за психичното си здраве. Близо половината от световното население обаче живее в страни, където един психиатър се пада на 200 000 души, отбелязват данни на организацията.

Според международни изследвания, поръчани от организацията, загубите за икономиката в САЩ, свързани с проблеми на психичното здраве, са за около 3,6 млрд. долара годишно, докато финансовите загуби за Европа по причини от психични разстройства надхвърлят 178 млрд. евро на година.

Последвайте ни