- Интервю на Марта Младенова с председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев
Макар и финансовият министър Симеон Дянков да е развързал кесията за пенсии и заплати преди изборите, бизнесът все още се опасява сериозно от "негативна спирала" в икономическото развитие. Пред Дарик председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев прогнозира, че следващата година може и да не е най-тежката от кризата, а да ни очакват и по-големи проблеми. Затова той настоя за по-големи буфери в бюджета и коригиране на икономическата прогноза за растежа надолу. Според Васил Велев минималната работна заплата трябва да се определя по икономически дейности, а не по региони и това може да бъде реализирано още от догодина, като се използват договореностите между бизнеса и синдикатите за минималните осигурителни прагове. Ето какво още каза пред Дарик Васил Велев:
Проектът за бюджет за 2013 година, макар и повлиян от престоящите избори, е един очакван бюджет. Той е един баланс, един компромис между различни интереси – между натиск, от една страна, за увеличаване на доходите, между стремеж, от друга страна, за запазване на макроикономическата стабилност и между възможностите на икономиката. Даже като че ли според нас възможностите ни икономиката се надценяват. Заложеният ръст на БВП според нас е твърде оптимистичен, той е базиран на една прогноза, че през второто полугодие на следващата година ще има ръст на европейската икономика. Гледайки динамичните редове, всяко следващо тримесечие на тази година е по-слабо от предишното, ние сме по-внимателни с прогнозите си. За нас този ръст е нереалистично висок. И оттам и основният риск пред бюджета. Напрегнатите приходи, които се планират и срещу тях съответно разходи, без реално да има буфери. Министърът на финансите има право да намали месечните лимити на първостепенните разпоредители, на бюджета на министерствата до размера на приходите, тоест ние нямаме съмнения, че този бюджет може да се изпълнява така, че да не се увеличи дефицитът над планирания, но това ще стане за сметка на механично орязване на разходи до размера на приходите, ако приходите са по-малко. И оттам основните страхове, че ще се изтегли ликвидност от икономиката, ще се задържат плащания по изпълнени обществени поръчки, ще се задържи ДДС, което ще ни вкара в една низходяща спирала. Другото притеснение виждаме в бюджета най-много расте прогнозата за събрания данък от физически лица. В същото време не се прогнозира ръст и това съвпада и с нашите очаквания и нашите анкети, които правим сред членовете си – по-скоро ще има запазване или намаляване на заетостта и запазване или увеличаване на безработицата при ръст на заплатите за догодина. Но този ръст на заплатите, умножен по този спад на заетостта, няма да доведе до 16-17 на сто ръст на събрания данък върху доходите на физически лица. Другото притеснение - планираният голям ръст по перо санкции, наказателни лихви, глоби. Имаме опасения, че понякога – и тези случаи зачестяват като оплаквания – стремежът е да се съберат на всяка цена приходи и се събират понякога от там, където ги има, а не от там, където се дължат. Тоест лоялният към фиска данъкоплатец понякога търпи щети за сметка на сивия сектор и при събирането на данъци.
Смятате ли, че вътрешното потребление, за което също има заложена сериозна амбиция в бюджета, наистина може да доведе до икономически ръст?
Всъщност вие виждате какъв ръст има на спестяванията в последните няколко години. Депозитите в банките продължават да растат. Потреблението има известно покачване, съпроводено и с инфлация от порядъка на три процента, безспорно ще доведе до по-големи обороти и от там по-голям размер на събрания ДДС. Но едва ли ще доведе до ръст на икономиката дотолкова, доколкото масовото потребление у нас е на стоки, които не се произвеждат в страната. Включително повечето от храните се внасят, включително плодове и зеленчуци, включително меса.
Кризата продължава, тя не си е отишла и не е ясно кога ще си отиде. В това отношение ние не споделяме предложенията на синдикатите да се увеличи дефицитът, тъй като до три процента няма да има санкции от Брюксел, затова дайте да увеличим дефицита и разходите за социалната сфера. Ние питаме: защо сте сигурни, че и следващата година е най-тежката и след това ще се оправят нещата. За нас следващата година изобщо не е най-тежката. Не е ясно колко дълго ще продължи това. И ние ако в една сравнително средно тежка година направим максимален дефицит, какво ще правим тогава, когато нещата се объркат още повече със световната икономика. Защото основният риск всъщност е от там.
Малко над 4 процента увеличение на инвестициите са заложени в бюджет 2013. Възможно ли е това и ще привлечем ли повече инвеститори с идеята да им се опрощават част от осигуровките?
В това отношение ние не споделяме очакванията, даже смятаме, че те са вредни – да се привличат инвеститори с опрощаване на осигуровки. Опрощаването на осигуровки поставя в неравностойно положение бизнеса, нелоялно се конкурира този с опростените осигуровки на пазара на труда. Той за по-малко пари маже да привлече човешки ресурси, плащайки по-високи възнаграждения, именно за сметка на спестените осигуровки. Не е според нас това начинът за привличане на инвеститори за една страна в ЕС.
Как гледате на идеята минималната работна заплата да бъде различна в различните райони на страната?
Предложението на асоциацията на индустриалния капитал е минималната заплата, ако изобщо има такава, да се договаря по икономически дейности между браншовите организации на синдикатите и работодателите така, както се договарят минималните осигурителни доходи. Смятаме, че това е по-добро решение, отколкото по територии. По икономически дейности са проведени такива преговори и за пет категории персонал за 58 икономически дейности са договорени прагове, за нискоквалифицирания труд са договорени съответно възнаграждения в различните икономически дейности. В някои от тях са договорени 290 лв. И ние винаги сме питали: защо ако синдикати и работодатели са се договорили, че за този труд 290 лв. като долна граница е добре, някой административно казва не, няма да е 290 лв., а ще е примерно 310 лв. Тоест може да се ползват резултатите от проведените през август преговори на браншово равнище.
Утре на заседанието на тристранния съвет, къде са най-болезнените пунктове, върху които ще обърнете внимание?
Освен това, което говорихме за повече реализъм при планиране на приходите и за план Б за буфери, за възможни неблагоприятни сценарии за развитие на европейската икономика, оттам несъбрани планирани приходи, ще имаме и втори раздел – проблеми, които остават нерешени - начинът на определяне на такса битови отпадъци. Друг нерешен проблем е с прехвърлянето на тежестта на първите три дни болнични върху работодателите – това беше една временна мярка, която сега се предлага да остане постоянно. Работодателите нямат възможност да влияят на случаи на недобросъвестни работници, които получават болнични листа, за да берат череши или за гроздобер. Вярно е и обратното – че в криза работодателите понякога насърчават работниците да ползват тези три дни болнични или повече. Но е вярно и обратното. Така че тук според нас не трябва да затваряме страницата, да се проведе дискусия за едно по-добро решение.
