Българската стопанска камара приветства намерението да се въведе диференцирана минимална работна заплата по райони. От работодателската организация предлагат да се вземе дори по-смело решение: минимална работна заплата да съществува там, където държавата е работодател, коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, съобщиха от камарата.
Въвеждането на диференцирана минимална работна заплата е стъпка за предпазване на бизнеса от закриване на работни места и самоликвидиране. За никого не е тайна, че регионалните различия водят до сериозното преливане на кадрови ресурс към големите центрове, казва Божидар Данев.
Съществува друг феномен, за който никой не говори - в резултат на прилагането на антикризисните мерки, обезщетението за безработица нарасна до 60 на сто от средната работна заплата, което важи за цялата страна и не отразява регионалните икономически аспекти. В резултат на това, в много региони хората предпочитат да получават обезщетения за безработица и да се развиват в сивия сектор на икономиката. Тези непремислени икономически напъни деформираха пазара на труда и утежняват общото състояние на икономиката, допълва Данев.
Чрез повсеместното увеличение на минималната работна заплата и вдигането на обезщетението за безработица държавата създава силово безработица с финансови механизми, с което утежнява финансовите баланси. Освен това, увеличаването на минималната работна заплата създава и немалко проблеми на общините, които трябва да търсят допълнителни средства, за да запазват работни места, в това число за нискоквалифицирани работници и временно заети, обяснява изпълнителният директор на БСК.
Той допълва, че в същото време, основният проблем на българската икономика е запазването и генерирането на нови работни места. От 2009 година насам България е загубила 400 000 работни места, а в последната година - 93 000. Изменението на минималната заплата създава немалко проблеми в общините с ниска заетост, включително създаването на временни работни места. Това означава, че ще трябва да се търсят допълнителни финансови средства.
От КНСБ съобщиха, че за профсъюзната организация идеята е неприемлива. Според експертите от синдиката минималната заплата трябва да е единна за цялата страна, като се предоставя възможност да се определя минимална заплата в процеса на колективно трудово договаряне на равнище бранш или предприятие. Това ниво не бива да е по-ниско от размера на минималната заплата, тъй като тя има защитна функция за всички и нейният размер не бива да е под официалната линия на бедност.