Предизборно голяма пица ли готви финансовият министър Симеон Дянков, или бюджетът наистина може да си позволи по-високи пенсии и заплати. И можем ли изобщо да говорим за увеличение на доходите, когато става дума за 20 лева по-висока минимална работна заплата и среден ръст на пенсиите с 9,3 на сто, макар и той да е от 1 април и да е разпределен по различен начин за различните групи пенсионери. За първи прочит на проектобюджет 2013 ще потърсим председателя на икономическата комисия в парламента Мартин Димитров.
Какъв е вашият първи прочит на проектобюджет 2013?
Наистина това са първи впечатления, тъй като едва днес проектобюджетът беше сложен на страницата на Министерството на финансите, и за да бъда по-категоричен и до край ясен в оценките си, трябва да изчакате да се запозная по-детайлно с тези 270 и няколко страници, колкото е материалът бюджет с доклад. Няколко неща обаче още на първо четене правят впечатление. Бюджетът е напрегнат, в смисъл не е ясно дали в една година, в която има избори и правителството, разбира се, че има склонност да харчи допълнително, дефицитът ще остане толкова, колкото е планиран, т.е. има риск, който трябва да бъде овладян, на първо място. След това, не е ясно дали ръстът на пенсиите е покрит с. . . тъй като бюджетът предвижда нарастване както на приходната, така и на разходната част горе-долу с един и същи номинален ръст от около 1,8 милиарда лева, не е ясно дали това ще се случи, ако кризата продължи. Т.е. ако догодина е една трудна година и не се види светлина в тунела, тези планирани разходи и приходи трудно ще бъдат осъществени. Планираният растеж също не го виждам засега, дано да не съм прав. Пак казвам, когато се мисли за бюджети, човек трябва да е консервативен, да е внимателен. Това е като бюджет на семейство. . . . как беше, готви се за зима, очаквай лято, като бюджетът трябва да бъде някакъв среден сценарий. Аз смятам, че по-скоро правителството е мислило в оптимистични краски, повече мислейки за изборите, по-малко за бюджета.
Вие сам споменахте за икономическия растеж, който е заложило правителството - 1,9 на сто. Възможно ли е той наистина да се случи, като това, което предполага, че ще доведе до този икономически растеж, е вътрешното потребление? При почти замразени доходи какво вътрешно потребление да очакваме?
Че е възможно, е възможно. В кризата страни като Литва, Латвия, като Полша имат много висок растеж, което е резултат от успешна, добре премерена и добре измислена икономическа политика, каквато за съжаление в България не можем да видим в мандата на сегашното правителство, още по-малко в мандата на предишното. Така че, че е възможно, е възможно, но не се вижда как точно ще стане. Нито се очертава някакъв сериозен ръст на инвестициите в България, нито виждам някаква тенденция за нови бизнес проекти. Напротив, има обратната тенденция за нарастваща безработица, което означава повишени социални плащания и натиск върху бюджета, тенденция за съжаление за фалити на фирми, особено малки предприятия, така че положителна тенденция трудно може да се изведе и по-добре е тези неща да си ги кажем и да ги погледнем открито, отколкото да се гледат нещата през някакви твърде оптимистични краски.
Тогава обаче откъде ще дойде по-високата събираемост на данъците, която също така е приоритет за правителството и на която толкова много разчита бюджетът догодина? Като фирми фалират и. . .
Събираемостта, по-добрата събираемост засега остава само хипотеза, тъй като ако за три години не си успял да го направиш, точно в последната година изведнъж да постигнеш много по-добри показатели, аз се съмнявам, още повече, че ако увеличат наистина максималния осигурителен доход с 200 лева, вместо да постигнат по-добра събираемост, както очакват, аз прогнозирам, че ще получат по-лошата събираемост, защото в криза не се увеличава данъчноосигурителната тежест, това е основен принцип. В криза трябва да се държат данъците на тези нива, на които са, за да... хората да си ги плащат. В момента, в който обществото усети нарастване на осигурителната тежест под формата на максималния осигурителен доход или пък осигурителните прагове, каквото също ще говори, това веднага удря различни групи хора и намалява, особено в условия на криза, намалява тенденцията за плащане на данъци, която всички се опитваме да постигнем. Така че аз смятам, че това ще бъде доста грешно решение, ако бъде прието в крайна сметка.
В този контекст увеличаването на минималната работна заплата с 20 лева от 1 януари от 290 на 310 лева.
Минималната работна заплата е един много, много дълъг разговор и сложен въпрос, но там нещата стоят така. С административни мерки никой не е забогатял в тоя свят. Аз не съм видял, и световната история показва, че по административен начин никой не може да забогатее. Забогатява се с развитие и започваш да живееш добре с развитие и с растеж на икономиката. Това е. Ако видите европейските примери, които вече ви споменах - Литва, Латвия, Естония, Полша, има растеж и оттам нарастват доходите. По някакви други административни, бюрократични сметки, мерки за нарастване на доходите е невъзможно. Същото е и с пенсиите: за да нарастват пенсиите, трябва да расте икономиката. Много е просто. Чувам ви по телефона, че вие сте млад човек. Ние с вас работим в момента, плащаме осигуровки и това, което плащаме в текущия месец, се плащат пенсиите на двама пенсионери, така си го представете.
Да.
Но за да нараснат пенсиите, трябва ние с вас да произвеждаме повече, да плащаме по висока осигуровка, за да могат нашите родители, българските пенсионери, да получават по-високи пенсии. Тоест ако не расте икономиката и не се раздвижва, не може да има нито по- високи пенсии, нито по- високи заплати, нищо не може положително да се случи.
А защо според вас правителството за поредна година пренебрегва групата на майките? Знаем, че майчинството е 240 лева още от времето, когато беше обвързано с минималната работна заплата, когато тя беше 240, в момента тя е 290, от 1 януари вероятно ще стане 310 лева. Втората година от майчинството обаче си се запазва 240 лева, социалните помощи за дете остава 35 лева, поне така е записано в проектобюджет 2013.
Аз имам малко дете и всичко това, което ме питате, ми е до болка познато. Ние трябва да приемем една национална политика, която да насърчава раждаемостта, защото сега в кризата виждам и по приятели, и въобще като нова тенденция, преди няколко години имаше нагласа за по-висока раждаемост, сега виждам точно обратната тенденция, защото да гледаш дете е много сериозен разход и когато получаваш 35 лева помощ за родено дете наистина е несериозно и неадекватно, но вижте, има два пътя да има по-справедлива социална политика държавата. Първото ви го казах - да расте икономиката, да има повече пари, които също могат да се преразпределят, и второ - да се изрежат неефективни разходи. Това са двете неща, по които трябва да се работи. Да се намалят неефективните разходи и да расте икономиката, за да може да има по-справедлива социална политика. Между другото много хора си мислят, че левите политици са социални, а десните са едни лоши, които разчитат... говорят само за пазарна икономика и за пазарна сила. Всъщност дясната политика е най-социалната, защото ти като произвеждаш може да помогнеш, има пари за социална политика. Ти като не произвеждаш, съответно няма и пари за социална политика, тоест успешната социална политика пак минава през развитие на икономиката.
А справедлив ли е подходът, който правителството ще възприеме за увеличаването на пенсиите от 1 април, диференцирано за различните пенсионери според това кога са се пенсионирали?
Пенсиите, разбира се, че трябва да се увеличат. И моите родители са пенсионери, и всички наши родители са пенсионери, но ще го кажа може би за трети път тая вечер, без да расте икономиката, това е много сложна задача и означава, за да увеличим пенсиите, трябва да се видят и да се съкратят, и намалят излишни разходи, за да има пари за увеличение на пенсиите. Между другото днеска стана въпрос отново в парламента, тези прахосани 1,5 милиарда лева за "Белене" стигаха за увеличението на пенсиите за три години. Затова и не трябва да се прахосват пари по тоя начин, защото се пропиляват огромни възможности.
А одобрявате ли увеличението с 20-процентни пункта на осигурителната вноска за хората, които работят в сферата на отбраната и на сигурността?
Това е един сложен и много дълъг въпрос, защото хората, които... първо трябва да се направи за мен една... не трябва всички тези хора да са в един кюп. За мене чиновникът в полицията не може да бъде сравняван с полицая, който пряко си рискува живота, изпълнявайки своите задължения. Тоест единият има различни отговорности спрямо другия, а в България заплащането е почти едно и също. Тоест това е първата линия на поведение, която трябва да приеме държавата - да намалим чиновниците в сектор "Сигурност" и да подобрим със спестените пари заплащането на хората, които пряко си рискуват живота. Сега, по отношение на военните. Хората от сектор "Сигурност" военни полицаи се пенсионират по-рано, това всички го знаят. А за да се пенсионираш по-рано, трябва да плащаш по-голяма вноска, за да има пари в системата, които да стигат за това пенсиониране. Така че тази логика я има, но истинската реформа, която трябва да се случи в сектор "Сигурност", пак е, пак ви казвам да бъдат по-малко хората, които работят там, но да бъдат по-добре платени за сметка на излишните чиновници.
В бюджета все повече се говореше за увеличение на парите за здравеопазване, за социални дейности, за образование, но в същото време има един сигнал като това, че финансовият министър смята да запази за следващата година задължението минималното ниво на фискалния резерв да е 4,5 милиарда лева, но в края на декември. Тоест през цялото останало време на годината с този запис - в края на декември 2013, означава, че през всичкото останало време той може да сваля нивото на фискалния резерв и под този праг. Ние тази година го видяхме. Това наистина сигнал за не добър бюджет ли е, или е обикновен запас, който не трябва да ни тревожи?
Фискалният резерв, както има всяко семейство, или много семейства имат бели пари за черни дни, ако недай си, боже, стане нещо, да се покрият извънредни разходи, да стане криза от някакъв вид, недай си, боже, това е фискалният резерв. И той наистина не трябва да пада под тези 4 милиарда и половина през цялата година, защото особено в ситуация, в която Гърция се намира в момента и там има, знаете, много сериозна криза, а когато фискалният резерв спадна тази година или въобще спадне, това е сигнал към целия свят, че България изпитва сериозни проблеми и вече започва да говори за ликвидна ситуация. Не използвам думата криза, ликвидна ситуация, неблагоприятна ситуация. За това изпълнение по правилно е да се запише в бюджета не в края на годината само, а през цялата година фискалният резерв не бива да пада под 4 милиарда и половина, защото има военна и политическа страна и политическата страна е следната: представете си, че правителството, в случая на ГЕРБ, но утре ще е някое друго и т.н., трябва да се гледа принципно, че правителството в един момент сметне, че започва да губи изборите, да речем, тогава може да дойдат едни идеи за извънредни разходи. Вие си спомняте вероятно един много важен одит на Сметната палата, който показа, че парламентът хубаво ще си гласува едни бюджети, но финансовият министър прави след това десетки, стотици поправки в този бюджет и бюджетът в крайна сметка има много малко общо с това, което е гласувало Народното събрание. И това беше много важен одит на Сметната палата и много важни поуки могат да бъдат извадени. Така че фискалният резерв трябва да е най-малко 4 милиарда и половина лева през цялата година.
И накрая, има ли опасност бюджет 2013 да не издържи, след като минат изборите?
В условия на криза всякакви опасности има. Всички опасности са налице, а кризата продължава в България, няма какво да се лъжем, което може да се види от ръста на безработицата, от продължаващите фалити на фирми. Затова и в криза трябва политиката да е страшно внимателна. Ето вижте, дефицитът, макар и с малко наистина, догодина ще бъде по-голям от предвидения за тази година. А в криза политиката трябва да е точно обратната - политика на намаляване, постоянно намаляване на дефицита. Да спазват критериите, които ние от "Синята коалиция" предложихме във фискалния пакт. . (прекъсване на връзката - бел.ред.). . . под два процента, това го спазват. Но въпреки това трябва да има и тенденция на намаляване на дефицита, за да може именно този сигнал за стабилност да бъде даден.
