Със сигурност има много истини в коментара за Лудогорец на колегата Веско Вълчев. Но има и една друга страна на нещата, с която разградчани очевидно не могат да свикнат все още. На върха е ветровито. Много ветровито. Ако искаш да се приспособиш, слагаш яке, качулка, стискаш зъби и търпиш. Иначе си загубен.
Така е и във футбола, особено в българския. Ако в Лудогорец очакват само аплодисменти, само дитирамби и хвалби, няма да ги дочакат. Поне не масово. Могат да се огледат наоколо и да разберат защо не е нужно да подскачат при всяко ущипване. Ами то, ако в ЦСКА реагираха на всеки негативен коментар по техен адрес, досега трябваше ритуално да са се самоубили поне 100 пъти. Същото важи и за Левски. Ето го и примерът с Литекс, с който често сравняват Лудогорец. За 15 години шестване по елитните български терени с 4 спечелени титли ловчанлии така и не успяха да привлекат на своя страна всенародната любов.
Освен всичко друго, българинът е по традиция негативно настроен човек. Дори и хубавото, нашего брата е склонен да принизи и обезсмисли, изтъквайки лошото. Не обичаме богатите и успелите и това си е. Подобно отношение като цяло очаква и Лудогорец, няма какво да се лъжем.
Така че в Разград или трябва да се приспособят, или ще берат много ядове. Както се казва, това е положението.
