Съживява ли се съвременната българска музика?
Съживява ли се съвременната българска музика? / снимка: www.sxc.hu

Съживява ли се съвременната българска музика? Дори с бегъл поглед на класациите се вижда, че голяма част от първите места в тях се оглавяват от песни на български изпълнители.

Според официалната класация на България за най-ротираните 100 песни в родния ефир, през юли нашите изпълнители са достигнали връх. За четирите седмици на летния месец в челните десет места на Топ 100 присъстват четири български песни. Абсолютен фаворит е "Дим да ме няма" на Графа и Бобо с участието на Печенката, която достига до номер едно, изпреварвайки изпълнители като Ъшър, Фло Райда, Калвин Харис и Ни Йо.

На престижните първи позиции през лятото се подреждат и Криско с "Почивни дни" и песента му с Ангел и Мойсей "Кой ден станахме", която дори се изкачва до номер 3 и се задържа в челната тройка три седмици. Сред първите най-тиражирани през това лятото песни е новият хит на Deep Zone Project и Надя "I love my DJ".

Съживява ли се наистина съвременната българска музика след години застой - БТА потърси мнение по този въпрос от изпълнители и продуценти.

Музикална компания "Вирджиния рекърдс" определи 2012 като годината на българската поп и хип-хоп музика и събра на едно място някои от най-актуалните хитове от новите лица на българската музика.

Факт е, че всички тези песни са разпознаваеми и активно слушани, включително по родните нощни клубове.

За съживяването на българската музика БТА потърси мнението на Кристиан Талев - Криско, който само на 24 години вече е носител на една от най-престижните награди - "Най-добра БГ песен" на БГ Радио за написването на хита "Ти не можеш да ме спреш" в изпълнение на Дивна. Само за няколко години Криско се превърна в един от най-популярните изпълнители в България, а от скоро и музикални продуценти.

Според него наистина се наблюдава съживяване на родната съвременна музика, но колко дълго ще продължи то, зависи от артистите - дали ще правят хубави песни. Криско смята, че за да се развива музикалната индустрия, не е достатъчен само един хит, а трябва постоянство от различни изпълнители.

"В момента музикалният бизнес е набрал инерция и не трябва да се отпускаме - композиторите, продуцентите и артистите. Просто трябва да се прави качествена музика", заяви Криско.

На въпроса дали проблемът да се издават хитове е в липсата на добри изпълнители, лош мениджмънт, малко средства, нежелание на телевизиите и радиата да тиражират български изпълнители, Криско посочи, че медиите вършат перфектно своята работата и подкрепят българската музиката. "Имаме и добри изпълнители, не са много абсолютните професионалисти, но ги има. Единственото, което ни куца, е мениджмънта", категоричен е музикантът.

В някои от песните на Криско има доста провокативни текстове, за тях той споделя, че думите му са само част от реалността, а тя "не е книжка за оцветяване". "Много от фразите ми са метафори и трябва да се слуша и между редовете, за да се разбере истинския смисъл", казва Кристиан Талев.

Не всичко обаче на българската музикална сцена е толкова розово. Докато наистина популяризирането на музиката бележи някакъв ръст, то физическите продажби спадат поголовно всеки момент, заради огромното пиратство в България. Това пречи на пазара да се развива, а за какво "съживяване" можем да говорим, щом загубата на физическите продажби на българска музика за последните години достигна 85 процента, заяви за БТА изпълнителният директор на ПРОФОН Ина Килева.

По думите й фактически нашите изпълнители остават извън пазара на бъдещето и всичко това води до липса на мотивация на артистите да творят.

Като друг проблем за продължително развитие на българската музика Килева посочи отсъствието на големи стабилни звукозаписни компании, които да маркетират продукта. Голяма част от творците са принудени сами да си бъдат продуцент и издател, да си търсят спонсори и т.н. Нямаме сериозна индустрия, заяви Килева.

Цялото това цветно бъдеще на българската съвременна музика може да бъде наистина факт само минавайки през всички етапи - професионализъм, постоянство, партньорство, съзнатост за спазване на авторските права и най-вече - подкрепа от цялото общество.