Макар и най-честият отговор на финансовия министър Симеон Дянков за искано увеличение на парите за дадена сфера да е „категорично не", в есента преди изборната 2013 г. дори и той е готов да развърже държавната кесия. За първи път правителството има готовност да повиши и доходите на всички пенсионери, въпреки че още не знае със сигурност откъде ще намери пари. Дали гръмкото увеличение на пенсиите от 10% ще компенсира инфлацията дори за малката потребителска кошница от 2009 г. насам и в крайна сметка ще помогне ли на възрастните хора да живеят достойни старини, както е популярно да се казва в предизборните кампании?
Икономическата логика казва, че ако се повишат доходите на пенсионерите, това вдига крайното потребление, защото възрастните хора харчат всичките си пари за храна, лекарства и битови нужди като парно, ток и вода. Всяка една от тези стоки или услуги е поскъпнала от 2009 г. насам, когато бе последното увеличение на пенсиите. Сега, когато финансовото министерство работи върху последния си бюджет от този мандат, пари за по-високи пенсии се намериха или ако не са се намерили, то поне се търсят усилено. Обещанието да се вдигнат пенсиите през 2013 г. не е от вчера, днес или миналия месец, а отдавна в платформата на управляващите. Те обаче обещаха и в края на мандата ДДС ставката да е по-ниска, а по-актуалните разчети показаха, че това е невъзможно. Но да се върнем на пенсиите – след като все пак се потвърди, че увеличението няма да е от 1 януари, както обещаваше Симеон Дянков, а от 1 април, все пак управляващите решиха да търсят пари за 10% ръст, а не за 7-8%, каквито бяха първоначалните намерения.
Пенсионерка: Добре, че дъщерите ми ме хранят
Анкета на Дарик сред възрастни хора показа, че ако получат 10% върху пенсиите си, жизненият им стандарт изобщо няма да се промени. „Е, как ще компенсира по-високите цени от 2009 г.?" – с този въпрос пенсионерка отговори на питането какво би могла да си купи с евентуалното увеличение на пенсията си. Според нея парите ще стигнат за „нещо малко", защото в нейния случай става дума за 15-20 лева отгоре. „Аз получавам и малък наем, затова парите ми стигат, но само с пенсията си нямаше да мога да живея", допълва възрастната дама. Най-много пари тя дава за парно.
Малко по-късно друг пенсионер бе категоричен, че най-големият му разход са лекарствата и ако получи още пари и тях ще дава за лекарства. Той също предположи, че от 1 април ще получава с около 20 лева допълнително.
Възрастна дама, придружавана от дъщеря си, пък заяви, че цялата й пенсия от около 300 лева отива за лекарства. „Добре, че дъщерите ми ме хранят", допълва тя. На въпроса какво би си купила с 30 лева отгоре върху пенсията, тя бе лаконична: „Нищо няма да успея да си купя".
За 20 лева: хляб, мляко, сирене, маргарин, бутилка олио, боб и леща
Какво може да се купи за 20 лева, ако един пенсионер получи такова увеличение на пенсията си? Проверка на Дарик в една от големите търговски вериги показа, че за 20,68 лева човек може да си купи кофичка кисело мляко от 500 гр, 800 мл прясно мляко, един маргарин, 800 гр. сирене, хляб Добруджа, бутилка олио, 1 кг леща и 0,5 кг боб. Толкова ще бъдат новите възможности и на хората, които работят на минимална работна заплата и получат 20 лева отгоре от 1 януари. Ако към тази сметка прибавим глезотийки като 420 гр. кашкавал, пакет кренвирши от 280 гр. и едно бурканче с лютеница от 400 гр, сумата ще набъбне над 33 лева. Трябва да направим уговорката, че избраните продукти са или в промоция, или най-евтините на щанда.
И пак се връщаме към въпроса – покриват ли тези 10% реалната инфлация на продуктите, които най-често потребяват пенсионерите?
Дори да компенсират инфлацията, ще компенсират ли отгладуваните години?
Бившият социален министър Иван Нейков смята, че пенсиите е трябвало да се вдигат ежегодно, защото с еднократното увеличение за четири години управляващите няма да могат да компенсират времето, през което пенсионерите са били принудени да свият потреблението си. Дори и да успеят да компенсират инфлацията, ще успеят ли управляващите да компенсират времето, което пенсионерите са отгладували, коментира Иван Нейков.
Той изрази съмнение и че инфлацията ще бъде напълно компенсирана. Най-малкото защото, когато бюджетът се приема преди края на годината, още няма да е известна инфлацията за тази година. Според Нейков тя ще е по-висока от очакваната от управляващите заради летните повишения в цените на храните, бензина и енергийните продукти.
Месото вече е лукс, но и хлябът се купува по-малко
По-ниският жизнен стандарт е довел до ограничаване на консумацията на някои основни продукти. Според Кирил Вътев от асоциацията на месопреработвателите само от началото на тази година до настоящия момент консумацията на месо и месни продукти е спаднала с 20-22% (бел. авт.: данните са за целия пазар, без потребителите да се делят на различни групи).
„При нас големият проблем е рязкото поскъпване на основната суровина – месото. Лошото е, че за август поскъпва с 30 на сто, за две седмици през септември спря и отново продължи да расте. Ние вече сме буквално в шок", коментира Кирил Вътев. Въпреки че през септември ръстът на цените е спрял за две седмици, е твърде възможно отново да продължи, което изключително много затруднява бранша. В същото време все по-скъпи са транспортът и енергийните ресурси, а много предприятия са били принудени да съкратят персонал и да свият още разходите си.
Една от причините за поскъпване на месото в краткосрочен план са високите цени на фуражите, но плавният ръст от две години насам се дължи на все по-големия износ за трети страни – най-вече Китай, допълни Вътев.
И ако месото и месните продукти стават все по-рядка част от менюто на българина заради високата цена, то и при продуктите от ниския ценови клас има спадове в консумацията. Например при хляба според председателя на браншовата организация на хлебопроизводителите Мариана Кукушева една от причините за намалената консумация са препоръките на диетолозите, но и увеличените цени се оказват сериозен фактор. „Официалният анализ показва, че в последните десет години доставната цена на хляба е непроменена и тя се движи в рамките на 55-65 стотинки, независимо се в пъти са увеличени транспортни, енергийни разходи, разходи за човешки труд, осигуровки", коментира Кукушева. Само преди по-малко от два месеца през юли Кукушева също заяви, че търговските надценки в бранша са огромни, но тогава посочената сума бе между 40 и 45 на сто. От своя страна Кирил Вътев от месопреработвателите потвърди, че търговските надценки и в неговия бранш са подобни. И двамата експерти обаче не се наеха да прогнозират какво ще се случи с цените на произвежданата от тях продукция в следващите месеци.
Нейков: Управляващите сами се насадиха на пачи яйца
Оптимизъм за предстоящата зима не прояви и Иван Нейков, който прогнозира „тежки политически и икономически сезон" и добави: „дано поне климатът ни пощади". Според Иван Нейков големият проблем е, че в момента управляващите трябва да намерят ресурс да вдигнат пенсиите, за да компенсират близо четиригодишен застой. „Ако си решил да водиш такава политика, трябва да имаш резерви за по-голям ръст. Трябваше да намерят пари и да увеличават макар и с по-малко всяка година", смята експертът. По думите му тогава и пенсионерите е нямало да се чувстват забравени и изоставени, а и правителството нямаше да има толкова голям проблем с намирането на пари за увеличението. „С тази политика управляващите сами се насадиха на пачи яйца", допълни Нейков. Той е категоричен, че правителството няма да може да се пребори с впечатлението, че прави предизборно вдигане на пенсиите. „Те нямаха основателна причина да не ги вдигат", категоричен е експертът.
Предложението, което миналата седмица се появи и изчезна за по-малко от денонощие – а именно да се облагат и лихвите по депозитите, доказва, че в хазната няма достатъчно пари. И тъй като „достатъчно" не е точен термин, всеки може да направи собственото си тълкувание защо потреблението ще се стимулира чрез по-високи пенсии именно в изборната 2013 г., а не през миналата година, когато самият Симеон Дянков очакваше потребителите да харчат повече пари. Вероятно отговорът може да се даде от някой професор по финанси или икономика, който вижда тактика за съживяване на икономиката ни, а може да дойде и от някой внимателен наблюдател на политическите послания в есента преди парламентарните избори.
