Маргарита Попова за случая „Опиц”: Няма да допусна улицата да раздава право
Маргарита Попова за случая „Опиц”: Няма да допусна улицата да раздава право / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Интервю на Йовка Йовчева с вицепрезидента на България Маргарита Попова
56640
Интервю на Йовка Йовчева с вицепрезидента на България Маргарита Попова
  • Интервю на Йовка Йовчева с вицепрезидента на България Маргарита Попова

Вицепрезидентът Маргарита Попова заяви в ефира на Дарик, че няма да допусне улицата да раздава право в България или пък да не бъдат чути фактите по случая с присъдата на иконописеца Йордан Опиц.

Попова направи уговорката, че тепърва комисията по помилванията в президентството ще се занимае с молбата за помилване на осъдения за убийство Опиц и ще се произнесе с решение. Този случай ще бъде разгледан по реда и начина, по който се преценяват всички останали молби за помилвания, които постъпват на Дондуков 2, подчерта вицепрезидентът.

"Следим внимателно и обществения дебат, защото той е много важен", обясни в интервю за рубриката "МеждУредие" на Дарик кафе Маргарита Попова, според която обаче мнозинството българи коментирали присъдата без да познават фактите по делото на Йордан Опиц. Окончателната присъда на Върховния касационен съд по делото срещу иконописеца за убийството на Мариан Янчев през 2007 г. предизвика през последната седмица остра полемика в обществото, а оценките за Опиц, който трябва да влезе в затвора, са разделени между определенията „хладнокръвен убиец" и „жертва".

Да започнем с онзи въпрос, който тези дни акумулира най-много обществено внимание, сблъска различни гледни точки в обществото, а това е молбата на иконописеца Йордан Опиц за помилване. Тя, доколкото разбрахме, вече е постъпила в президентството. Един тежък казус, който тепърва Вие ще решавате и комисията за помилванията ще го разгледа и ще се произнесе. Но пък като вицепрезидент и като юрист със сигурност трябва да имате някаква позиция по този въпрос, свързан с тежките проблеми в правораздаването?

Аз винаги съм имала позиция и винаги ще имам гражданска и експертна позиция по темите за реформите в правосъдието, за съдебната система, за общественото доверие и за обществения дебат. Тук обаче съвсем съзнателно и аз мисля, че Вие не провокирате и такъв отговор, аз ще се огранича да отговоря съвсем накратко на вашия любезен въпрос, свързан и с констатации, и с размисъл за третата част от държавната власт, която е толкова важна за всички нас. Наистина от този гражданин е регистрирана, вече е постъпила в президентството молба за помилване. Имаме и много други сигнали от сдружения, от граждани във връзка с този казус. Тепърва предстои да седнем и да работим, но работата по този казус и случай - казвам отговорно и ясно за всички - ще бъде така, както работим по всички останали казуси, по ред и критерии, които се прилагат за всички останали казуси, за всички останали граждани, които са с наказание лишаване от свобода и го изтърпяват в местата за лишаване от свобода. На този етап толкова.

Така или иначе обаче популизмът по темата ще ви прехвърли този един горещ картоф. През тези дни оценките за този човек се разминаваха от това, че той е хладнокръвен убиец до това, че той е жертва на правораздавателната, в частност дори на системата на МВР и на това, че много кражби са се случвали там. Хората са много възмутени по принцип срещу това, което става в държавата и ето защо подкрепят помилването на този човек.

Така е. Ние следим внимателно и обществения дебат, защото той е много важен и една от функциите на помилването е не да коригира дейността и работата на съдебната система, а да използва този инструмент, който заради висшата форма на справедливост, която е призован да въздава, трябва и да внася успокоение в обществото. Това, което аз констатирам към момента, е, че хората спорят много горещо, драматизират, като много малко или никак не се познават фактите. Когато ние решим случая, имаме ангажимент към обществото да кажем, да повторим отново и да кажем по какви критерии работи комисията, как се произнася по всеки един случай, да обясним конкретния случай, хората да чуят фактите, защото това се прави в името на истината. Ако ние не правим това в името на истината, значи заблуждаваме и значи обществото няма да бъде спокойно. И в името на истината хората трябва да чуят от нас фактите, за да могат да преценят какво точно се е случило и защо комисията ще вземе едно или друго решение.

Истината е, че българите много първосигнално реагираха, не дочетоха обстоятелствата около този случай с доста задна дата, това дело не е от вчера. Но така или иначе Вие със сигурност боравите и вътрешно заради призванието си с аргументите на правото. Може ли улицата да раздава правосъдие в България, трябва ли да се допуска това?

Улицата никога няма да успее да раздаде право в България. Ние сме демократична държава и налагаме все повече и последователно правила, по които да се осъществява и правораздаването, и аз като вицепрезидент и в конкретния казус няма да допусна улицата да въздаде право или да направи така, че да не бъдат чути фактите. Ние имаме ангажимент към обществото за истината и за това кога, при какви критерии, по какви правила оценяваме молбите за помилване на всеки гражданин, който така или иначе е спорил със закона и българската съдебна система е оценила и осъдила с една или друга присъда. Така че за мен няма никакво съмнение, че щом има влязла в сила присъда, съдът се е произнесъл за вината и отговорността, оттук насетне има...

Съответно и човекът е признал вината си.

Ами, вижте за мен на този етап това няма значение. Който и да е обвиняем или подсъдим може да признае, може да не признае вината си. Държавата има задължение, тя има тежестта да докаже дали едно събитие се е случило или не, дали има нарушаване на закона, каква е отговорността и какво наказание трябва да бъде наложено. Аз уважавам решенията на българската съдебна система и оттук насетне нашето задължение е да преценим едни факти и обстоятелства, които се случват след факта на осъждането, за да решим може ли да бъде въздадена милостта на държавния глава или не може да бъде въздадена.

Дотук май има един случай на помилване, ако не се лъжа, през април на човек, осъден в рамките на Вашия мандат.

Досега, да. Така е.

Става дума за човек, който е в тежко здравословно състояние.

Тежко здравословно състояние и при който изтърпяването на наказанието лишаване от свобода щеше да има силата повече на едно вторично наказание и което нямаше да кореспондира по никакъв начин с правилата за човешка справедливост, за ценността на живота, за ценността на свободата, за ценността на правото на човек да изживява дните си прилично и наказанието в никакъв случай не бива да се усеща като изтезание и то несправедливо. Затова постановихме и решихме, че този човек може да бъде помилван.

Три седмици е доколкото знам срокът, за който се движи преписката по всеки съответен казус, постъпил в комисията по помилванията. Това ли е срокът, в който да очакваме...

Няма да се забавим. Но аз казах, ние гледаме по определена поредност преписките, съобразно това кога са постъпили, съобразно с това кога идват при нас допълнителните материали, които сме изискали. С най-голямо внимание, както всички останали случаи, ще гледаме и този случай. И ще се произнесем в разумен срок.

Няма да ни кажете тук какво решение ще вземете...

Рано е.

...но пък от всичко, което казахте и опита Ви в рамките на съдебната система, разбирам, че президентството няма да отстъпи от буквата на закона и няма да позволи законите в България да се превърнат в нещо, което с лека ръка може да бъде газено?

В името на истината това нещо няма да се случи, и на справедливостта, и на вечните закони за справедливост и за упражняване и прилагане на иститутите на правото такива, каквито са те, каквито са създадени.

Още един горещ казус, не, разбира се, толкова разбунил духовете на обществото, както случаят с Йордан Опиц, казусът с нашите емигранти. Защо успяхте да разгневите част от българите зад граница с тази подготвяна в Брюксел среща? Не беше ли в плановете Ви вариант това да се случи и в София и да натежи този един аргумент, защото освен мястото, и темите бяха повод за недоволство на част от сънадродниците ни зад граница?

Благодаря за този въпрос, макар че третирането на този въпрос вече трябва да го отпратим в друг коловоз. Комуникацията между българските общности, които така или иначе излязоха в медиите и коментираха може би и несъгласие или неудобство с организацията на срещата и със според тях недостатъчно добре първоначално подбрана тематика, вече се третира по различен начин. Комуникацията между нас е на ниво: благодарим за допълнително дадената информация; ако имаме финансови средства - ще дойдем, ако не - ще участваме дистанционно; ще предложим теми; ще можем да дискутираме и по друг начин. Сега светът е свободен и глобален, не е само с физическо присъствие. Когато човек има позитивна мотивация, може да допринесе за това да помогне и правителството, да помогне и президентството на правителството чрез тази чудесно организирана и чудесна среща в Брюксел да направим за първи път една добра национална държавна стратегия за българските общности зад граница. Това нещо досега не се е случвало. Неслучайно избрахме Брюксел, все пак това е столицата на Европейския съюз, там се коват модерните и новите политики за гражданството въобще, за емиграцията, за интеграцията.

Факт - центърът на Европа. Но пък ето аргумента им е 1000 души да дойдат с по 1000 евро в джоба все нещо ще оставят за родната икономика, в криза сме.

Този път ще отидем в Брюксел. Ще има поредица от конференции, ще дойдат и в България. Ние получаваме много поздравления от други наши български общности и наши сънародници далеч зад океана и от Европа, които казват, че и от финансова гледна точка, и чисто символно за тях избраното място в Брюксел е много добро. И към вчерашна дата ние имаме вече около 150 заявки - индивидуални и чрез представителство, за участие в конференцията. Дневният ред беше другата тема, за която питахте.

Казахте, че може да бъде допълван и с други въпроси.

Естествено, че може да бъде допълван. Първоначалните теми бяхме избрали, след като в края на месец май и началото на юни ние изпратихме анкетен лист до наши сънародници и български общности в чужбина, информация за които естествено президентството получи от съответната държавна агенция. Ние имаме държавна агенция, която е наречена Агенция на българите в чужбина. Там се водят регистри на тези сдружения и ние няма откъде и съвсем естествено е президентството от там да получи информация на кои общности ние можем да изпратим тези въпросници, анкетни листове и информация. И получихме обратна връзка от много повече места, отколкото анкетни листове изпратихме, защото се породи едно много хубаво движение като това „Предай нататък" - хора, които получаваха анкетните листове, информацията, се свързваха помежду си и са споделяли, че престои да бъде направена една първа среща в Брюксел и от тях се иска те да кажат кои са темите, въпросите, които най-много ги вълнуват заради силното им желание да помагат, да участват в политиките в България. И първите примерни теми, които те изпратиха и ние обобщихме като най-актуални, се оказаха тези. Така че сега може да бъде променен и се променя дневният ред и те ще бъдат своевременно уведомени за това.

Не избърза ли обаче изпълнителната власт - внесе един закон за българите в чужбина и българските общности. Много критични оценки се чуха за него заради смесването на куп понятия откъм качеството на изработка на този закон. Не избърза ли изпълнителната власт и реално изпревари тази Ваша инициатива, за да чуе какво искат българите зад граница, за които държавата пише закон?

Нека да не забравяме, че поводът и нашата цел за срещата в Брюксел е държавата да изработи национална политика, стратегия за българите в чужбина, като този път моето лично убеждение е, че българските общности зад граница трябва да имат много активна, много силна роля и този път държавата трябва да работи, като чува това, които искат хората отвън навътре, а не отвътре навън. Работата с внасянето на законопроекта се оценява действително от българските общности като малко прибързана. Хората логично разсъждават, че е по-нормално първо да бъде изработен проектът на стратегия, да бъде разгледан, обсъден от тях, те да дадат своите предложения и тогава да бъде изработен, ако е необходимо, и нов закон за българите в чужбина. Но все пак аз ще кажа и следното нещо: така са преценили компетентните власти, внесли са закона. Няма пречка след като бъде изработена стратегията, защото знаете ли изработването на стратегия не е въпрос на една среща.

Ще лобирате ли той да отлежи малко в парламента, да изчака, да се чуе...

Ако не отлежи и се прецени, че той трябва да бъде приет, след като бъде изработена стратегията и бъдат чути разумните предложения на българските общности и те бъдат съобразени с политиките и възможностите на държавата, възможно е да се стигне до изменение, до промяна и в закона. Това не е невъзможно да се направи. Така че нека да не драматизираме случая. Нека сега да се съсредоточим върху позитивната мотивация, да се срещнем, да поговорим открито. Българските общности да се почувстват желани, те са хора наистина с възможност. Знаете ли какви прекрасни заявки са тези 150? От цял свят се регистрират хора, които така или иначе са намерили много добра реализация, много добро място като работа в администрацията.

Факт е, че не ползваме тези хора в полза на държавата.

Именно, аз искам тези хора този път да кажат какво искат. Те искат да лобират, да работят, да участват в правенето на политики и държавата няма право да не им позволи това. Всичко това ще бъде огромен национален ценен капитал. Трябва да го използваме.

Дано успеете да поговорите с болните за тях въпроси, свързани с качеството на консулските услуги. Те имат големи критики към сегашното ни изборно законодателство, с активното и пасивното им избирателно право. Това са много проблеми, които тях ги вълнуват. Политиците, уви, двадесет години много не им се иска да чуят тези щения.

Така е, права сте. И освен няколкото теми, които ние ще подберем, които натежават в количествено отношение като желание от българските общности, ние сме замислили да направим и втора възможност за тях, да има още една зала, в която ще се погрижим да намерим експерти и за консулските отношения, и за здравните проблеми, и за социалните проблеми, и за гражданството, които да дойдат от съответните министерства, от постоянните ни представителства в Брюксел, които да бъдат на разположение на нашите сънародници, които да отговарят на техните въпроси. Или ако не могат да сторят това, да поемат ангажимент в определен срок, след като се върнем в България, те да проучат питанията на хората и да им дадат съответен отговор, за да ги подпомогнат.

Иска ми се да маркираме и още един казус, който предизвика коментари миналата седмица. Оказа се, че има недоволни депутати от това, че Вие сте посетили като патрон на международен детски фестивал Италия миналата седмица. Даже депутати от ГЕРБ бяха посочени в пресата, без да се цитират имена. За да изчистим всички въпросителни, вие вече имахте шанс да обясните, че това е форум, на който са били над сто български деца и така са се представили те и нашата култура и сте имала паралелни срещи. Можете ли да кажете колко бяха тези разходи за това пътуване? Стана ясно, че са от бюджета на президентството. Такова сериозно перо ли е?

Разбира се, че са от бюджета на президентството, защото българският вицепрезидент отива там в качеството си на вицепрезидент и разноските не мога да ги цитирам сега, защото това е работа на нашите служби и дирекции, които са за това в президентската администрация. Но моето пътуване струва един билет до Италия и обратно и съответните нощувки в хотел, нито стотинка повече не е похарчена от протоколните пари на президентството. Но нещо друго е важно. Ние искаме да градим хубав образ на България. Когато ни критикуват, сме недоволни и говорим, че ни унизяват. Когато правим добри неща и то за талантливи български деца, защото това не е просто международен фестивал, това е български международен фестивал на талантливи деца, на талантливи състави. Ние заведохме Орфей в Италия. 120 българчета пяха, танцуваха, те заведоха свои връстници от цял свят, които се състезаваха и аз съм поела патронаж като вицепрезидент. Този патронаж е традиция, добра идея, която ние следваме и от предишната президентска двойка, което е нещо много хубаво. Една седмица до мен неотлъчно беше българският посланик. Ние седяхме едни до друг, подкрепяхме инициативата на арт център „Кърнолски", на тези 120 деца. И в продължение на една седмица Италия аплодира България, таланта на българските деца и едно 8-годишно българче, което на старта и на финала на този прекрасен детски фестивал стоеше гордо, усмихнато, с широко отворени очи и гордо вдигнало българския флаг.

1 млн. лева отгоре за бюджета на президентството, тази сума беше променена, имаше недостиг в средствата за издръжка на Дондуков 2. Това ли според вас подразни депутатите или може би недоволни са били онази част от народните представители, които преди година и малко бламираха един Ваш закон в парламента. Нещо виждате ли в тази атака отвъд?

Не. Би ми се искало много разумно да внимаваме какво правим, за да не дискредитираме образа на България, защото нашата цел и желание и имаме възможност е да градим един добър образ на държавата. Това е моето задължение, това правя. Всички пътувания до края на календарната година са планирани много отдавна, преди месеци и са съобразени с финансовите възможности на президентството. Така че това пътуване не е направено от вчера за днес, то е обмислено, обезпечено финансово и е преценено от всичките възможности и покани, които получаваме и са свързани с изграждане на добрия образ и имат значение за българската държава, кое може да се поеме и кое не може да се поеме. За таланта, за творчеството и за всичко това, което правят българските деца...

Не смятате, че са изхарчени залудо тези пари?

И дума да не става. Малко внимание за българските деца. Една седмица внимание за българските деца. За какво говорим? Не ми се иска да мисля, че някой много лекомислено, без да предвиди последствията, успя доста вероломно да извърши едно нападение срещу това, което вършат нашите деца. Но аз го оставям настрани. Личната обида не е важна. Важното е, че това е лошо за България. На този фестивал стотици километри бяха пропътувани от хора от нашата политическа емиграция и по-млади хора, на които отношението към фестивала и моето присъствие там стана известно. Те бяха много огорчени и не ми се иска да коментираме тук това, което те казаха за нашата държава, за отношението и за ценностите, какви са всъщност нашите ценности.