Лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха заседанието при президента
Лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха заседанието при президента / снимка: БГНЕС, архив
Лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха заседанието при президента
56639
Лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха заседанието при президента
  • Лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха заседанието при президента

Политиките в българското здравеопазване се правят без лекарите, зъболекарите, фармацевтите и сестрите. Мнението изрази председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов, след като в присъствието на д-р Борислав Миланов от зъболекарския съюз и д-р Мирослав Ненчев от Съюза на фармацевтите, напусна заседанието на Съвета за икономически политики и социално развитие, което се проведе в Президентството.

Причината за постъпката си съсловните организации обясниха с явното неуважение към тях, което проявили останалите участници в съвета. „Ние сме основен партньор на държавата в реализиране на здравните политики, а изказванията ни бяха оставени на последно място, така че да споделим мнението си само ако остане време преди края на заседанието”, обясни д-р Райчинов.

Той изтъкна, че съсловните организации присъствали на заседанието, за да разсеят митовете за здравеопазването, които се носят в България. След като обаче никой не дал думата на представителите на тези организации, те напуснали конференцията.

„Митовете са това - колко много пари се отделят за здравеопазване и как те ежегодно нарастват. Под 4% от брутния вътрешен продукт няма страна в Европа, която да заделя за здравеопазване, освен България. С 230 евро средно годишно на човек от населението за здраве няма да се гарантира такова качество”, обясни председателят на Българския лекарски съюз.

Райчинов определи като мит и твърдението, че броят на хоспитализациите непрекъснато нараства. „За всички страни, равни на България по територия и население, около 2 милиона се движат годишно хоспитализациите. У нас са между 1,6-1,7 милиона”, разясни той.

От думите на Райчинов стана ясно още, че между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса не е постигната нито една договореност относно бъдещото финансиране на болниците. На заседанието никой не каза, че България най-после трябва да реши кой модел на финансиране на здравеопазване ще избере, независимо дали той е здравноосигурителен или бюджетен, категоричен беше Цветан Райчинов.

Часове по-късно председателите на съсловните организации в писмо до президента Росен Плевнелиев настояха за среща с него, в която да го запознаят с реалните проблеми в здравеопазването. В писмото организациите посочват причините за тяхното преждевременно напускане на заседанието.

По време на откриването на заседанието Росен Плевнелиев представи анализ на Европейската комисия, който класира страната ни на предпоследно място по качество на здравеопазването сред 34 държави. Според държавния глава причината за тревожната за нас статистика се състои в допуснатите медицински грешки, в продължителността на престоя в болниците, както в повишението на разходите за болнична помощ със забележителните 16,3% за една календарна година.

Идеите, около които се обединиха участниците в заседанието, са, че приоритети на българското здравеопазване трябва да бъдат развитието на електронното здравеопазване, както и развитието на спешната помощ в България. След края на конференцията здравният министър Десислава Атанасова посочи необходимостта да се подобри достъпа до спешната помощ, като за целта било нужно спешните центрове да се оборудват както с високотехнологична апаратура, така и с подходящите транспортни средства.