Пребиваването в българските интернет форуми по принцип е вредно за психичното здраве. След прочитане на коментарите в тях, човек определено се нуждае от пречистване - чрез музика, йога, четене или други процедури. Наистина, българското интернет пространство е безценен източник за познание на обществото - докъде е стигнала агресията, оскотяването и дехуманизацията, на която анонимността да се изказват мнения е дала крила. След края на комунизма, в който анонимността бе насърчавано за взаимно клепане и доносничество, българският анонимен писач намери прекрасно поле в тъмните води на интернет. Ако психиатрите искат достъп до бездните на човешкото подсъзнание, нека влязат в българските форуми.
Последният пример са реакциите по повод убийството на американския посланик в Либия. В интернет форумите то бе посрещнато с нескрита радост. Мнозина хи-хи-каха, злорадстваха, саркастично подхвърляха, че Държавният департамент имал хубаво гробище във Вашингтон за своя служител и така нататък. Няма да изливам и тук тази помия.
Какво говори тази реакция най-напред на човешко ниво, защото то ми е най-важното: има човешки жертви, загинали хора. Може ли смъртта да бъде повод за радост, за злорадство? Не е ли смъртта, загубата на човешки живот трагедия? В българското общество има много опасни тенденции на дехуманизация и ако в него не се вземат спешни мерки за завръщане към някакви изначални етични норми, за това че човешкият живот е ценност и загубата му не е повод за подигравки, обществото наистина отива към гибел.
Второ, тези реакции идват в страна, в която само преди два месеца бе извършен терористичен атентат, при който загинаха невинни хора, освен израелци и български гражданин.Този българин, обикновен шофьор на автобус, чието дете остана без баща, е имал единствената "вина" да бъде на неправилното място в неправилното време. Това са именно жертвите на тероризма, потенциално - всеки един от нас. Трагедията в Бургас обаче явно с нищо не допринесе за зрелостта на българския писач от форумите,който се радва , че един човек е убит в Бенгази заради това, че някой друг преди това е качил видео в интернет от Лос Анжелис. Какво е общото между единия и другия и защо посланикът трябва да плаща с живота си за филма на режисьора? Не показва ли това, че живеем в един свързан свят за добро или лошо и че затова, какво ще направи днес някой на единия край на света, плаща друг - на другия? Какво би станало, ако някой българин качи подобно видео в интернет и засегнатите решат да отмъщават?
Разбира се, играе роля националността на жертвата - той е американец, американският посланик в Либия. И тук стигаме до един нов антиамериканизъм , който много ясно се наблюдава напоследък в България, по-точно в анонимните форуми. Там непрекъснато натрапчиво се припомнят варварските бомбардировки над София под време на Втората световна война, всичко това извън контекста на въпроса, защо бе извършен десанта в Нормандия, кой откри втория фронт, кой победи фашизма и защо американци и британци воюваха и даваха живота си за освобождението на Европа.
Новият български антиамериканизъм , като много други български явления влиза в пълно противоречие с тенденциите в Европа. Когато Обама влезе в Белия дом, антиамериканските настроения в Европа намаляха, защото те бяха резултат на изолационизма на предшественика му Буш и разделението заради войната в Ирак. Германци, австрийци днес симпатизират на Америка много повече, отколкото преди четири години. Поляци и чехи също са проамерикански настроени. Критиките срещу планирания по-рано ПРО щит в Централна Европа, както разкри чешкото разузнаване, са били спонсорирани от руската агентура и нейните интереси.
Така стигаме и до въпроса, дали естествено възниква новият български антиамериканизъм във форумите или някой сее тези настроения? И не е ли странно, че във времената, когато стотици български студенти учат в САЩ, или вече са завършили образованието си там, смъртта на един американски дипломат буди нескрито злорадство? Трябва да сме доста наивни, за да смятаме, че иначе късопаметните българи сега изведнъж просто са изпаднали в пристъп на памет за бомбардировките над София преди близо 70 години. Само за сведение: моето семейство е засегнато от една от най-тежките бомбардировки, срината е сградата с апартамента им близо до храм-паметника Александър Невски. Никога вкъщи не съм чувала да се говори против американци и британци. Та пита се, кой сее новият български антиамериканизъм, има ли той общо с дебата около АЕЦ Белене и бъдещето на българската ядрена енергетика?Това са въпроси, на които българското общество трябва да си отговори. Журналистите само ги задават.
