От дълги години той е отвъд Океана. В Ню Йорк джаз музикантът Петър Славов-син не само живее, но и работи това, което иска. И за което е учил. В Америка той свири с едни от най-големите в джаза. Талантът му на контрабасист използват хора като Куинси Джоунс, Джо Ловано, Данило Перез.
В България Петър Славов си идва рядко. Това лято го направи заради участие на фестивала "Аполония" и заради първия си майсторски клас, който води до 13 септември в Нов български университет. Заедно с учениците си, в четвъртък вечер, той участва в концерт в Sofia Live Club. В него се включиха още Милчо Левиев, Вики Алмазиду и пианистът Аарън Гоулдбърг от САЩ, които също имаха свои класове в рамките на лятната музикална академия на НБУ.
Преди да се раздели със студентите си у нас, в интервю за Дарик, Петър Славов-син не пропусна да ги похвали. Не само заради таланта им, а и заради способността им да чуват мнението на хората около тях.
В следващите редове ви представяме един от най-успелите ни млади джаз музиканти.
Много от спомените от детството на Петър Славов са свързани с джаза - музиката, която най-често е звучала в дома му. И въпреки това до желанието да се занимава с този стил той стига постепенно. И бавно. Като дете Петър е свирил на пиано, после избира контрабаса. Казва, че баща му - легендарният барабанист на ФСБ Петър Славов, нямал нищо против този избор. Пъпеша, както го наричаха всички, дори предпочитал синът му да не се захваща с барабаните.
Петър Славов-син си спомня: "В Музикалното училище имах съученици, които вече слушаха джаз и си имаха разни групи. Свиреше се на улицата тогава, на Витошка например. Понякога им трябваше басист и аз съм свирил с тях, въпреки че нищо не разбирах, но се оправях. Стигнах до джаза постепенно. Не е имало един определен ден, в който да съм решил да слушам или да свиря джаз. Дори малко късно започнах в сравнение с много хора. В САЩ например, някои започват още преди да са тийнейджъри, а аз започнах някъде на 20, 21 години".
Как барабанистът Петър Славов се е отнасял към желанието на сина си да се занимава с музика? Контрабасистът отговаря: "Баща ми много ми помагаше. Никога не ми е казвал какво да правя. Той просто заставаше зад това, с което се занимавам. В това беше много велик. Сигурно е искал да стана музикант, но не ме е карал насила да го направя".
В края на 90-те години на миналия век Петър Славов заминава за САЩ. Първо отива в Бостън, където завършва музикалния колеж "Бъркли", а след това се мести в Ню Йорк, където живее и досега.
През какво му се е наложило да мине в Америка, докато си заслужи статута на един от най-търсените контрабасисти там? Джазменът обясни: "Всъщност в Бостън доста бързо станах търсен, макар и тази работа да не ми донесе пари веднага. И там, както тук, по клубовете не се плаща много, въпреки че зависи с кого свириш. Сега при мен е друго, защото съм на друг етап от кариерата си и свиря с други хора, но тогава, на онзи етап, положението беше да мога да закърпя двата края със свирене. Бях доста търсен, защото Бостън е сравнително малък град за американските мащаби и самата сцена за тази музика не е голяма. Това, което я поддържа, са многото колежи в града. Студентите от тези учебни заведения я създават. Но в Ню Йорк е различно. Едно време като си идвах за лятото в България и после се връщах в Бостън, всичките ми гигове там си ме чакаха. Имаше хора, които ме заместваха, но като си се върнех в Бостън пак си бях аз. В Ню Йорк обаче, ако два, три пъти не мога да участвам някъде, веднага идва друг на мое място. И това е защото в Бостън имаше още петима души, които можеха да свирят на това ниво, а в Ню Йорк знам, че има поне 200, които свирят колкото мен или по-добре от мен".
Защо се приема, че джазът не е музика за всеки и защо съществува представата, че джаз слушат само високообразованите, интелигентни хора? Петър Славов-син е на следното мнение: "Аз винаги съм бил голям противник на идеята, че джазът е елитарна музика. Джазът е започнал като танцова музика. Тя е елитарна дотолкова, доколкото не е родена тук и хората трябва да имат някаква информация за нея, за да я разбират. В България какво е джаз не е много ясно, защото джаз се наричат безумни неща. А джазът е афроамериканска музика и език. Тоест - един човек, който познава езика, свири джаз независимо какво свири. Хърби Хенкок е свирил и хип-хоп и това пак е джаз. По джаз фестивали се канят някакви етнически музиканти с някакви тарамбуки, които са гениални и аз много ги харесвам, но това не е джаз. Няма етнически джаз, няма български джаз. Има джаз. Това е един език. На някои хора обаче това не им е ясно и те обичат думата джаз, защото звучи елитарно и я закачат на неща, които не са джаз. Същевременно истинският джаз им е скучен. Както на някои хора истинската класическа музика им е скучна, но Ванеса Мей считат, че е класическа музика, защото свири на цигулка. И защото свири някакви дискажи, на които темичката е Вивалди примерно. Не, това не е класическа музика. Както и другото не е джаз".
