Археологическите разкопки в Никополис ад Иструм тази година продължават до средата на октомври. Изготвените от ръководителя на екипа доц. д-р Павлина Владкова проект и план-сметка за археологически изследвания на най-ранния строителен период на римския град получи одобрението на експертите в Министерство на културата и в Регионалния исторически музей вече е преведена нужната субсидия. Планира се през есенния сезон работата на терена да започне на 18 септември - рожденния ден на император Траян и датата, на която, според някои учени, е положена първата копка на града по нареждане на император Траян.
През 102-106 година се водаят две войни, влезли в историята като Дакийските, в резултат на които границата на римската империя значително се разширява на север. Победите си императорът увековечава чрез изграждането на монументи и нови градове, един от които е Никополис ад Иструм (в превод името означава „Град на победата при Дунава").
До сега от ранните години на съществуване на Никополис е установен размерът на форума (централния градски площад), разкрити са магазини в източната му част, постамент за конна статуя на императора (най-вероятно на Траян или неговия наследник Хадриан), мястото, където са извършвани религиозни церемонии и жертвоприношения при честването на божествата, голяма обществена сграда с подово отопление, отлично павирана улица с колонада от двете страни и мн. др. части от жилищни и обществени постройки, разположени на самия форум или в близост до него.
Категорично е доказано, че първоначално градът има по-малки размери, разказва доц. Владкова. Тя уточнява, че разкопките ще бъдат съсредоточени в северозападната част на площадния комплекс, където целта е да бъде проучена площ от около 900 кв. м и разкрит плана на съществуващия там архитектурен комплекс. Всяка една открита находка ще бъде важна както за по-точното датиране на началото на изграждане и окончателното разрушаване на сградите в тези участъци, така и за бита и културата на жителите на града.
В проучванията ще се включат и студенти от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий", специалност „Археология", като всички те вече са работили в Никополис по време на задължителната си учебна практика, имат опит в теренната работа и изготвянето на документацията, познават обекта и ще бъдат в помощ на археолозите.
Научният проект предвижда и средства за геофизични изследвания, които ще бъдат направени от специалисти от Националния археологически институт с музей при БАН. Те ще работят върху площ от 1000 кв. м, на около 100 м извън крепостните стени, в посока западно от града, на мястото, където би трябвало да има голяма обществена сграда. Резултатите от геофизиката ще покажат, дали комплексът ще бъде проучван по археологически път.
За разкопки в археологическия резерват „Никополис ад Иструм", паметник със статут на изключителна държавна собственост, за пръв път държавата в лицето на Министерството на културата, отделя средства, каза доц. Павлина Владкова. До сега финансовото обезпечаване е правено или от музея във Велико Търново или чрез българо-британската археологическа експедиция, която работи в античния град и региона от 1985 г. Предвид непрекъснатото целево държавно финансиране на обекти от средновековната епоха в Търново - Царевец, Трапезица, Асенов квартал и др., отделеното най-после внимание към Никополис показва далновидна и дългосрочна политика, защото всяка една инвестиция в проучването, експонирането и социализирането на античен обект в региона на Велико Търново ще бъде върната многократно.
Близостта на римския град до съвременния административен център, запазеността и степента на проученост, фактът, че върху античните градежи няма съвременни заселвания (така както е във Филипопол, Сердика, Августа Траяна, Одесос и мн. др.), правят Никополис ад Иструм различен от другите градове от това време по българските земи и обект, чрез който най-добре може да бъде представяна римската култура у нас. Реализираният проект, финансиран от фондация „Америка за България" чрез Американския научен център - София, предстоящият проект на МРРБ за социализация, който ще започне всеки момент и настоящият научен проект за разкопки правят Никополис ад Иструм образец за начин на проучване и представяне на археологически обект. Само преди една седмица 300 участници в ХХІІ Международен Лимес конгрес от петнадесет държави оцениха значението на най-добре проучения в България римски град и дадоха висока оценка за постигнатото от българските проучватели.
