Сериозно недоволство на български емигранти в Европа и Съединените щати назрява в навечерието на подготвяния от президентството форум в Брюксел, посветен на проблемите им. По инициатива на евродепутата Емил Стоянов и под егидата на вицепрезидента Маргарита Попова в началото на ноември в белгийската столица се организира двудневна конференция „Политиките за българите в чужбина".
Част от сънародниците ни зад граница обаче изразяват несъгласие както с избраното място на конференцията - Брюксел, така и с темите, които се планира да бъдат обсъждани с тях. По техни данни над 13 000 души, събрани в групи и общности - не само в интернет, са изразили позицията си срещу срещата и отказват участието си в нея. Една от темите, които е подразнила и даже обидила сериозно емигрантите е свързана с това „как българите в чужбина да запазят своята идентичност". Вместо това отсъствали теми, свързани с активното и пасивното избирателно право на сънародниците ни зад граница и с качеството на консулските услуги за тях.
Дарик се свърза с един от сънародниците ни, отказали участие във форума Велка Йордан-Йонкманс, която живее от 32 години в Германия. Според нея ако тази среща беше организирана в България, много българи щяха да я съчетаят с посещение на родните си места и да оставят средствата за подобно пътуване в България, а не в Белгия:
Последните дни, тъй като вече изтичаше срокът за подаване на заявления за участие в тази конференция, тези дискусии започнаха да стават много разгорещени и хората трябваше да вземат някакво решение - дали ще се участва, кой ще участва, дали трябва да се събират пари, за да бъде отзован някакъв участник. И по този повод се споделяха най-различни мнения, които обаче са акумулираха така да се каже в едно общо мнение, че първо, мястото е много неподходящо, защото, ако беше в България, тогава всеки щеше да съчетае това посещение на конференцията с посещение на близките, на роднините, на родното място, така че можеше да бъде в София. След това започна да се говори за темите, които са определени като дневен ред в обявата за конференцията. Много хора споделиха, че темите са абсолютно неподходящи и заради това не си заслужава въобще да се ходи.
Така или иначе сте се обединили около писмо, което е пратено до президентството. В него се заявява отказ за участие в тази среща. Вие лично имате ли информация колко души са го подписали, от кои държави са те?
Трябва да изясним, че това писмо не е подписано, защото този текст беше формулиран, беше поставен в интернет, хората дискутираха и допълваха аргументи против участието. Групи, които не са организирани специално по този повод, съществуваха вече от години, общности, просто си подадоха заявление така да се каже да се включат и да подкрепят този текст.
Т.е. не може да се каже колко души отказват.
Не може да се каже, защото във Фейсбук например веднага може да се установи. Тестът стоя продължително време в интернет. Имаше запитване към всички участници в групите. Изчислихме колко са участниците във всички групи и се оказа, че те са над 13 000 души. От тези над 13 000 души имахме масова подкрепа. Само двама, имаше два отзвука, които не бяха съгласни с текста, без да аргументират защо. Познавам само една малка част, защото съм член на тези групи, пет-шест от тях, останалите даже не знам откъде са. Виждам сега, че има от Испания, Португалия, Германия, има и от Щатите, доколкото разбирам.
Казахте, освен мястото на тази конференция, основно недоволство са предизвикали темите.
Повечето от хората изразяваха възмущението си от това, че за два дни конференция в дневния ред са посочени само четири теми, едната от които е как да опазим българската си идентичност. Ние сме написали - това са думи на участниците във всичките тези форуми - че това е обидно за нас. Всеки, който е бил в чужбина е живял поне за два месеца навън, знае, че българите в чужбина, изпълнени с носталгия, започват да изпитват много силни положителни чувства - на силна любов и привързаност към всичко българско. Това е обидно за нас - някой да ни държи доклади или да ни поучава как да си опазим българската идентичност. За нас всичко българско е свято. Имаше тема за българските училища, която е много полезна тема наистина, но да си признаем повечето български училища са организирани така, че това е частна инициатива на будителите. Това са си регистрирани дружества в страните, където са учредени тези училища. Така че за това е необходимо да се говори, за да могат да се подкрепят финансово по някакъв начин, това е полезна тема, но не е проблематична тема.
А кои са проблематичните теми за тази среща?
Най-наболялата тема за емигрантството в момента е, че ние не сме равноправни граждани на България. Нямаме пасивно избирателно право, не сме представени, никой не ни представя в България пред парламента, пред Народното събрание, не можем да участваме в управлението на страната. А що се отнася за активното ни избирателно право например, постоянно от всяка една страна може да се чуе, че се затварят дипломатическите представителства, което означава, че избирателните секции се затварят. Например в Германия, в Бон се затвори консулският отдел. Чуваме, че може би пред изборите ще бъде отворено ново представителство, но не знаем. Това означава, че обслужването на българите, живеещи извън страната, е сведено до минимум. Ако някой иска да си извади някакво пълномощно, той трябва сега в момента да отиде от Барселоно във Валенсия например или пък от Дюселдорф да замине в Мюнхен. Ами той по-добре да отиде в България да си го направи, така да се каже. Нашите гласове отиват някъде си. Няма избирателен район чужбина, нещо, за което настоявате от години. Трябва да има не само един избирателен район в чужбина. На всеки 30 000 избиратели трябва да има една избирателна секция, един избирателен район. При два милиона души, пръснати по целия свят, това са интелигенцията на България, повечето от тях поне. Представяте ли си какво ноу-хау може да получи, България може само да спечели, ако допусне българите по света да участват активно в политическия живот на България.
Очаквате ли провал на тази среща след всички тези настроения?
Не смятам, че ще има провал в този смисъл, че срещата няма да се проведе. Срещата ще се проведе, защото има достатъчно българи, които с удоволствие ще отидат в Брюксел, в една луксозна зала, макар че България е най-бедната страна в Европа и най-тъжното място за живеене в света - това са думи в „Икономист" и европейските доклади. Не е необходимо в Брюксел да се наема луксозна зала, където да се правят коктейли. На нас токова нещо не ни е необходимо. Всички тези средства, които се хвърлят, за да се отиде до Брюксел, личните средства на участниците и средствата по организацията, ако направите съвсем обикновена сметка, ако се вложат 1000 евро за два дни, което е много минимално, 200 участника, които с удоволствие биха отишли да се поговорят с вицепрезидентката на чаша шампанско, с тези пари можеше да се подпомогне строежът на един дом за сираци или стари хора в България. Това е абсурд, което става в момента. Ако го бяха обявили в София и беше в много по-голяма форма, с много по-голяма продължителност, хората щяха да отидат с удоволствие, ако темите бяха подходящи, целесъобразни. Ако бяха дошли 1000 души и оставили по 1000 евро, представяте ли си, щеше да бъде един милион за два дни за икономиката на България. Защо трябва по такъв абсурден начин да бъдат организирани нещата? Време е хората да се осъзнаят.
