Часовниковата кула в центъра на Берковица навърши 250 години. Освен символа на града, ако се разходите натам през почивните дни, които предстоят тази седмица, ще видите и какво се случва на Международния фолклорен фестивал "Балканът пее и танцува". Той ще събере на 8 и 9 септември 44 групи и състави с над 500 участници от цялата страна.
Градската гордост е съвременница на Паисиевата история и до днес отмерва времето безпогрешно. Меденият звън на камбаната оглася градския площад на всеки кръгъл час. За историята на кулата разказва Лена Чантарска от къща-музей „Иван Вазов" в Берковица": „Тя е една от най-старите в България с действащ часовников механизъм. Имената на майсторите й не са известни. Строена е през 1762-64 г. и е висока 21 метра. Квадратното тяло е високо 11 метра и 80 см. Майсторите са използвали ломен камък от село Гинци. Има девет дървени пояса за връзка и укрепване. За осветляването на вътрешността на кулата са поставени по четири тесни вертикални процепа. Вътре са монтирани часовниковият механизъм и камбаната. На края на кулата тя е увенчана с островръха шапка, покрита с ламарина, а най-отгоре е поставена металическа емблема - полумесец и знаме. На 4 декември 1877 г. върху нея руски войник привързва бронзов кръст, който е израз на победата. На 4 декември е освободена Берковица".
Берковчани и техните гости за празника на града ще имат още едно развлечение - поредното издание на фолклорния фестивал „Балканът пее и танцува". Той е един от най-старите в България. Началото е поставено през 1936 година като събор-надпяване на съставите от Берковска околия. В продължение на 40 години празникът е бил знаков за общината. След дългогодишно прекъсване през 2002 г. фолклорният събор е възобновен като „Ашиклар пее и танцува", чиято продължителност от 2003 г. до днес е „Балканът пее и танцува".
В последните години фестивалът се премества от местността Ашиклар в центъра на Берковица като част от тържествата за празника на града, разказа Теодора Иванова, пиар на общината: „На 8 и 9 септември ще бъдат двата фестивални дни и ще събере 44 групи и състави и над 500 участници от цялата страна. Целта е да се популяризира българският фолклор, градският - автентичен и обработен. Ще имаме участници от областите София, Монтана, Плевен, Пазарджик, Добрич, Враца, Варна, Видин". Попитана как вижда бъдещето на подобни фестивали в сравнително малка община като Берковица, Иванова изрази надежда „това да се запази като традиция, защото е нещо много красиво, то трябва да се види. Самите дни, посветени на фестивала, се превръщат в истински празник на българщината в час по родолюбие. Началото ще бъде поставено с дефиле на участниците. Просто трябва да се запази българщината". Относно финансовата полза за града след подобни прояви тя каза: „Доколкото може да се говори за такава, то тя е, че градът се пълни".
Какъв е белегът на празника на Берковица. Какво се случва всяка година: „Отново ще повторя, че гледката е много красива. Когато погледнеш автентичните народни носии на групите от цялата страна, които са кътани от векове в бабините скринове и напомнят за сръчността, за чудния усет на българката през вековете да подреди една хармонична картина на нашата душевност и бит", разказа още Теодора Иванова.
Ако вече успях да ви убедя да посетите Берковица, не пропускайте да разгледате и къщата-музей „Иван Вазов". И още нещо, заради което си заслужава посещението в Берковица - единственият в света Паметник на малинарката. Той е изграден от розов берковски камък, а поводът за направата му е стихотворението „Малини" на Иван Вазов. Написано е по време на берковския период на писателя. Той идва в града през 1879 година като председател на Берковския окръжен съд. Вазов се качва на Балкана с тогавашния кмет и вижда жена, която бере малини. След срещата си с нея той решава да опише преживяното. Спор няма - омаян от женската красота!
