По време на предизборна кампания, доминирана от темата за Европа, лидерът на холандската крайна десница Геерт Вилдерс замени традиционните си антиислямски изявления с остра еврофобска реторика, която му позволява да се задържа на повърхността в допитванията до общественото мнение.
"Предвид икономическата криза Европа беше лесна тема", казва Клаес де Вреезе, преподавател по политическа комуникация в Амстердамския университет. Той говори в тази насока за опортюнизъм и посочва, че реториката си остава същата, а само врагът е друг.
Възпламеняващи речи, кратки, но остри коментари - наследникът на популиста Пим Фортюн, убит през 2002 г., води кампания Холандия да се откаже от еврото, да напусне ЕС и европейската зона за свободно движение Шенген и да престане да оказва финансова помощ на страните от южната част на Европа. Вилдерс освен това предизвика падането на правителството на малцинството на Марк Рюте, което подкрепяше в долната камара на парламента, като затръшна вратата на преговорите, целящи да намалят дефицита през 2013 г. под чертата от 3 процента, която е в сила в еврозоната.
Депутатът с изрусените прилежно пригладени назад коси тогава отказа да одобри бюджета с мерки за икономи, наложени, според него, от Брюксел.
"Загубата на суверенитета, фактът, че човек не е господар в собствената си страна - това са теми, които се връзват отлично с идеологията на Вилдерс", посочва Берт ван ден Браак, политолог от университета в Лейден, в западната част на страната.
"Тази тема му дава много повече шансове, отколкото ако беше продължил с дебата за исляма", допълва той.
"Но тези приказки са ни вече познати, Вилдерс трябва да предложи нещо ново", посочва Ван Ден Браак.
Геерт Вилдерс живее под постоянна полицейска защита и се бори срещу онова, което той нарича ислямизация на Холандия, призовавайки по-специално за забраната на Корана и на бурката. Изявленията му между впрочем му костваха процес за подстрекаване към ненавист, по който обвиненията срещу него бяха снети.
Седмица преди парламентарните избори на 12 септември, допитванията показват, че Вилдерс ще получи 15-19 места в долната камара на парламента от общо 150 места. Анализаторите припомнят обаче, че Партията на свободата, създадена през 2006 г., според допитванията трябваше да получи 18 места на предишните избори на 9 юни 2010 г., но тогава спечели 24 места и стана третата политическа сила в страната.
"Сондажите навеждат на мисълта, че Партията на свободата ще остане стабилна или ще регистрира лека загуба", казва Клаес де Вреезе.
"Тази цена не е висока предвид участието на Партията на свободата във властта и начинът, по който правителството падна заради нея", добавя той.
Геерт Вилдерс възприе, според анализаторите, възможно най-добрата стратегия - да не се набива на очи възможно най-дълго време и да се впусне в кампанията малко преди изборите. "Едно нещо ми се струва ясно - никой повече няма се стреми към сътрудничество с Партията на свободата", уверява Андре Кроувел, политолог от Амстердамския свободен университет.
"Независимо колко места ще спечели тази партия, било то 10 или 25, тя няма да изиграе никаква роля във формирането на правителството", посочва той.
"Мисля, че Партията на свободата не е смятана вече за надежден партньор от холандската политическа класа", подчертава Клаес де Вреезе, според когото партията на премиера либерал Марк Рюте ще изгуби също доста от доверието в себе си, ако се съюзи отново с Партията на свободата. (БТА)
