Все си говорим за стимулиране на икономиката, особено на местната, но голяма част от нас така и не го усещат по джоба си. Ето - лятото е към края си, а някои изобщо не успяха да отидат на почивка, за други тя премина под знака „как да ни излезе по-евтино?". Това не е много тонизиращо.
Има един вариант, който може да ни „тонизира" поне мъничко през лятото, да „капне" живец в местната икономика, същевременно и да е екологичен, защото без природата и нейните дадености няма да може да говорим не само за почивка, но и за икономика изобщо. И така - какъв е вариантът? Екопочивката, както се казва на модерен език - тонус за нас, природата и ... местната икономика на някое малко селце или градче.
Сравнително евтина почивка, вкусна храна и спокойствието, което може да ни даде само планината - това е продуктът, който предлагат редица малки къщи за гости, сгушени в близост до язовир или в подножието на планински връх. Това е класическият пример за „екохотел", макар и по документи в регистрацията му може и да не съществува думата „хотел". Това е дейност, в която е ангажирано цялото семейство - от поддръжката и почистването на къщата за гости, през готвенето, отглеждането на животните и на зеленчуковата градина.
Пътят на сиренето
Например - в село Плевун, община Ивайловград, Мирослав Хусков ще ни посрещне с хубаво домашно сирене и ако искаме, ще ни покаже някои тънкости в занаята или както той го е озаглавил „Пътят на сиренето". „Тук, в местността, има много забележителности и оттам дойде идеята. Идват много чужденци и ние им показваме всичко, дори могат сами да отидат при животните и да ги издоят", разказва Хусков. Той е замислил и възстановки на обичаи, които са изчезнали назад в миналото, но старите хора помнят. Разбира се, възстановките ще бъдат с традиционни носии и онези съдове, които са използвали бабите.
„Повече идват чужденци. На тях им е интересно да седнат с нас и да усетят нашия живот", допълва Хусков. Засега обаче бизнесът му не позволява да наеме още хора, работят само членовете на семейството му. В селото има още един предприемач, който развива комбинирания продукт - земеделие и селски туризъм.
По-евтино и по-вкусно
В малките селски къщи за гости всички продукти се отглеждат по екологичен начин, затова са по-вкусни и полезни. Освен това гозбите са доста по-евтини, защото домакините ги готвят сами, а и не се плащат транспортни разходи, категорична е Ива Тончева от проекта „Новото тракийско злато". По думите й е изключително важно, че се стимулира местната икономика, като в същото време местните хора са със съзнанието, че трябва да пазят природата. Обикновено посещенията в къщите за гости в малките планински селца и градчета са съчетани с посещения на забележителности, разходки сред природата и дори наблюдение на дивия свят. Изключително важно е, че тук родителите могат да доведат децата си и те да видят как се прави сиренето, смята Тончева.
Пъстърва, която „джазърка" в керемидата
Ако пък чак такива екзотики като доене на овца не са ни необходими, но пък сме големи чревоугодници, нашето място е в село Мъдрец, което се намира на 5 км от Перперикон. Севда Али ще ни посрещне с пъстърва на керемида, сервирана до малък язовир, която пет минути след сервирането „още си джазърка" на керемидата. Това е специалитетът на Севда, макар че тя може да ни нагости с още много вкусотии - къпана баница, домашна тахан халва или турска баклава. „Тук като идват клиентите и казват: „Ей, аз съм от морето и такава пъстърва никъде не съм ял", „това са картофи като на баба ми" или „тук краставицата наистина мерише на краставица". „Имам един декар градинка, но ако не ми стигнат зеленчуците, вземам от съседите. Имам и биомед, правя си го сама", разказва Севда.
Семейството й стопанисва и микроязовир, който е зарибен с шаран. Все още обаче шаран не се предлага в ресторанта, това ще е изненада за гостите след известно време.
Идилия сред природата, но със съвсем реални проблеми
„Не ми останаха пари за табела, но хората около Перперикон препращат туристите към мен. Там няма къде да се обядва. За ресторанта се знае от дума на дума", разказва Севда. И това е най-малкият проблем. Семейството почти е успяло да изгради и оборудва къща за гости, но в селото често няма вода. Дори понякога се налага да затварят ресторанта заради този проблем. „Аз не мога да поканя туристи и вечерта да се окаже, че няма вода", категорична е Севда, но допълва: „стигнали сме дотук, няма да се отказваме".
На въпрос дали дейността й успява да стимулира местната икономика, Севда Али отговаря: „Все още не. Съвсем малко е", но се надява, че проблемите й ще бъдат решени скоро, защото Перперикон е голям туристически обект и тепърва може да бъде разработван.
Пестеливо и екологично
Макар и вкусната домашна храна да е едно от най-примамливите неща в селския туризъм, със сигурност трябва да се обърне внимание и на опазването на околната среда. Има множество мерки, които могат да се вземат както от малките семейни къщи за гости, така и от големите луксозни хотели. Но нека не забравяме, че „голям луксозен хотел" обикновено означава изливане на много бетон на място, където може да растат цветя. „И грозота", допълва Ива Тончева. По думите й първата крачка в екоповедението на хората са табелките в хотелите, на които пише да ги поставим на леглото си, ако не искаме всеки ден от престоя ни да сменят чершафите, защото препаратът вреди на природата. „Има и много други хитринки. Например - осветлението да се включва само когато човек преминава през коридора; душовете да разпръскват водата по начин, по който ние я усещаме като много, но реално тя е доста по-малко, отколкото се използва обикновено и много други", коментира експертът. Според Тончева, когато гостите на един хотел усещат, че собственикът предприема мерки за пестене на природните ресурси, те също са склонни да спазват подобно поведение. Не може да се отрече, че има хора, които смятат, че като са на почивка, може да разхищават ресурсите, признава Тончева, но е сигурна, че има все повече туристи, които се интересуват от екологичните мерки, които хотелът предприема. В крайна сметка, пестейки от ресурси, хотелът може да поддържа по-достъпни цени.
Много къмпингари, малко къмпинги
Тончева отбелязва, че все повече нараства интересът към почивката на палатка, но къмпингите у нас липсват. Дори около Велико Търново и Свиленград са се появили чужденци, които са тръгнали да разработват подобен тип продукт, защото виждат, че има огромен потенциал. „Като че ли къмпингите почти изчезнаха през последните 20 години, а има много хора, които харесват именно такъв тип почивка", смята Ива Тончева. Тя допълва, че къмпингите са много по-екологичен начин на почивка, защото съоръженията, които трябва да бъдат изградени, са в пъти по-малко от застрояването, което изисква цял хотел. В същото време къмпингарите са хора, които пазят околната среда.
И все пак - дали ще изберем да отседнем на палатка, или в малка къща за гости, е въпрос на личен избор, но каквото и да предпочетем, може да го направим като помогнем на местната икономика, пазим природата и се наслаждаваме на великолепието й.
