Два проблема постави вчера на работна група на експерти областният управител Стефко Бурджиев. Едната тема, която бе разгледана, касае състоянието на гаровия подлез след злополучния ремонт и влошеното отводняване в района. Другият въпрос дискутиран от присъстващите, бе бъдещето на ж.п. линията, свързваща Морска администрация и Музея и транспорта.

Представителите на община Русе в лицето на заместник кмета Димитър Наков и Спасимир Димитров представиха резултатите от обследването на района на гарата, изготвено през изминалата година по поръчка на община Русе. На срещата присъстваха и служители на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, които обаче информираха, че не са запознати с документа. Експертите взеха решение изготвеният проект да се предостави на НКЖИ с оглед на това да бъдат представени необходимите за изпълнение дейности от страна на ж.п. компанията и по този начин да се преустановят течовете в гаровия комплекс. Мерките, които НКЖИ ще трябва да предприеме, ще бъдат свързани с вертикалната планировка в района, която да стопира околните води, но този проект следва да се хармонизира и с изготвения за общината проект.

Втората тема, която бе дискутирана на заседанието на работната група, бе съдбата на ж.п. линията на кея. Експертите обсъдиха различни варианти за нейната реконструкция, така че Русе да не изпитва неудобството от нейната дейност. Областният управител подчерта, че е необходимо линията да се запази. От НКЖИ застанаха твърдо зад становището си, че съоръжението трябва да съществува, защото е необходимо на бизнеса и обслужва Западна промишлена зона, където са разположени множество предприятия. Друг мотив който бе изтъкнат е факта, че този път е основа за движението на товари, нерядко и опасни такива, и ако бъдат пренасочени влаковите композиции и минат през самия град това би създало неудобства за жителите и би предизвикало опасни замърсявания и шум.

В тази връзка Областният управител покани Георги Чонов да представи изготвено проучване за това ж.п. линията да бъде вкарана в котлован, като същевременно запази съществуващото си трасе. При направеното проучване и изготвяне на надлъжен профил са били изследвани всички подземни комуникации и са спазени изискванията за минимални отвори на тунели. Проектът в никакъв случай не отхвърли възможността за изграждане на котлован като експертите представиха дори два варианта за този вид строителство – при по-голяма дълбочина от 14 метра и при по-малка – от 7 метра. Макар и двата да са реално изпълними, проектантите работили по анализа са на мнение, че  изкопните дейности при по-малка дълбочина са по-удачни, поради наличието на варовици, при навлизането на които строителството става по-трудно.