Завръщането на Савина Ганчева раздвижи великотърновския клуб по художествена гимнастика "Етър- Елит". След продължителен период на затишие школата в старата столица отново се радва на медали от турнири. Преди месец и половина пък спечели и първото си отличие от шампионата за деца- бронзово, чрез Гала Захариева.
Президентът и старши треньор на клуба Савина Ганчева е дъщеря на една от най- известните бивши великотърновски спортистки и треньорки Антоанета Ганчева. През 1992 г. след участие на световно и европейско първенства с националния ансамбъл по художествена гимнастика на Нешка Робева е избрана за спортист №1 на старата столица. По- късно играе и при Илиана Раева. През 2000 г. завършва НСА и заминава да работи в чужбина - Кипър, Франция и най- дълго време 8 години във Великобритания, където е треньор на клуб "Спелторн".
- Г-жо Ганчева, какво ви накара да се върнете от Англия при положение, че българите искат да заминат за там?
- Самата идея в началото ме плашеше, въпреки че там където си играл в пясъка е мястото, на което винаги мечтаеш да се върнеш. Първата година бе особено тежка за мен. Срещах хора, които оставих преди 20 години тук и бяха на същото място, дори със същите дрехи, което много ме депресира. После свикнах. Лесно е, защото залите по цял свят са едни и същи, децата в тях също. Общо взето това, което правя е едно и също навсякъде и за мен не е толкова трудно. Тъжно е, че нямам достатъчно приятели, с които да изляза. Ако не е, че трябва да отида до Общината за нещо въобще няма да стигна до центъра на града. По цял ден стоя в залата.
- Как се чувствахте на Острова?
- Бях свикнала, английският ми беше станал толкова добър, че дори не можеха да разберат, че съм чужденка. Спечели доверието им и след петата година, в залата, в която работех се занимавах дори и със счетоводството и с банкирането. Имах и много големи резултата понеже нивото на конкуренцията там бе ниско и нашият клуб бе винаги първи. Беше хубаво защото на всяко големи първенство отиваха моите състезателки. Отиваш на световно или европейско и виждаш какво се случва на високо ниво състезания. Във България естествено е много по- високо нивото и е трудно да се стигне национален отбор. Тук при децата бяха 91 гимнастички, а в Англия са 30 например. Не можем да сравняваме двете места. За мен нямаше проблем. Моят съпруг беше този, на когото от самото начало не му хареса Англия. После започна и кризата. По принцип на треньорки се плаща много малко, ако не си на национален отбор. В света треньор професия няма. Това са майки, които искат да направят клуб за дъщерите си. Не ни стигаха парите, защото живеехме в доста богат квартал. Въпреки, че си намери много хубава работа съпругът ми каза, че няма смисъл да оставаме и така се случи, че се върнахме.
- Раздвижихте клуба и започнахте да печелите медали?
- Когато човек е по- млад има повече желание да се бори с вятърни мелници и сигурно това е причината. Двете треньорки тук се свикнали да работят с малко деца, но на високо ниво. Еднета е имала пет, другата шест деца. За жалост нашите заплати идват от таксите на гимнастичките. Не, че работя за много пари, получавам минимална заплата, но за 150 лева просто е смешно. Не, че не бих го направила, ние сме доста ненормални треньорките, но просто не мога да живея с такава сума. Трябва да влязат повече деца и за да направим подбор, защото в последните години такъв не се прави, който дойде и почва да играе гимнастика. Също така има деца, които идват за апетит, което не е лошо. Детето е уморено в училище от умствена работа и му трябва и малко физическа, за да може вече наистина да е уморено. Не е лошо, не се и подиграваме. Тялото трябва да се раздвижи, да се изгради мускулатура. Има родители, които пращат децата си и заради дисциплината, която налагаме в клуба. Това не е моя прищявка, а за да няма наранявания. Ние не сме опасен спорт, но се случва и да се ударят ако не се спазва дисциплината. Когато се стои в редица значи се стои в редица. В залата се влиза да се работи, а не да се играе. Има детски кътове вървете играйте. Тук се тренира и се усъвършенстваме. Това на някои родители много им харесва. Казват- виждам не е много талантлива, но трябва да се научи на ред. Нямам нищо против, това ни е работата на треньорите. Понякога се случва да ги връщам чак на стълбите. Ми то влиза все едно, че залата е празна. Няма добър ден, няма нищо.
- Колко деца обхванахте?
- Те постоянно се менят. По принцип са около 50 деца. През септември като минем по детските градини бройката се увеличава. След Коледното тържество, вероятно заради студа намаляват.
- Къде е великотърновската гимнастика на фона на националната в момента?
- Това е много относително. Има няколко центъра, които работят много добре и това се знае между колежките. Специалистките казват "Левски- Триадица" работят много добре, "Грация" /Варна/, в други пък има упадък. Вече започва да се чува, че и във В. Търново се работи на много добро ниво. Кога ще излезе гимнастичка на високо ниво зависи от родители, база, желание на детето, въобще от много неща. Но вече започнаха да ни канят на турнири, две деца са в олимпийския резерв- Гала Захариева и Християна Николаева, което не се е случвало много отдавна. Гала стана трета индивидуално на последното Държавно първенство. Мисля, че никога не сме имали такъв индивидуален успех. Дори Ани Ангелова, която беше голям талант мисля, че трето място не е взимала. Много сме радостни, голям успех постигнахме. По мое време ние бяхме винаги в тройката ансамблово. В ансамблите бяхме много добри, защото когато имаш няколко момичета на добро ниво, не на перфектно, ансамбълът изглежда много хубаво.
- В каква посока ще развивате клуба?
- Развиваме и естетическа гимнастика, която е по- масова. От 6 до 14 деца вземат участие в един отбор. Играят много деца едновременно, могат на песни, то е като танц, но пак е трудно, защото трябва да имат култура на движение, не е за всеки. Не можеш да влезеш и да го направиш. Смятаме да развиваме и основна гимнастика понеже като мина през училищата основно вдигат ръка момченцата. Във Великобритания съм завършила няколко курса по основна гимнастика. Та ще съберем момченца и момиченца. То вече не се учи това в училище, което е много тъжно. Те не знаят какво е стойка на глава. Да не говорим за редица, колона, ляво, дясно. Просто плачевно. Не искам да обиждам хората, които преподават, но от 1 до 4 клас до колкото знам няма учител по физическо възпитание, а е класната. Не можем да очакваме тя да обуе едни шорти и да хукне с децата.
- Кои качества развива художествената гимнастика в децата?
- Всички. Нашият спорт е доста труден. Координация, ориентация, гъвкавост, отскокливост. Учим ги как да се справят в колектив. Един ансамбъл съставен само от момиченца, бъдещи жени, винаги има спорове. Учим ги да се мобилизират в необходимия момент, защото има много хора, които точно когато им е необходимо да са мобилизирани не успяват да го направят. Това се учи от спорта.
- Във всеки един спорт съдийството е субективен фактор, но като че ли във вашия е особено субективен. Не се ли демолилизират децата?
- Това се случва на много високо ниво. Сега от 91 деца хубавите бяха осем. Детето, което спечели бе класа над другите и няма как да не е първо. Колкото и да си субективен на твоята или на тази, в която си в комбинация ще дадеш две- три десети повече. Няма как да се подиграеш. Вече на високо ниво, когато са равностойни игрите стават други. Предполагам и пари играят. Най- влиятелният човек Ирина Винер разполага с доста, имат база в Дубровник. В Англия тренира едно момиче, чийто баща беше някакъв руски милионер. Не казаха кой е, но имаха лично езеро в парк около Лондон. Това дете каза, че е от школата на Ирина Винер. Аз доста се учудих, защото то не можеше почти нищо. Даже помислих, че ме лъже, когато ми заяви, че отива на лагер при Винер, но тя наистина я извика. Явно работи и с деца на много богати хора.
- И вие сте работили с такива. Тук се говореше за дъщерята на Мадона?
- Лола тренира една година с нас и имам хубави спомени. Това дете като ген си е взело от майка си и от баща си култура и елегантност. Попитахме Мадона дали иска да учи нещо определено, но тя отговори, че ще бъде редова гимнастичка и да и крещим колкото е нужно. Доста викове отнесе Лола. Бодигардовете много се радваха и идваха да гледат как я мъча, защото тя доста ги тормозела в къщи.
- Трудно ли е да прогнозираме кой ще спечели олимпийското злато в художествената гимнастика?
- Рускините са на светлинни години преди нас. Просто Канаева е извънземна. Аз Силвия Митева много я харесвам, много елегантно играе. Играе се наш стил, с нещо специфично свое, което я прави единствена, но Канаева е уникална. Не знам в залата ли спи.
- Какво да очакваме от българския ансамбъл в Лондон?
- Много ще им е трудно. Искрено им пожелавам да си изиграят съчетанията без груба грешка. Всичко да си хванат и с много сила. Ние ги подкрепяме и се надяваме, че политическите игри ще бъдат в наша полза.
