Да! Лудогорец изигра една от най-престижните контролни срещи на български клуб това лято. Игра срещу отбор от Висшата английска лига. Игра срещу Евертън и то на техния „Гудисън парк“. Ако трябва да сме честни, Ботев също се изправи срещу отбор от родината на футбола – Уигън. Ето, че можело. Може да се уреждат контролни срещи с големи европейски клубове. Клубове с традиции, футболно мислене и манталитет.
Много се изписа и изприказва преди мача на Лудогорец с Евертън. Нароиха се скептици, които само чакаха да видят как такъв мач няма да има и щеше да започне голямото плюене и присмех. За тяхна жалост обаче контролата се игра и Лудогорец се изправи като с равен не срещу резервите, юношите или женския тим на Евертън, а срещу Фил Невил, Тим Хауърд (б.а. фамилията и номера на вратаря са парола за интернет достъпа в пресложите на стадиона) и другите звезди на Евертън. Не само игра, но направи 1:1 в мач, в който можеше и да победи, но можеше и да загуби. Логично реми в равностоен двубой, който със сигурност ще върне самочувствието на отбора след отпадането от Динамо Загреб. Спортно-техническия анализ ще оставим обаче за Ивайло Петев и неговите помощници.
Иска ми се да обърнем внимание на злобата и завистта, която струи с целия си блясък у българския запалянко. Дори в това число може да включим не само феновете, а и „специалистите“. Ако се върнем седмица назад ще установим, че при отпадането на Лудогорец от Динамо Загреб радостта бе повече от мъката. Фенове на другите бг отбори и грандове дружно се надпреварваха да се кефят, а форумите прегряха от коментари. Обясняваха колко добър съдия бил Цвайер и как едва ли не трябвало да се играе 120 минути, докато не падне гол.
Защо връщам дните назад? Ами защото същата тази злоба забелязахме и в часовете преди обявения спаринг с Евертън. Голяма част от футболната публика, а и „специалистите“ в България тайничко се надяваха такъв мач да няма, за да може лудогорци да бъдат взети на подбив. На доста компютри със сигурност се е изтрило копченцето F5 (служи за рефрешване на интернет страниците) с надеждата да не се появява никаква информация в сайта на Евертън (сигурно „карамелите“ са регистрирали сериозни импресии от България). Форумите отново бяха залети от същата тази злоба и завист. Скептиците доволно потриваха ръчички, че ще имат страхотен повод да се заяждат с отбора на братя Домусчиеви, но в крайна сметка останаха с пръст в уста.
На база всичката тази злоба и завист се връщам година назад. Действието се развива в Клуж малко преди началото на двубоя между Стяуа и ЦСКА. На трибуните вече местата са си заели феновете на Стяута. Местни запалянковци също са намерили места в секторите, за да гледат двубоя. Дикторът започва да съобщава резултатите на другите румънски тимове – Васлуй – Спарта Прага 2:0, публиката се радва, Аустрия Виена – Газ Метан 3:1, публиката въздъхва отчаяно, Ворска Полтава – Динамо Букурещ 2:1, очаква най-после радост у феновете на Стяуа, но не отново въздишка. Рапид Букурещ води като гост на Сласк.... и... радост.
Да! Румънските фенове искаха техните сънародници да побеждават и страдаха при загубите. Ние сме точно обратното. Когато променим манталитета и мисленето си може и да имаме успех. А до тогава! Кога ще ги стигнем... румънците?
