Над 60 процента от българчетата имат гръбначни изкривявания, неправилна стойка или друг проблем с костно-мускулната система. Масови прегледи на всички ученици в България не е имало от години, но от Националния център по обществено здраве и анализи са направили проучване сред 1000 деца в София, чийто резултати са знак за тежестта на проблема. Според експертите този сериозен здравословен проблем сред децата и подрастващите вече придобива размерите на епидемия.
В първи и втори клас 12,5 процента от децата са със сколиоза, а общо над 60 процента от всички прегледани имат проблем с костно-мускулната система. Затова експертите са решили да започнат прегледи и в столичните детски градини, защото данните показват, че проблемите се появяват вече много по-рано.
В интервю за Дарик доц. Стефанка Шпангенберг - началник сектор „Детско здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи, подчерта още, че тези проблеми не се вписвали в здравните картони на децата. Това според нея означава, че или те не се преглеждат от личния лекар за изкривявания, или тази информация не стига до училищата.
Какво сочат данните ви и можем ли вече да говорим за явление, което вече придобива, ако не размерът на епидемия, то поне, че застрашава сериозно здравето на подрастващите в България?
Би могло да се каже, че гръбначните деформации в момента - особено това изследване показва, че има много широко разпространение и то сред малките ученици, тъй като ние там правихме изследванията - първи и втори клас. Имаме обхванати със скринингови изследвания над 1 000 деца в София само и данните показват, че наистина при тях съществува сериозен проблем. Това са 11 училища.
Отбелязваме при 12,5 процента - което означава, че 125 деца от 1 000 прегледани, са със сколиоза, имаме и сколиоза втора степен, вярно с много по-малък проблем. Наблюдава се кифоза, плосък гръб, „обущарски гърди", т.е. някъде над 60 процента - между 58% и 60% даже в отделни училища до 65 % от децата, имат някакъв проблем с костно-мускулната система. Много висок е процентът на децата, които са с плоскостъпие или с паднал свод - някъде около 50 процента. Това се потвърди не само от изследването, но преди месец беше проведена от спортната академия /бел. ред. НСА/ за 2012 г. спортна панорама, където родители, баби, дядовци и деца се интересуваха и питаха къде могат да отидат, какъв спорт да упражняват при определени заболявания. Наистина това е един сериозен медико-социален проблем.
Това изследване, което проведохме в София от начало по регионална програма, а след това като проект на Националния център /бел. ред. Националният център за обществено здраве и анализи/, обхваща доста голяма група деца. Тази извадка дава основание да се смята, че този проблем съществува навсякъде. В Русе, в Благоевград има отделни групи в отделни училища кинезитерапевти работят с децата.
Масов скрининг не се прави. Добре е, разбира се да се направи една национална програма или отделни регионални програми, по които със скринингови, т.е. с масови изследвания да се обхващат всички деца. Сега това, което трябва да се прави - надявам се да се прави, личните лекари по време на профилактичните прегледи трябва да обръщат по-голямо внимание на децата - да оглеждат тяхното гръбче, да се разпитват родителите и децата, дали има някакви проблеми и оплаквания. Това е начинът засега да се направи, защото скрининговите изследвания са трудна работа, не са и евтини - всичко опира и до финансови средства. Сега засега не можем да заложим на това навсякъде да направим такива проучвания. Но данните, пак повтарям, категорично говорят, че това е едно от най-често срещаните заболявания в ученическата възраст.
Да кажем отново какви са причините за изкривяванията, извън вродените причини.
Причините са преди всичко някои поражения, например, след преболедуване от рахит, полиомиолит, гноен плеврит и различни травми, които са нанесли поражения върху костната система.
Има значение училищната мебел, начинът, по който се подреждат децата в училище. Ние сме направили специални листовки, в които са дадени препоръки към учителите и родителите. Т.е. какво могат децата да правят в къщи и какво трябва учителите да правят в училище, за да не се стига до неблагоприятно влияние точно на училищната мебел. Друга причина може да бъде неправилното положение на тялото по време на сън, неудобните обувки, неудобните дрехи.
Тежките чанти също?
Да, в този смисъл също беше направено достатъчно. Почти навсякъде беше дадена гласност за това училищните чанти да не са повече от 10-15 процента от теглото на децата. Също така плоскостъпието, аз не случайно обърнах внимание, то дава отражение върху походката, а оттам и върху правилното телодържание.
Профилактиката и рехабилитацията са особено важни, но за разлика от миналото, когато имаше по-стройна система и от училищните лекари по-директно се стигаше до лечебната физкултура, като че ли сега има пропуски в тази верига?!? И за децата и за родителите е сложно да намерят адекватната професионална помощ, онази връзка между ортопед и кинезитерапевт.
Така е и точно затова профилактичните мерки трябва да започнат преди всичко в училище, докато децата са малки. Сега в софийската Регионална здравна инспекция ще започне едно проучване на децата в детските градини, за да се види там какво е положението. Защото при положение, че в първи и втори клас вече имаме такъв голям процент на някакви дефекти в костнно-мускулната система на децата, се предполага, че проблемите започват от по-ранна възраст - т.е. от детската градина.
Нещо, което родителите трябва да правят задължително в къщи при всяка възможност - при обличане, при къпане на детето, това е да оглеждат и да следят дали рамената на детето са равни, да опипват лопатките. При всяка асиметрия, която се вижда в гърба на детето, родителят трябва да сигнализира личния лекар, за да може той да направи по-обстоен преглед. Този преглед влиза задължително в пакета услуги, които се правят на децата през целия училищен период. Когато вече се установи някакъв проблем, личният лекар задължително трябва да насочи родителите към ортопед и той вече взима съответното решение.
Общо взето лечението е консервативно - ортопедични средства, кинезитерапия, лечебна гимнастика. Много важен е спортът. Той е на първо място в профилактиката на този вид заболявания. Децата растат чрез движението, те трябва много да се движат, трябва да спортуват. Плуването, баскетбол, волейбол, гребане е много добре, каране на летни и зимни кънки - всички тези спортове дават възможност за получаване на една правилна стойка и за укрепване най-вече на мускулатурата. Защото най-податливи към изкривявания са децата, които имат слаба мускулатура, които са с недобро физическо развитие.
Колкото и да е скъпа една скринингова програма, не мислите ли, че си струва държавата да обърне внимание на проблема преди да се налагат скъпи операции и друго сложно лечение?
Най-важното според мен е това - първо родителите да се обърнат към ортопед - дори ортопедите препоръчват след 8-9-тата година на детето поне два пъти да отиват на преглед. Понякога не се обръща внимание на нещо дребно - например детето казва, че го боли крака, когато по-дълго върви или когато тича по-продължително. Всички тези сигнали са точно на тази основа и би трябвало да им се обръща внимание.
Лошото е, че ние при тези изследвания установихме, че нищо не се вписва в здравните картони на децата. Бяхме изненадани, защото деца със сколиоза или кифоза примерно нищо не беше отбелязано в техните здравни картони. Което говори за това, че или детето не преглеждано, или тази информация не достига до училището. Учителите биха могли да работят с децата, които имат някакви проблеми. Те трябва да бъдат на средната редица, за да може да виждат добре. Другите деца пък профилактично да се разменят местата им в първата и третата редица, за да не стоят непрекъснато в едно положение през целия срок.
При нас идва ежегодният доклад за здравето на нацията, в която частта, която обхваща децата и учениците, за миналата година се посочваше, че около 82 процента от учениците минават на профилактични прегледи. Това не е висок процент, не можем да се гордеем с него, би трябвало да е по-висок. Но при положение, че установяваме, че няма абсолютно нищо по здравните картони, значи тази информация просто не достига до медицинските работници в училищата. Това не е добре.
Така, че отговорността е на родителите за това да водят децата на профилактични прегледи, да изискват този преглед специално.
Много се надявам също, че ще бъдем чути и че ще се вземат мерки, за да може профилактичните прегледи да бъдат наистина ефективни и да дават нужния резултат, т.е. да са една преграда пред всякакви заболявания, включително от този тип. А когато има заболяване, детето да бъде излекувано, тъй като това са състояния - повечето от тях, да не кажа, че почти всички с изключение на тежките гръбначни изкривявания, които се лекуват. И колкото по-рано започне лечението, толкова по-голям успех ще има. А то трябва да завърши до 18-19-годишна възраст, когато е вкостяването. Иначе вече става много по-тежко и дава отражение върху здравето на хората в по-зряла възраст.
